Граждани на Северна Македония с българско етническо самосъзнание изпратиха до ТерминалНО надлежно описани своите тревоги. Ние проверихме информацията и фактите, изложени в писмото и установихме, че те са напълно достоверни.
“Като представители на различни сдружения на българския народ в Република Северна Македония искаме да споделим притесненията си, свързани със системните нарушения на нашите права и свободи.
Заключенията на Съвета относно разширяването на ЕС от юли 2022 г., въз основа на това, което е известно като „френското предложение“, създадоха силно усещане за оптимизъм и затова, че страната ни в крайна сметка ще започне необходимите радикални реформи, така щото европейската перспектива на РСМ да не бъде повече възпрепятствана от антибългарското идеологическо наследство на Югославия и съответните репресивни практики срещу македонските българи.
Договорът със София от 2017 г. за признаване на общата история на народите ни изглеждаше най-накрая сякаш щеше да започне да се изпълнява. Репресиите трябваше да бъдат изоставени като средство за решаване на „българския въпрос“ в РСМ. Въз основа на Преговорната рамка трябваше да има План за действие, посветен на защитата на правата на общността и борбата срещу езика на омразата.
За съжаление,трябва да признаем, че всички обещания не се материализираха и днешните политики и практики на правителството на Северна Македония драматично се различават от демократичните очаквания. Още по-обезпокоителното е, че интересът на ЕС към прилагането на основните показатели за правата на човека в РСМ изглежда е забулен от непосредствените и привидно по-важни геополитически съображения на разширяването „на всяка цена“.
Наш дълг е да представим на Вашето внимание преките последици от такъв скандален подход.
– На 19 януари 2023 г. г-н Християн Пиндиков, секретар на местната организация на македонските българи „Цар Борис III“ в Охрид, беше брутално нападнат и жестоко бит от банда националистически главорези, сипещи обиди с явен антибългарски смисъл. Нанесени са тежки телесни повреди, но местната полиция дори е пренебрегнала необходимостта да се потърси медицинска помощ за жертвата. Наложи се да се организира спешна медицинска евакуация към България. Въпреки че първото публично изявление на прокуратурата ясно определи случая като „престъпление от омраза“, малко след това последваха цинични политически интерпретации, квалифициращи нападението като обикновен личен конфликт и дори внушаващи престъпни мотиви от името на жертвата (!).
Тежестта на този „инцидент“ не би била изненада, ако не беше просто „едно от поредните“престъпления от омраза срещу македонски българи.
– Само няколко дни след като президентът Пендаровски публично нарече единствения съществуващ културен център на българското население в гр. Битоля (Клуб „Иван Михайлов“) като „фашистки“, на 4 юни т.г., посред бял ден ПОМЕЩЕНИЯТА НА КЛУБА БЯХА ЗАПАЛЕНИ.
Извършителят е задържан, тъй като престъплението е разкрито по надлежния ред, но под масиран политически натиск и по „настояване“ на някои медии той е освободен малко след това с условна присъда. На широката общественост беше представено „правдоподобно оправдание“ за престъплението – извършителят бил под въздействието на „разбираеми“ антибългарски емоции (!!!).
Тези смущаващи събития също бяха доста обилно коментирани в медиите. Тогава, само седмици след възстановяването на Културния център, държавна комисия (уж бореща (!)се с дискриминацията) започна нова акция – „претърсване“ срещу културната институция с цел оказване на натиск върху нейните членове. Никоя друга етническа общност в РСМ не е била подлагана на такова отношение.
– На 12 октомври 2022 г., непосредствено след среща на членове на местния клуб на македонските българи в Охрид с представител на ОССЕ, помещенията бяха нападнати посред бял ден и табелата с името на клуба на предната част беше вандализирана с брадва.
– Не само извършителите в тези гореспоменати случаи се чувстваха свободни да действат безнаказано, но на 2 ноември 2022 г. Националното събрание на РСМ прие по бърза процедура радикални изменения в Закона за фондациите и сдруженията, като по този начин изрично ограничи правото на гражданите, в т.ч.на македонските българи, свободно да се сдружават под имена, които намерят за подходящи. Въведено е изискване за предварително съгласие на властите и е създадена специална Комисия, която директно цензурира. Тъй като Законът имаше пряко обратно действие (!), разбираемо никога не е бил подложен на обществено обсъждане или на каквито и да било консултации със съответните международни организации.
