От разследващ екип на Bellingcat. Препубликуваме пълния текст с тяхно изрично разрешение:
- В предишно разследване Bellingcat и неговият разследващ партньор The Insider съобщиха за присъствието на старши офицер от ГРУ, Денис Сергеев, известен като „Сергей Федотов“, в България по времето, когато български производител на оръжие колабира и изпадна след това в кома, което бе идентифицирано като отравяне с неизвестно невропаралитично вещество. По същото време синът на предприемача и ръководителят на производството на неговата фабрика също бяха отровени. Възможно е да е било опитано второ отравяне един месец по-късно, дни след като Гебрев и синът му са напуснали болницата.
- По-рано идентифицирахме Денис Сергеев като генерал-майор от елитно поделение за нелегални операции на военното разузнаване на Русия в чужбина, подразделение на военно поделение 29155. Той пътува и до Обединеното кралство, за да координира операцията на полковник Чепига и полковник Мишкин (известни още като „Боширов” и „Петров”) в Солсбъри през март 2015 г.
- Секретното подразделението на военното поделение 29155 на ГРУ е строго секретен разузнавателен отряд, състоящ се от приблизително 20 офицери – нелегални служители – с практически боен опит и идващи с много широк и различен бекраунд, вариращ от свързочно разузнавания до медицина.
- По-рано идентифицирахме членове на това подразделение като участващи в дестабилизацията и анексията на Крим (2014 г.), кампаниите за дестабилизация в Молдова (2014 г.), неуспешния преврат в Черна гора (2016 г.), операции, свързани с WADA [Международната антидопингова асоциация – бел. ред.] в Швейцария (2016 г.- 2017).
- В момента поделение 29155 е разследвано и в Испания – след разкрития от Bellingcat – за пътувания до Барселона преди и по време на референдума за независимост на Каталуния през 2017 година.
В новото съвместно разследване с Der Spiegel и The Insider, Bellingcat вече може да разкрие, че в основата на българската операция по отравяне е бил екип от не по-малко от осем служители на ГРУ – всички членове на едно и също подразделение – които са пътували до България през седмиците около опита за отравяне. Най-важното е, че екипи от трима офицери – включително генерал-майор Денис Сергеев – са пребивавали в България по време и на двете предполагаеми отравяния.
Подготовката за опита за отнемане на живота на Гебрев може да е траела месеци. Първият член на подразделението на ГРУ, който често посещава България, е бил „Владимир Попов“ – един от двамата служители на ГРУ, обвинени в Черна гора за оркестриране на дестабилизацията на страната в края на 2016 г., преди присъединяването й към НАТО. По-рано идентифицирахме „Владимир Попов“ като офицерът от ГРУ Владимир Моисеев.
Приблизително една година преди отравянето на Гебрев, Моисеев посещава страната през март 2014 г. (16-18.3), последвано от пътувания през септември (12-16.9), ноември (18-21.11) и декември (5-16.12) 2014 г. Посещенията му са правени под прикритието на агентурната му персона, която има своя фалшива история като фотограф и журналист за вече несъществуващо руско списание за морско застраховане.
Няколко месеца след първоначалното пътуване на Попов, няколко други членове на същото подразделение на ГРУ започват редовни посещения в България. „Федотов” е бил придружен от „Павлов” в края на февруари 2015 г. (15-22.02.), седмица по-късно агенти „Кононихин” и „Лебедев” идват на съвместно пътуване с привидна цел – „туризъм” – на 26 февруари и остават до 8 март. През същия период друг член на отряда – „Никитин” – също прави кратко посещение в страната. „Попов“ се завръща в България през последните три дни от престоя им – от 6 март до 11 март 2015 г.
Тези посещения вероятно са били подготовка за основната операция. Непосредствената работа по операцията, обаче, изглежда е започнала на 24 април 2015 г., когато двама служители на ГРУ, пътуващи под прикритие като туристите „Георги Горшков“ и „Сергей Федотов“, пристигат в черноморския курортен град Бургас. (Гебрев вярва, че разпознава лицето на „Горшков“, когато му показахме снимка, но предвид дългия период след инцидента каза, че не може да бъде сигурен).
„Сергей Павлов“ пристига в същия ден директно в столицата София, където по онова време е бил Гебрев. Данните от билетите показват, че и „Федотов”, и „Горшков” е трябвало да летят обратно от София за Москва на 30 април 2015 г. Но нито един от двамата не е изчакал обратните си полети. Вместо това, късно вечерта на 28 април 2015 г., двамата са отлетели до столицата на Турция, а след това до истанбулското летище „Ататюрк“, а после за Москва. На следващата сутрин, 29 април 2015 г., „Павлов“ лети директно за Москва от София с полет на Bulgaria Air.
