Утре ще се “напасне” нов кабинет, а Бойко Борисов може да е негов премиер. На неговото място може да бъде избран човек от Реформаторския блок – или по-точно от това, което е останало от него.
Това стана ясно след днешната среща на Меглена Кунева и Найден Зеленогорски от ДБГ, Божидар Лукарски от СДС, Николай Ненчев от БЗНС, Борислав Великов от БНД, Орхан Исмаилов от НПСД и и Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Владислав Горанов, Делян Добрев и Данаил Кирилов от ГЕРБ. Към тях са се присъединили по-късно и патриотите Валери Симеонов от НФСБ и Красимир Каракачанов от ВМРО.
На срещата присъства и току-що станалият безпартен здравен министър в оставка Петър Москов. Вчера от ДСБ, които официално напуснаха блока миналия месец, са прекратили членството на Москов в партията, който отказа да напусне правителството, когато Радан Кънев обяви, че преминава в опозиция. Това е станало на заседание на Вътрешнопартийния арбитраж на ДСБ, като „Дневник“ предава, че изключването е станало след жалба от клуба на ДСБ „Средец“, чиито член бе Москов.
На преговорите за нов кабинет обаче не присъства премиерът в оставка Бойко Борисов, който поне засега не се предвижда и да се върне като премиер. Премиерът ще бъде излъчен от Реформаторския блок с консенсус с всичките парламентарни групи, които сформират мнозинството, заяви Цветанов след срещата.
Същевременно Найден Зеленогорски заяви, че до момента не е ясно участието на Патриотичния фронт, но “утре ще се напаснат нещата”. Така бе напаснат нов кабинет, а преговорящите твърдят, че основно са дискутирали неговата програма. От Реформаторския блок не искат да подкрепят идеята за въвеждане на изцяло мажоритарна система, стана ясно от думите на Зеленогорски.
Междувременно военната прокуратура повдигна обвинение на министъра на отбраната в оставка Николай Ненчев. Причината е, че Ненчев е подбудил бившия служител на министерството Венислав Цанов – на когото също е повдигнато обвинение – да анулира обществената поръчка за изработването на униформи за над 4 млн. лева, спечелена от фирма „Лортън“ ЕООД. Причината за това е било желанието на Ненчев да помогне на ведомствената фирма „Интендантско обслужване”, чиито служители обявиха протест, тъй като са останали без работа.
Според прокуратурата след това върху управителя на „Интендантско обслужване“ е бил упражнен натиск да сключи договор със спечелилата “Лортън“ и тя да стане подизпълнител на държавното дружество.
Ненчев отрече да е извършил тежко длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 3 НК, за което е обвинен, и заяви, че това са акции на главния прокурор срещу него, които обслужват “други интереси”. От военната прокуратура отрекоха да е замесен главният прокурор и напомниха, че делото може да премине през три съдебни инстанции.
От Съвета за електронни медии критикуват начина, по който медиите са отразили трагедията в Хитрино, като конкретно отбелязват: преекспонирането на инцидента, непремереното навлизане в личното пространство, акцентирането върху лични драми.
“Констатирано беше, от една страна, наличие на широко очертана картина на събитието и бърза медийна реакция. Потърсени са различни форми за информационно представяне на многобройни гледни точки, институционално и персонално присъствие с мнения и позиции. Предоставена е трибуна за съображения и оценки, провокирани от събитието. Не са спестени и информациите за възникнали проблемни ситуации и обвинения в липса на професионализъм между гражданите и представителите на отговорните служби. Зрителите и слушателите имат постоянно възможност да се информират за случващото се от много на брой извънредни включвания от мястото на събитието.
Въпреки горните констатации наблюдението отчита граница между изчерпателното отразяване на извънредната ситуация в гара Хитрино и медийната сензационност. Преекспонирането на инцидента най-вече в телевизионните програми, непремереното навлизане в личното пространство, акцентирането върху лични драми (болнични стаи и ранени хора в близък план, въпреки че няма формален отказ от страна на пострадалите; трагичен разказ на човек, загубил близки и пр.) извеждат на преден план темата за професионалните стандарти и морално-етичните норми. Възниква и въпросът за ролята на саморегулационните механизми при предпазване на аудиторията от медийната свръхактивност в подобни събития, както и за внимателно предотвратяване на вторично травмиране по отношение на пострадали и зрители.
Правомощията на СЕМ не предвиждат форми за контрол върху журналистическото поведение. Въпреки това заложените в действащия Етичен кодекс на българските медии правила не могат да бъдат пренебрегнати в това наблюдение” се посочва в доклада на СЕМ.
Украинското правителство твърди, че е отблъснало атака от проруски бунтовници, които са искали да превземат територия около стратегическия град Дебалцев, предава BBC. От Киев твърдят, че в битката са загинали петима войници на украинската армия и 25 проруски бунтовници.
Бунтовническите сили твърдят, че са убили 10 украински войници и са ранили 20-има други. Цифрите не могат да бъдат потвърдени от независим източник, уточнява BBC.
Руският посланик в Турция Андрей Карлов е бил прострелян и е в критично състояние, предава турската редакция на CNN.
Нападението е станало по време на изложба, на която Карлов е държал реч в столицата Анкара, предава турският в. „Хюриет”. Според източници от руското посолство извършителите може да са радикални ислямисти, твърди медията.
Шотландският първи министър Никола Стърджън ще постави ултаматум на „Даунинг стрийт“ 10 тази седмица, предава Bloomberg. Ако в преговорите на британския премиер Тереза Мей за напускане на ЕС не се запази достъпът на шотландците до общия пазар на ЕС, то Единбург ще предизвика нов референдум за независимост от Обединеното кралство. Това ще бъде условието, което Стърджън ще постави през идните дни, заявяват от Bloomberg.
Шефът на Международния валутен фонд Кристин Лагард бе призната за виновна в небрежност в качеството си на министър на финансите по време на Никола Саркози.
Френският съд на републиката е специален орган за дела срещу министри, извършили престъпления по служба. Те не наложиха наказание на Лагард за това, че е одобрила извънсъдебно споразумение, слагащо край на продължителен спор между магната Бернар Тапи и френската държава. Заради действията ѝ Франция е изплатила 400 млн. евро обезщетение на бизнесмена.
Съдиите посочват, че една от причините да не наложат глоба на Лагард, но да я признаят за виновна е нейната „добра репутация“ и фактът, че тя е трябвало да работи в „контекста на световната финансова криза”. Въпреки това е възможно делото да принуди Лагард да подаде оставка като шеф на МВФ, тъй като преди пет години нейният предшественик Доминик Строс-Кан подаде оставка заради секс скандал, по който – за разлика от нея – бе оправдан.
*За изготвянето на този бюлетин бе използвана информация от „Дневник“, „Медиапул“, Би Би Си, Си Ен Ен и Блумбърг.
