За 56% от българите членството в Европейския съюз носи полза на страната, показват данните от проучване, подробности за което ще бъдат дадени в сряда. В сравнение с миналата година процентът на споделящите това мнение е скочил със 7%. „Дневник“ с подробности.
Естония подкрепи влизането на България в Шенген. Страната, която в момента е председател на Съвета на ЕС, обяви подкрепата си за присъединяването на България към шенгенското пространство. Това заяви министърът на външните работи на Естония Свен Миксер пред БНР.
„Решението за това се базира на конкретни, обективни критерии и ние винаги сме застъпвали виждането, че, щом веднъж тези критерии са изпълнени, то не би трябвало да бъдат поставени допълнителни препятствия. Това е много важен принцип“, коментира Миксер.
Президентът и правителството за пореден път се разминаха във визията си за модернизирането на въоръжените ни сили. Държавният глава настоя за приоритетна покупка на нова техника, преди да се мисли за ремонтите на остарялото оборудване и въоръжение, докато премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов казаха, че двата процеса трябвало да вървят паралелно.
Премиерът Бойко Борисов повдигна въпроса дали България не трябва да смени приоритетите си към подготовка за война, включително в отбрана от потенциален военен съюз между Индия, Китай, Иран, Русия и Турция.
„Ракетите от Крим почват да се насочват и към България. Ставаме цел. Как ще се предпазим, ако не действа някакъв европейски план“, съобщава думите на премиера „Клуб Z“ от конференцията за европейската отбрана, чиито организатори са лидерът на ПЕС Сергей Станишев, фондация „Фридрих Еберт“ и др.
Каракачанов побърза да „уточни“ думите на премиера. „Факт е, че част от ракетите на Русия, разположени в Крим, могат да стигнат и до България, но не е казано, че те са насочени непременно към България“, каза днес пред Би Ти Ви министърът на отбраната Красимир Каракачанов.
И ако Борисов смята, че има заплашителни ракети от Крим, то военното министерство готви серия поръчки за Русия.
Междувременно БАН се разграничи от свои учени, тъй като те се осмелиха да критикуват властта (по-скоро да я коригират).
В неделя от Института за етнология и фолклористика публикуваха становище, изразяващо недоволство, че правителството не споменава приноса за признаването на българското малцинство в Албания на учени и изследователи от БАН и най-вече доц. д-р Веселка Тончева от института.
Днес БАН побърза да се разграничи от позицията на института. „Признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация.“
По-късно от Института по етнология също изпратиха своя позиция, в която се казва, че първоначалното им съобщение не е било с цел „да спори с някого, да вменява вина или да хвали учените, а за да подчертае сериозния принос – косвен и пряк, на научната академична общност за това конкретно историческо събитие“.
Снимка: Profimedia.com, Juice Images
