Правната комисия дефинира престъплението, извършено в условия на домашно насилие. Съгласно текстовете престъпление, извършено в условията на домашно насилие, е такова, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Това научаваме от Агенция „Фокус“.
Прочитът на този текст ни уплаши сериозно. Повод да препубликуваме текст на „Медиапул“, който болезнено описва мащабите на проблема. Така приетите текстове не само няма да го решат, но ще го задълбочат. Вече всеки ще може първо да убие жена си, преди тя да има право да се оплаче.
През последните три години убийствата на жени, извършени от съпрузи, партньори и близки роднини, са се увеличили с 50 процента. През 2016 година те са 22, година по-късно вече са 27, а през миналата година са убити 33 жени. Това показва статистиката на МВР, предоставена на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация. Данните са плашещи, защото всяко трето умишлено убийство в България е на жена в нейния дом. Убиецът е сред най-близките й хора.
Най-често срещаният мотив е ревност. Такава е посочената причина за над половината от убийствата на жени през 2018 г. Същата година 28 жени са пострадали тежко или са били инвалидизирани вследствие на домашно насилие.
Това са 61 жени за година, чийто живот е отнет или променен завинаги по волята на насилници от най-близкото им обкръжение. В тази статистика не влизат изнасилванията, тормозът и побоищата, чиито жертви са се отървали без тежки физически травми.
Всичко се разкрива
МВР смята всичките убийства и тежки телесни повреди срещу жени вследствие от домашно насилие за разкрити. Разследващите са показали през годините, че имат капацитет за разкриване на сериозни личностни посегателства на битова основа. Шестима от мъжете, убили жената до себе си през миналата година, вече са с произнесена осъдителна присъда. Това е достатъчно бързо правосъдие.
Въпреки тежките наказания за убийство, високата разкриваемост и бързото произнасяне на съда домашното насилие все по-често е с фатален край. При това не само за жените. През 2018 г. четирима от нападателите са се самоубили, което увеличава броя на загиналите от домашното насилие до 37 души. Двама от нападателите са освидетелствани като невменяеми.
Умишлените убийства в страната за миналата година са около 100, показва проверката на Mediapool. Това означава, че всяко трето умишлено убийство е следствие от домашно насилие. Причината за всяко пето е ревност. Окончателните данни на вътрешното министерство за умишлените убийства все още не са публични.
Тенденцията за нарастването на тези тежки посегателства обаче е очевидна.
През 2016 година освен 22-те убити жени, тежко пострадали и инвалидизирани от домашно насилие са други 33 жени. Разследващите са успели да осъдят 12 от нападателите, петима са невменяеми и няма как да бъдат съдени, а един се е самоубил. Ревността е причина за 17 от посегателствата.
През 2016 г. в България са регистрирани общо 79 умишлени убийства. Сметката показва, че убийствата на жени от техни близки са 28% от всички умишлени убийства в страната.
През 2017 г. убитите при домашно насилие жени са около 30% от всички жертви на умишлени убийства в страната. Общо 34 жени са освидетелствани с тежки и средни телесни повреди. Засега 15 от нападателите са осъдени, а един е починал. Ревността е причина за 15 посегателства.
Прогресивното нарастване на тежките посегателства срещу жени и високата разкриваемост показват, че проблемът не е в липсата на наказания. В голям брой от делата накрая се стига до осъдителна присъда, която в общия случай е над 10 години затвор.
Да убиеш жената вкъщи ще стане някак по-различно
През ноември миналата година парламентът прие на първо четене мащабни промени в Наказателния кодекс (НК), които трябва да адресират проблема с насилието срещу жени. Целта е да се създадат нови престъпни състави, които изрично уточняват, че посегателството е извършено „в условия на домашно насилие“. Патрон на поправката стана председателят на парламента Цвета Караянчева (ГЕРБ).
Предлага се убийство, извършено „в условие на домашно насилие“, да се наказва с най-малко 15 години затвор. Сега минимумът за убийство е 10 години затвор. В повечето от случаите убийствата на жени се квалифицират като по-тежки случаи (предумишлени, в условия на рецидив, с особена жестокост и др.) и наказанията пак започват от 15 години затвор. Текстът не променя ситуацията.
ГЕРБ въвежда домашното насилие като специален състав и при сериозните телесни повреди, отвличането, принудата, заканата за убийство. Това също не представлява революция в правораздаването, нито се очаква особена превантивна роля.