Около 20 часа преди преждевременното отпътуване на туристите, късно вечерта на 27 април 2015 г., Емилиян Гебрев усеща първите симптоми на това, което скоро ще се окаже почти фатално отравяне. Първоначално, той чувства парене в едното си око, а след това неудобното усещане прогресира и в двете очи. По-късно същата вечер той казва, че се е почувствал замаян и имал проблясъци и замъглено зрение.
Той не разбрал твърде много от тези ранни симптоми и ги приписва на умора или ранни признаци на грип. На следващия ден, обаче, симптомите му прогресират и по време на вечерята с бизнес партньори вечерта на 28 април Емилиян Гебрев усети, че ще колабира. Имайки добър контакт в софийската военна болница, той е вкаран там точно навреме, преди да изпадне в кома.
В следващите няколко часа и синът му, и неговият директор на производството – нито един от тях не присъства на вечерята – също чувстват слабост и са поразени с необясними, макар и малко по-леки симптоми. Всички те се озовават в болница през следващия ден.
Медицинският преглед и на тримата показва симптоми на тежко отравяне, като състоянието на Гебрев се влошава най-бързо. Медицинският екип, който го лекува, не успява да идентифицира отровата, но – отчасти благодарение на опита, докато е дислоциран във военни зони за мироопазващи операции – водещият лекар успява да смекчи симптомите в достатъчна степен, за да поддържа жизнените показатели на Гебрев, докато го държи в изкуствена, медикаментозна кома.
Приблизително 20 дни след като първоначално е приет в болница, състоянието на Емилиян Гебрев се подобрява значително и той е изписан. Лекарите – все още не наясно относно действителната причина за внезапното му заболяване – съветват Гебрев и сина му да прекарат известно време далеч от замърсения градски въздух и така те отпътуват за плажния курорт Синеморец.
Именно докато Гебреви са в дома си на черноморското крайбрежие, обновеният екип на ГРУ се завръща в България.
Първо „Данил Степанов” пристига на 23 май 2015 г. На следващия ден към него се присъединява старши офицерът „Федотов”, който лети за София с директен полет от Москва. „Федотов” си е резервирал билет за връщане на 28 май 2015 г., но за пореден път той не се появява за полета. Вместо това, два дни по-късно, на 30 май 2015 г., предприема полет от съседна Сърбия до Москва. За отбелязване е, че на 28 май 2015 г. към двамата в България се присъединява „Горшков”, който придружава „Федотов” в отклонението му от София през Белград до Москва на 30 май. „Данил Степанов“ напуска България на 29 май с директен полет до Москва.
На 26 май 2015 г. – по време на престоя на „Федотов” и „Степанов” в България, Гебрев и синът му отново чувстват ранни симптоми, подобни на тези, които са изпитали месец преди това и същата вечер отиват за преглед в софийската военна болница.
Както съобщихме по-рано, диагнозата на Гебрев остава неустановена, като лекарите не успяват да определят източника или вида на отравянето. По собствена инициатива на Гебрев Финландският изследователски институт Verifin е помолен да анализира проби от серум и урина. Проведеният анализ не изследва действителната отрова, а нейните биологични последици (метаболити), останали в човешкото тяло. Verifin намира следи от два органофосфата, които могат да бъдат свързани с пестициди, и трети, с който лабораторията не е запозната и не може да идентифицира.
След новината за отравянето на Скрипал с Новичок през 2018 г. и разпознавайки някои от симптомите, описани в техния случай, Гебрев се обръща към българските власти с искане за възобновяване на разследването, което не е стигнало доникъде и за проучване за евентуална употреба на Новичок или подобно на него вещество. Той също така призовава българските власти да поискат нов химичен анализ на пробите, предадени на Verifin през 2015 г., използвайки новопридобитата информация за възможната употреба на Новичок, както и натрупаните знания за неговите остатъчни прояви в кръвта и урината. Въпреки, че българското правителство възобновява разследването и се знае, че си сътрудничи с компетентните органи в Обединеното кралство, по исканията на Гебрев за повторен химичен анализ – в сътрудничество с OPCW [Организацията за забрана на химическото оръжие – бел.ред.] – все още не е предприето нищо.
Възможна мотивация за атаката
Точните причини за очевидните опити за отравяне все още не са констатирани от българското разследване, а не са ясни дори за жертвата. Оръжейният бизнес на Гебрев не е бил сериозен фактор в продажбите на оръжие на страни или въоръжени групи, които Министерството на отбраната на Русия смята за свои противници. Въпреки, че Гебрев изнася оръжия за Грузия по време на руско-грузинската война през 2008 г. и се озовава в черния списък на руското Министерство на отбраната, той ни каза, че бизнесът му е представлявал не повече от 10% от общите продажби на България в Грузия по време на войната. Той е категоричен, че не е изнасял оръжие в Украйна, пряко или косвено, след като Русия анексира Крим през февруари 2014 г.
