SHARE

Гледам тук последните дни някакви истории върлуват из публичното пространство – кой кого ебал, кой с кого се сбил, кой на кого изневерил, кой си разнася траура из телевизиите и си мисля някой неща:

  • В тия гадости няма страна, от една страна са тези с побоите и ебането, а от другата – малкото нормални останали хора. Не ме интересува кой е звезда, кой – футболист, кой – папарак, кой – омански „инвеститор“ и жена му. Псуване, побои, обиди и всякаква дребни и едри закононарушения са си жива простотия, която трябва да си знае мястото, няма нужда от публични дебати по темата кой е крив и кой е прав, щото прави няма. Цялото обществено приемане и нормализиране на подобен тип поведение, и то от страна на обществени фигури (по заслуги или чрез пост), е сигнал, че имаме проблем, Хюстан.
  • Очевидно на хората това им е по-интересно от някакви обществено-икономически проблеми и геополитическата ни ориентация, ама после пак ще има „някой друг ни е виновен“.
  • Баба ми би казала „ако си проскаш гащите навънка, поне ги опери“, щото тъй де, това, дето си го произвел, не е шедьовър на изкуството…
  • Медиите така и не написаха по една история за паралоимпийците ни за вдъхновение и кураж, дори читавите, за сметка на това се занимават с всякакво долнопробие тип „шефът цървул на „Агромах“ пиян се репчи на шефа цървул на държавата“. Еми няма как да стане.

* Текстът е публикуван първоначално във фейсбук. „Терминал 3“ публикува с разрешението на автора.

SHARE
Магдалина Генова е икономист и блогър, създател на блога "Нервната акула".