Упражняване на психическо насилие ще се наказва с до една година затвор или пробация, което е сериозна промяна в закона, но тя води и до спорове. Как се доказва психическото насилие и дали това няма да доведе до изнудване в семейството? Новост е и въвеждане на специален състав за психологическия тормоз, който може да доведе до 5 години затвор.
ГЕРБ мотивира промяната в НК с неофициалната статистика, която показва, че всяка четвърта жена в България е ставала жертва на насилие. Според управляващите законът ще покаже, че държавата не е безучастна към този проблем. Предлагано решение е наказателна репресия, която трябва да има превантивна роля.
Проучването на Mediapool категорично показва, че ефективната наказателна репресия съществува и сега, но тя не намалява жертвите. Напротив, техният брой расте всяка година. Очевидният отговор се дължи от образователната, здравната и социалната система, а не в МВР и наказателните съдилища.
Спасени животи
Само за последните три години властите можеха да спасят живота на поне седем жени, ако бяха установили навреме невменяемостта на техните палачи, а не по време на наказателното дело след фаталния край. Ако здравните и социалните власти имаха капацитет да предприемат мерки, тези хора сега нямаше да са луди убийци, а щяха да правят опити за ресоциализиране. Системата за психиатрична помощ обаче се намира в разпад заради липса на финансиране.
Образователната система също по никакъв начин не адресира проблема, въпреки че самите управляващи признават, че всяка четвърта жена рано или късно става жертва на насилие. Образователната система по никакъв начин не се опитва да адресира явни пороци в социалната среда.
Нивото е ниско
Дебатът покрай промените в НК показа, че много трудно нивото в българския парламент може да падне по-ниско.
Димитър Стоянов (БСП) обясни от парламентарната трибуна, че понякога „жертвата си го търси“. Същият депутат дори заяви: „Много често съседите могат да чуват, че в семейството има скандал, но вечерно време под завивките взаимоотношенията се изглаждат“.
Цвета Караянчева (ГЕРБ) даде примери за тормоз с оставяне на рози в колата. Павел Шопов („Атака“) обвини „джендърството“ и моралния упадък на нацията, сякаш по времето на БКП българите не са пребивали по домовете си.
Валери Жаблянов (БСП) обясни, че в българския манталитет е заложено бащата да е централна фигура в семейството, а домашното насилие е провокирано и от „социално деградиращи условия на живота в България, от изначалното неравенство между двата пола, от безработицата и мизерията вкъщи, от децата, на които не могат да им се купят елементарни пособия за училище“.
„Социалното“ обяснение на Жаблянов за домашното насилие се сблъсква челно с фактите. През последните три години средната заплата в страната се е увеличила с над 200 лева, безработицата е паднала до рекордно ниски равнища, населението намалява, но убийствата на жени се увеличават.
Образованието
Очевидният отговор на проблема с насилието срещу жените в България е образованието, което може да доведе до бавна, но значима промяна на масовите нагласи. Това не става само с кампании, а би трябвало да е резултат на последователни усилия, включително институционални, които да премахнат схващането в обществото, че насилието срещу човек от женски пол е допустима мярка.
В началото на миналата година управляващите отказаха да ратифицират Истанбулската конвенция, която задължава държавите да предприемат мерки за изкореняване на домашното насилие още в ранна възраст. В България се развихри безумен дебат, инспириран от ВМРО и БСП с фалшиви твърдения за легализиране на еднополовите бракове, за третия пол, за нахлуване на травестити бежанци от Иран, заплахи срещу „българщината“ и прочие.
ГЕРБ отказа да поеме политическа отговорност и прехвърли конвенцията към Конституционния съд, който излезе с „достойно“ за нивото на политическия дебат решение. Така международният документ бе отхвърлен като противоконституционен. КС удобно се изгуби в превода от английски и обяви, че терминът „джендър“ (социален пол) в Истанбулската конвенция противоречи на конституцията и размива границите между мъжкия и женския пол.
Предложените промени в Наказателния кодекс са опит за компенсация на отхвърлената конвенция, но практически не компенсират нищо. Българските власти за пореден път се хвърлят в преследването на възможно най-евтините и безсмислени мерки, отказвайки да натиснат лостовете, които могат да променят нещо.
* Текстът е препубликуван от „Медиапул“. Автор е Красен Николов.
