Какво се случва във Франция? Чувам този въпрос отвсякъде. Хората търсят и не получават достатъчно информация от българските медии, а оказа се, се вълнуват.
Истината е, че Франция е в тих ужас. Обществото, анализаторите, неактивните политици, в ролята на независими анализатори, са в шок от изненадващото за тях решение на Макрон да предизвика избори.
Успани от привидното спокойствие на собственото си битие, французите предпочитат под носа им да продължи разрастването на крайната десница, докато през 2027-а изненадани не осъмнат с Марин Льо Пен като президент.
Това каза по същество Макрон на пресконференция по повод предстоящите избори.
“Не искам да дам ключа за властта на крайно десните през 2027-а.”
Възходът на крайна десница е трайна тенденция, която започва през 2002-а. Тогава Жан-Мари Льо Пен напълно неочаквано за всички се озова на втори тур на президентски избори срещу Жак Ширак. 25 години по-късно, през 2027-а, дъщеря му – Марин Льо Пен, се готви да влезе в Елисейския дворец, защото на хоризонта не се задава лидер, който да й противостои, а крайнодясната вълна ще помете това, което е останало от неадекватната политическа класа.
За какво гласуват французите след десетина дни?
Реално Макрон уволни правителството и парламента, след като крайната десница убедително спечели европейските избори. Това е промяна, която следва да бъде отразена в националното управление именно на ниво правителство и парламент. Как точно да стане това?
“Отговорът, за мен, очевидно не може да мине през промяна в правителството или коалицията… Разпускането на парламента беше необходимо.”, заяви Макрон пред репортерите.
Хората “се чувстват нечути и пренебрегнати… Ние не можем да останем безразлични към това послание”, допълни той.
В същото време, обаче, хората винят именно него за политическия хаос. И то директно. Макрон натрупа изключително много негативи с непопулярните реформи, които предприе като посегна на най-милото на французите – социалните реформи и ранното пенсиониране. Вотът за крайната десница е наказателен за него. Но това е само от една страна. От друга – той отразява тоталната безтегловност на това, което има като традиционна десница и традиционна левица във Франция, изпаднали до напълно маргинална електорална тежест през последните 5 години.
Вместо да осъзнаят това, обаче, те продължават да копаят дъното.
Партията на Де Гол, Саркози и Жак Ширак – Републиканците, направи предизборна коалиция с крайната десница. Поради това решение, те отстраниха своя лидер, но съдът го върна обратно на поста. “Пакт с дявола”, я нарече Макрон.
Наследниците на Митеран пък се коалираха с крайната левица.
И така предизборният слогън на Рененсанс-а на Макрон е: От двете крайности, изберете нас.
“Гласоподавателите имат избор между „нечестиви съюзи в двете крайности, които не се съгласяват с почти нищо, освен да раздават работни места“ срещу неговия собствен блок, с „единна визия за страната“ както у дома, така и в чужбина.”, определя ситуацията France24.
На този фон французите са бесни, че ги карат да гласуват “против” някого, а не “за” и сякаш трудно проумяват, че реално им предстои да изберат своя премиер. Макрон свали тази отговорност от своите плещи и им я делегира. Знаете, че Франция е президентска република. Президентът назначава правителство, но премиер трябва да бъде представител на партията или коалицията, спечелила изборите. В настоящото Национално събрание Ренесанс, въпреки че спечели изборите, няма абсолютно мнозинство и Макрон назначи правителство на малцинството. Сега той директно каза на избирателите, че трябва да решат дали искат Жордан Бардела да бъде техен премиер.
И Макрон има своята първа малка победа – Бардела заяви, че няма да стане премиер, освен ако не спечели абсолютно мнозинство. Засега сметката не излиза.
А 250 000 французи излязоха на демонстрации против крайната десница.
Предварителните избори са дързък ход. Смел. До известна степен Дон Кихотовски поради липсата на разбиране вътре в страната и извън нея, но очевидно визионерски. Някой трябва да ВОДИ битката срещу все по-разрастващо се зло в лицето на екстремистките политически партии преди жабата да бъде напълно сварена. С визия по-далечна от привидно комфортната зона на сегашното на пръв поглед стабилно статукво. Защото от това зависи бъдещето не само на Франция, но и на Европа.
И накрая, но не на последно място. Макрон е категоричен, че дори и партията на Льо Пен и Бардела да спечели убедителна победа, той няма да абдикира от президентския пост и няма да подаде оставка:
“Искам да пресека тази идея още в зародиш. [Шансът това да се случи] никога не е съществувал.”
Vive la France! Vive la République!
* À la guerre comme à la guerre – На война като на война
