Вечерен бюлетин – 23 юли 2018 г.

Първо „важните“ неща: българските властници работят много и затова трябва да си угаждат добре. Сигурно това е причината новите автомобили на членовете на Висшия съдебен съвет задължително да са с кожен салон в бежов цвят. Средната цена на автомобил е 40 500 лева, като трябва да бъдат закупени 50 автомобила за ВСС. Висшият съдебен съвет проплака, че колите им са остарели, но членовете на ВСС ползват автомобили на малко над 5 години.

„За 40 500 лв. без ДДС е невъзможно да се купи електрически автомобил, който да има размера на колите с конвенционални двигатели. Така ВСС реши да инвестира парите в бежови кожени салони“, разказват колегите от „Медиапул“. 

А после и „маловажните“ неща: властта призна за грешки в справянето със ситуацията в Южна България. Това, за което медии, включително и „Терминал 3“, алармираха от седмици, най-накрая видя бял свят от устата на Цветан Цветанов: слабата информираност за заплахата от чума по дребните преживни животни и неяснотите около извършването на операцията предизвикаха масова паника.

А депутатите най-накрая се сетиха, че дезинформацията е оръжие, което може да се използва срещу всички, не само срещу неудобните. Властта се стресна, след като плъзнаха слухове, че използва ситуацията в Странджа, за да засели нелегални мигранти в планината. И ако тези конспиративни теории вървят добре, когато става въпрос за сеене на антиевропейски настроения и лобизъм за руски интереси, то Красимир Каракачанов видимо се възмути, когато те бяха пришити към политиката на собствените му коалиционни партньори и властта, която държи в ръцете си. 

А за това как и кога бежанците се превръщат в политика вече си говорихме тук. 

Иначе когато не става въпрос за бежови кожени седалки, правосъдието е доста пасивно и едни и същи неща се размотават из пространството с години. Така месец след като Окръжният съд във Велико Търново прекрати делото за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество за 3.6 млн. лв. на осъдения доживот бизнесмен Георги Вълев от групата за мокри поръчки, известна като „Килърите“, днес апелативният съд в града го възобнови, съобщава „Дневник“. Искането на комисията срещу Вълев за 3.6 млн. лв. – за 41 недвижими имота, както и суми от продажба на имущество, придобито от престъпна дейност, беше внесено в съда през февруари. И както казват колегите – това е трети опит в последните седем години за отнемане на имуществото. Театрото продължава. 

Хубавите новини в България никога нямат нищо общо с политиката. Затова нека се отдръпнем за секунда от авгиевите обори на властта.

Първият черен лешояд в България ще носи името на алпиниста Боян Петров, който загина по-рано тази година. Младата птица – заедно с още две лешоядчета от вида– са дарение от зоопарка „Острава“. Всички те ще бъдат настанени в адаптационна клетка в Източна Стара планина, четем отново в „Дневник“.

„Приживе Боян Петров подкрепя много природозащитни каузи и екипът на „Зелени Балкани“ е имал съгласието му да участва като лице на кампанията за посрещането на черните лешояди. За съжаление, това не се случи след изчезването му при опита за покоряване на връх Шишапанга. Затова екипът решава да кръсти птицата на неговото име, както и да покани неговата съпруга и сина му на церемонията по посрещането й. „Надяваме се по този начин не само да почетем паметта му, но и по някакъв начин да продължим по този символичен начин неговата ангажираност към природозащитната кауза„, обясняват от организацията.

Започват и „Боровинковите нощи“ на хижа „Амбарица“ в Троянския Балкан, като тазгодишната кампания цели да събере достатъчно средства, за да се възстанови товарната въжена линия към хижата.

Посетителите ще могат да опитат боровинково сладко „Амбаришки стандарт“, различни хижарски гозби, домашните коктейли „Боронада“ и „Бъзария“ до края на юли, като в програмата има и игри, състезания, уроци по танци и хора, класическа музика и театър. Нещо повече – „Боровинковите нощи“  се развиват като форум за дискусии и срещи с хора от различни организации, посветени на опазването на природата. Повече информация може да откриете тук. 

И докато някои приключения тепърва започват, други вече завършиха и оставиха много хубави спомени. 

Второто издание на Hills of rock се състоя на 20 и 21 юли в Пловдив и събра многохилядна публика. Снимки може да видите тук. 

И обратно към политиката, само че този път световната. Напрежението между Гърция и Русия расте, като външният министър на съседката ни Никос Котизиас е решен да защити докрай достигнатия с Македония консенсус за смяната на името, който ще отвори вратите за новата република Северна Македония към НАТО и ЕС. Очакваше се Русия да окаже натиск по различни разделителни линии, тъй като за Кремъл това означава намаляващо влияние на Балканите. Още през април т.г. експерти предвидиха, че името на Македония ще бъде една от тези разделителни линии, като преди дни стана ясно, че руски бизнесмен е финансирал националистки протести в Скопие. 

„Гърция реши да изпрати послание на Изток и Запад, към всички приятели и други, че без значение кой си позволява да нарушава принципите на национален суверенитет, що се отнася до нас, ние ще вземем мерки“, заяви министърът. „Времето, в което широко затворените очи се считаха за дипломация, отмина.“ „Русия трябва да разбере, че не може да проявява неуважение към националните интереси на друга държава, защото се смята за по-силна от нея.“

А Северна Европа се задушава в рекордна гореща вълна, като днес се появиха нови предупреждения за екстремен риск от пожари в Швеция, съобщава Асошиейтед Франс прес. От Осло до Рига, скандинавските и балтийските държави се борят с жегата и сушата, обхванала горите и пресушила много водоизточници, като нивото на големи езера също е паднало критично. Швеция преживя най-горещия юли от 250 години насам, като помоли Европа за солидарност и помощ в битката срещу пожарите. Италия, Германия, Норвегия и Дания отговориха на този апел, изпращайки пожарникари и материали. Франция изпрати 60 пожарникари.

Снимка: „Слободен печат“