Терминал 3 стартира кампанията #BREUnited, в която освен ясната ни позиция в полза на оставането на Великобритания в ЕС ще предложим и поредица от текстове с коментари на водещи анализатори и експерти.
Публикуваме текст на журналиста от BBС Красимира Хендри специално за Терминал 3.
Когато четете тези редове, изборът на Великобритания ще е малко или повече ясен. Не трябва да си гений, за да разбереш, че положението е предсказуемо – вътре или вън. Предстазуеми са и последствията и пак не е нужно да си гений, за да ги видиш.
Ако ОСТАНАТ, ще си отдъхнат 3 милиона работници, чиято заетост е пряко свързана с търговията в Евросъюза. Дейвид Камерън ще си остане министър-председател. Поне още малко. Ще му се наложи, обаче, да размести двама-трима министри за парлама. Борис Джонсън ще забрави за успешна политическа кариера. Със сигурност и без това нестабилната система на здравеопазване в държавата скоро ще се срине, защото просто не може да съществува в сегашния си вид, независимо дали Великобритания е в ЕС или не. Лихвените проценти ще останат ниски, но не защото британците са избрали оставането в Съюза, а защото държавата няма реален икономически растеж, но това е тема за друга статия…
Защото за британците изборът ВЪТРЕ е по-малкото зло. The Devil you know…
Ако ИЗЛЯЗАТ… никой не знае какво ще се случи… По простата причина, че не се е случвало преди. И ако някой се опитва да ви убеди че знае, не му вярвайте. Защото никой не е в състояние да направи реална прогноза, базирана на точни икономически данни. И защото цялата кампания Brexit бе базирана на страх. Страх от имигранти, страх от отделяне на Шотландия, страх от терористи, страх от високи лихвени проценти, страх от понижаване (или повишаване) на цените на имотите, страх, че банкерите в Ситито ще си вдигнат чукалата и ще търсят нови територии за капиталите си, ако щете и страх от квотите за рибни продукти, налагани от Евросъюза. Страх, че Германия ще последва Великобритания и това ще сложи край на Европейската идея… Страх и неизвестност. До последния момент. Насаждани от същите политици и икономисти, от които се очакваше да аргументират своите позиции. Не го направиха.
Кампанията за този референдум от начало до край бе жалък мелодараматичен фарс!
Какъвто и да е изходът от този Референдум, той няма да има никакво значение за две деца. Децата на народната представителка Джо Кокс, която бе брутално убита от един крайно десен националист преди рутинна среща с избиратели… Застреляна с 3 куршума и наръгана неколкократно с нож. Ей така, за по-сигурно. Посред бял ден. В съдебната зала убиецът й Томи Мейър отказа да потвърди името и адреса си и единствените му думи бяха: „Смърт за предателите, свобода за Британия…“.
Коя Британия обаче? Чия Британия? Медиите в страната стъпват на пръсти в желанието си да угодят на всички и да не настъпят мотиката… Според тях този човек не е терорист… Бил крайно десен, бил психически нестабилен… но не и терорист… Засега. Объркването се натяга допълнително защото той дори не е и мюсюлманин. По-грамотните британци, обаче, прозират друго зад това нелепо убийство. Великобритания от тяхното детство я няма… И няма връщане назад. Миналото е изместено от изнервено настояще и много неясно бъдеще. Brexit или не, обществото има нужда от катализатор. Страшното е, когато този катализатор е трупът на майка на две деца, избрала политиката за професия…
Събуждането идва с осъзнаването, че голяма част от британското обществото тихо потъва в етническа и расова нетолерантност – нова форма на расизъм (без да си го признават, обаче). Новият британец в много случаи е второ или трето поколение имигрант. Той е разпъван между миналото на родителите си и своето настояще. Новите имигранти леко го притесняват. Великобритания има много лица – християнски, мюсюлмански, хинду, хора без религия, хора от всички цветове, от всички краища на света. Дори британци от Великобритания! Британци с различно социално положение и различни идеали.
Повечето от тях се срамуват от ширещата се ненавист в обществото. Така, както техните родители са се срамували от отношението към чернокожите имигранти от Ямайка през 50-те години на миналия век, когато Великобритания изпитва недостиг на работна ръка от мъже в трудоспособна възраст и отваря врати за всички и всеки който има желание да работи. Или от стотиците, дошли от Уганда, бягащи от режима на Иди Амин, или търсещи по-добро бъдеще имигранти от Пакистан и Индия през 70-те години. Тогава. Също както хилядите поляци, българи и други източно европейци – днес.
Британците, подкрепящи оставането в ЕС вярват в единството, в свободното движение на хора, имат полски строител и българска чистачка, имат гей-приятели, ходят на театър, на опера, хранят се с киноа и вече не пазаруват само в елитни супермаркети, отрезвени от финансовата криза през 2007-ма. Те са нормални хора. Голяма част от подкрепящите Brexit също са високо образовани, модерни и заможни хора, които наистина вярват, че извън европейските структури Великобритания би имала повече свобода за развитие. Лошо няма. И двете групи очакваха сериозни аргументи в подкрепа на позициите си – но не ги получиха. Вместо това на повърхността изплуваха тесногрcъди индивиди, които обвиниха имигрантите за всички неуредици в страната, в това число и в отнемане на работните им места… Не че те биха заели тези работни места, ако им се предостави възможност. Но просто така, да има за какво да се хванат. Тези хора дадоха нов живот на жалки политици като Найджъл Фараж.
Провеждането на този Референдум отвори огромни пукнатини и очерта ново разделение в британското общество. Даде глас на милиони хора, които не мислеха, че политиците ги слушат. Те надигнаха глави, защото в този случай войната не беше на политическа основа. Нямаше сблъсък между сини срещу червени, нямаше леви и десни. Тук залогът беше друг. Един срещу друг се изправиха приятели, съседи, семейства. За първи път някой повдигна камъка на британското общество за да види какво живурка под него. Това, което изпълзя на показ не беше нито много приятно, нито много красиво, и то вече не се влияе от факта дали Великобритания ще остане в Еворсъюза или не. ВЪТРЕ ИЛИ ВЪН това вече е без значение.
