Приликите дойдоха още по-бързо от очакваното. Първото посещение на новия президент извън страната трябваше да легитимира прозападната му ориентация, но вместо това затвърди и разшири подозренията. Новият президент представи една твърде обща, разхвърляна и дистанцирана картина на предизвикателствата пред ЕС и НАТО, акцентира някои наши притеснения, без да направи смислени предложения, и накрая директно обвърза развитието на алианса с подобряването на отношенията с Русия. Събрани заедно, неговите позиции от предизборната кампания, интервютата за западни медии и тези от току-що приключилото посещение оформят достатъчно отчетлива политическа идентичност.
Според неговата доктрина на „забития флаг“ Русия не е направила нищо кой знае какво в Украйна и случилото се няма никакви съществени последствия за международния ред. Тя е наказана несправедливо с режима на санкции и той следва да бъде отменен при нулева промяна на поведението на руската страна. ЕС трябва да ни пази границите и да ни облече граничарите, но дотук. НАТО да се бори с тероризма и другите заплахи, но само ако вървят отношенията с Русия. Подобно обвързване е фрапиращо и представлява тежка ревизия на позициите на страната от последните години. Като цяло по света има някои засилени рискове, но нищо кой знае какво не се случва. За съжаление, подобна неадекватна и откровено провинциална реакция на сегашните политически земетресения надали ще впечатли широката българска публика.
Снишаването е национален навик.
От срещите в институциите на ЕС не става ясно каква външнополитическа подготовка е преминал Румен Радев през немалкото месеци на кампания и в очакване на встъпването в длъжност. Той повтори добре известните позиции за външните граници на съюза и нуждата от повече интеграция в областта на сигурността, но без никакви конкретни идеи. Очевидно ответната страна е имала такива очаквания от новоизбран държавен глава, но нашите партньори останаха видимо разочаровани и дори го подканиха на следващите срещи да представи такива. Заявката за промяна на Дъблинския регламент от години е позиция на предходното правителство и президент и всъщност е доста напреднала. Коментарът за „географска насоченост“ на плана „Юнкер“ пък със сигурност е предизвикал единствено снизходителни усмивки. Позициите срещу руските санкции обаче със сигурност се чуха достатъчно ясно, независимо че в момента въобще не са на дневен ред. Нещо, за което председателят на комисията леко иронично подсети Радев.
Очаквано външнополитическата ревизия на Радев бе най-видима по време на разговорите в НАТО. Откровената проруска пледоария дотолкова подразни шефа на алианса, че той бе принуден да припомни историята и причините за влошените отношения с Кремъл. Българският президент надлежно изчете някои от рисковете за колективната ни сигурност, след което директно обвърза развитието на стратегията и способностите на организацията с динамиката на отношенията с Москва. Трудно е човек да си представи по проруска позиция в момент като този. Нещо повече, тя е напълно безотговорна спрямо собствената ни сигурност на страна, която е вече „първа линия“ на съприкосновение и входна точка за толкова много рискове. Очертаващата се поредна маргинализация на България е най-лошото, което може да ни се случи във времена на дълбока нестабилност, политическа несигурност и непредвидимост.
Цялото събитие заприлича на посещение на главнокомандващ на военновъздушните сили, а не на президент. Ненужната демонстрация с избора на „Спартан“ първоначално бе обяснена с аргумента за икономии, но бързо стана смешна на фона на стотиците съветнически назначения в неговото служебно правителство и в негово отсъствие. После развълнувани придружаващи журналистки заразказваха от Брюксел как Радев е искал да се види и да лети с бившите колеги, сякаш си организират мило колегиално тържество. Явно някой им беше споменал, че това ще придаде „искрено и лично“ измерение на цялата работа и ще притъпи недоразумението. За капак новият президент се видя единствено с българските представители към и в НАТО и техните семейства, очевидно забравил, че в другия край на Брюксел има една друга доста голяма група от български дипломати.
Само за няколко дни Радев се превърна във втори Гоце. Театрално, протяжно и помпозно говорене с клишета и общи приказки за стратегически избор, което обаче служи единствено за фон на същностни антиевропейски, проруски и национално безотговорни позиции. Говори за енергийна диверсификация и предлага „Южен поток“. Говори за развитие на НАТО и го конкретизира през директни руски „опорни точки“. Говори за съвременни рискове за сигурността, но отрича руските кибератаки и анексия. Всичко това е твърде познато и стана видимо още при първото посещение на новия президент.
Същинската нова маргинализация на България ще дойде обаче в съдружие с изпълнителната власт, например при евентуално ляво или някакво шарено правителство. Това вече се е случвало неведнъж и знаем как приключва. Друг е въпросът дали има какво да го спре.