Една от възможните хипотези за превръщането на Гебрев в цел е вътрешната борба за власт на олигарсите в България, върху които Русия оказва значително влияние през периода 2014-2015 г.
Русия смята, че оръжейната промишленост на България е враждебна на нейните интереси, тъй като до началото на 2015 г. редица български оръжейни компании за производство и износ на оръжия се борат за тайния бюджет на САЩ, определен за доставка на оръжие на сирийските бунтовници. Търсенето на леки / средни оръжия и боеприпаси от източен тип нараства експоненциално и българските износители нямат търпение да получат част от този бюджет. Експортираните оръжия, естествено, не отиват директно в частите на сирийските бунтовници, а първоначално са продавани на посредници, като Азербайджан и Саудитска Арабия.
Гебрев настоява, че компанията му, „Емко“, не е подала оферти за никакви продажби на оръжие по тази тайна програма. Той казва, че основните му експортни пазари – Индия и Северна Африка – изискват големи обеми и е изцяло фокусиран върху изпълнението на тези ангажименти за износ. Заявление за лиценз за износ на пратка до Азербайджан – за която се твърди, че е предназначена за Сирия – е подадена в българското Външно министерство, (интересно съвпадение!), на 27 април – часове преди Гебрев да почувства първоначалните симптоми на отравяне.
Основната хипотеза на Гебрев е, че това е фалшификация на конкурент, който иска да елиминира бизнеса му от пазара, като обърне руснаците срещу него.
Макар че моментът за това фалшиво включване на компанията на Гебрев в транзакция, считана от Русия за враждебна и първоначалното му отравяне, е забележително съвпадение, малко вероятно е да има пряка причинно-следствена връзка между двете събития, тъй като няма достатъчно време между „клопкара“ и операцията по отравяне. В същото време, несъмнено е, че през 2015 и 2016 г. има опити за дискредитиране на „Емко“ в международен план, включително чрез статия на английски език в български вестник, която използва фалшивото заявление за лиценз за износ, за да замеси „Емко“ в износ на оръжие, свързано с бунтовници от Даеш (т.нар. ИДИЛ). Дългосрочната кампания срещу Емко прави правдоподобно опитите да са започнали преди фалшивото заявление за износ от 27 април.
При липсата на логични алтернативни обяснения, собствената хипотеза на Гебрев, че той може да е бил нарочен въз основа на невярна информация, подадена от конкурентите на Кремъл, се откроява като най-правдоподобният сценарий.
Методология за идентификация
Както съобщихме по-рано, офицерите от ГРУ от поделение 21955, пътуващи под прикритие, получават паспорт на партиди, а паспортите им се подновяват приблизително на всеки две години. Всяка партида съдържа последователно номерирани паспорти, повечето от които са запазени за служителите на ГРУ. Това ни позволи да идентифицираме всички членове на това подразделение на ГРУ, като използваме като „посевен материал“ привидните идентичности – и свързаните с тях паспортни номера – на триото на заподозрените в отравянето на Скрипал.
Валидирането на предполагаем офицер от това поделение може да се извърши чрез търсене по номера на националния паспорт на такъв заподозрян, който обикновено е наличен в редица съществуващи в публичното пространство бази данни за регистрационни номера на автомобили или жилища. След като получим номера, обикновено можем да проверим дали съществува реално лице с такава идентичност, като търсим данъчния номер на тези „лица“ в уебсайт на руското правителство. Фалшивата самоличност няма данъчен идентификационен номер, тъй като те бяха премахнати в данъчната база данни след първоначалните ни разследвания на заподозрените в случая Скрипал през 2018 г.
Определянето на истинската самоличност – най-дългият и тромав процес – изисква да се изпробват различни пермутации на собствени, бащини и фамилни имена и чрез използване на рождената дата на фалшивата самоличност, за да се намери кандидат с адрес на местоживеене (настоящ или предишен) в един от няколкото известни адреси на сгради, свързани с GRU.
Последната стъпка изисква фотографското съвпадение между снимка на фалшивата идентичност с една от предполагаемите истински идентичности. Редица различни източници се използват за намиране на снимки във всеки отделен случай, включително социални медии (обикновено на членове на семейството), файлове за паспортно досие, достъпни чрез хора, подаващи сигнал или документи за кандидатстване за виза на Шенген.