– Дни след приемането на този закон, на 21 ноември 2022 г., същият този Български културен клуб в Охрид беше обект на атака с хвърляне на камъни и тъй като, както и преди, не бяха взети мерки срещу извършителите, само 2 дни по-късно помещението стана директна цел при нападение с огнестрелно оръжие. За щастие, няма жертви при стрелбата. Няколко седмици по-късно дойде и бруталното нападение срещу секретаря на същия български клуб.
Ежедневното публично подбуждане на езика на омразата срещу македонските българи далеч не е монопол на националистическата опозиция в РСМ, която е открито анти-ЕС, а е и част от комуникационните модели на самата управляваща партия. По време на последните местни избори опозиционният кандидат, днешният кмет на Скопие, г-жа Даниела Арсовска, се сблъска с мащабна кампания на управляващата партия СДСМ, определяща я като „българския кмет, когото не искаме„. Столицата беше претъпкана с билбордове, разкриващи скритата ѝ „българска“ идентичност – която тя беше посъветвана бързо да отрече.
Формалното размножаване на привидно независими неправителствени организации и асоциации с декларирана „либерална“ принадлежност не прави почти нищо, за да се избегне оркестрираното и открито публично сатанизиране на всичко българско в езика, културата и историята на Северна Македония. Макар и безспорно български, паметниците на културата в цялата страна продължават да се представят като изключително „македонски“, независимо от общата ни история с България. Българските училища, построени от дедите ни, продължават да носят антибългарски надписи и посвещения. На децата ни продължава да се втълпява силно стигматизирана и доста унизителна представа за собствената им история и културен произход, като българските ни предци биват етикетирани като „татари“ и „фашисти“. Не се толерира плурализма в историческите интерпретации. Системно се отричат и прогонват от учебниците факти и документи, важни за нашата българска идентичност.
Продължават да се толерират случаи на оскверняване и подмяна на гробни надписи с цел изкореняване на каквото и да било българско присъствие. Като основна общност в Македония, ние сме единственото население, което остава лишено от църквите и манастирите, които е построило през последните 13 века, откакто нашите предци са установили присъствието си по тези земи. Никоя друга голяма общност в страната не е била подложена на дискриминация в сравним мащаб.
Независимо от препоръката на Съвета на ЕС, АРХИВИТЕ, СВИДЕТЕЛСТВАЩИ ЗА МАСОВИ КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕПРЕСИИ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ срещу българите след 1945 г., все още остават недостъпни за обществено ползване и никой не е подведен под отговорност за подстрекателство към престъпленията, извършени по време на югославския режим срещу българско население. При тези обстоятелства дългоочакваният процес на помирение в нашето общество продължава да бъде възпрепятстван.
На този фон последното преброяване на населението на РС Македония, единственото, което нашите власти успяха да организират за 20 години, даде ясно доказателство за липсата на политическа воля за промяна на наследените модели на тоталитарен държавен контрол. Българският етнос в РСМ е „установен“ на… 3500 души (!). Настоятелно бихме искали да споделим малко фактическа предистория за специфичните „техники“ на преброяването. Но остава повече от разбираемо, че при тези обстоятелства над 120 000 ОТ НАС НЕ САМО СА ДЕКЛАРИРАЛИ ЛИЧНО БЪЛГАРСКИЯ СИ ЕТНИЧЕСКИ ПРОИЗХОД, докато са кандидатствали за българско гражданство, но и са предоставили формални доказателства, удостоверяващи този произход още от нашите предци.
Тъй като в РСМ не съществува независим орган за подпомагане на жертвите на антибългарска нетолерантност и македонските българи безспорно са важна, но уязвима част от нашето общество в областта на образованието, заетостта и политическите права, бихме искали да обърнем Вашето внимание на по-горе споменатото положение на нашия етнос. Нашето разбиране е, че практиките в РСМ по отношение набългарското население са в очевиден разрез с всякакви основни демократични ценности и очаквания за спазване на правата на човека в държава – кандидатка за европейско членство (!!!).
Днес македонските българи продължават да бъдат подлагани на „различно третиране, основано на … национален или етнически произход“ без никакво обективно оправдание, различно от националистическата идеология, свързано с етническо инженерство, следвана от 1945 г.
