SHARE

В България имаме един голям проблем, той е един от многото ни големи проблеми и той е отношението ни към миналото.

Въпросът е там, че в България никога, въпреки че по-големите сме били заливани през целия си живот и особено през първата половина от него с безбройно много материали за Втората световна война, в България никога не е имало честен анализ на Втората световна война, на причините за нея, на резултатите от нея и на отговорността, която трябва да се понесе за нея – нито на световните сили, участвали във войната, нито на политиците у нас. Тези въпроси са били третирани главно като готови пропагандни схеми, прекопирани от съветската пропаганда. Никога този дебат не е излизал в широкото обществено пространство и никога не бил смятан за част от нещата, които на всяка цена трябва да бъдат преподавани в училище.

Затова и масово в България не се знаят много неща, дори и отговорът на основополагащия въпрос – защо е избухнала Втората световна война. Не се знае какво е причинило толкова много човешки страдания и смърт.

А става дума за грандиозно бедствие – по сегашните мерки дори трудно можем да си представим количеството хора, които са страдали и са загинали, за материалните щети, за катаклизмите, през които са преминали обществата на воюващите държави. Същевременно ние като общество дори нямаме конкретна идея откъде и защо е тръгнало всичко. И въпреки че светът е изписал огромно количество литература по темата, тези книги и анализи не са познати и не са изучавани в България, затова и свободните импровизации, особено по годишнини, продължават – от неуместните „шеги“ с нацистка символика и поздрави, през криворазбраното „инакомислие“ и чак дори до простото отричане на чудовищни престъпления срещу човечеството, извършени от нацистката и съветската власт, с каквито „подвизи“ е известен и един от лидерите на партньорската коалиция в управлението.

Затова и в България имаме крайно инфантилно отношение към миналото, изразявано в детинско глупашки снимки пред паметници, във военни и в исторически музеи.

Няма да е справедливо да се каже, че това невежество е от вчера. Не беше демокрацията тази, която ни донесе амнезия за миналото.

Тъй като смисленият исторически разговор по време на тоталитаризма беше забранен по принцип като всеки друг смислен разговор, затова и избуяваше криворазбраното „дисидентство“  –  уж недоволни от режима казваха по някоя добра дума за Хитлер или Сталин, а в автобусите на градския транспорт особено „смелите“ шофьори си слагаха портретчета на Сталин на таблата.

Затова и масово излязохме от тоталитаризма с големи дупки в познанията си. Наистина отвори се достъп към голямо количество информация, но само някои след това четоха допълнително, други пък не. Сега част от тези хора, които след 90-а година пропуснаха четенето,  станаха вицепремиери, зам.-министри и т.н. И когато попадат под прожекторите на общественото внимание, лъсва и тяхната обща култура, лъсват и техният скромен багаж и ограничен светоглед и което е тъжно – те лъсват на фона на нашето членство в Европейския съюз и НАТО.

Българският политически живот се оказа изпълнен с неграмотници, които не знаят как да се „шегуват“, защото доброто чувство за хумор изисква две неща – познания за света наоколо и интелигентност.

И ако някой смята, че това са несериозни неща, с които твърде много се заяждаме, да си припомни как един от британските принцове преди години  се беше появил в нацистка униформа на карнавал и след това му се налагаше дълги години да се обяснява и да се извинява пред британското общество. Защото става дума за сериозна тема, която не се подминава току-така в цивилизования свят.

Това е много чувствителна тема, а и в България има много групи хора, силно пострадали по времето на нацизма, примерно от еврейския етнос. (Да, евреите в България са спасени, но голяма част от роднините им от околните страни са загинали, а спасените евреи в България са загубили почти всичко освен живота си). Това са тежки рани и към тях не трябва да се подхожда толкова лекомислено.

Затова и се надявам освен на обществената нетърпимост към нацистката символика и на нетърпимост към „шеговитото“ омаловажаване на нацистките престъпления, да можем някой ден със същата нетърпимост да вкараме в същата кошарка феновете на съветския тоталитаризъм и братчетата му, на Путин, на Сталин, на Че Гевара и на Фидел Кастро. Защото нашето незнание, непукизъм, бабаитлък ни пречат да видим, че става дума за масови убийци, неподходящи нито за шеги, нито за тениски, нито за сувенири, продавани в подлеза на ЦУМ.

Защото ако не подходим сериозно към ученето, пак ще се лутаме там, където се лутаме през последния четвърт век.

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.