До възприемането на политическото послание се стига емоционално и разсъдно, пише в книгата си “Политиката отвътре” Иван Костов.
“За избирателите времето между “осанна” и “разпни” го е точно една седмица”.
Поглеждаме към хоризонта на нашия див, див Изток и истински добър екшън герой преди изборите на 9-и юни отново няма. А сме тъкмо на финала на “филма” – сцената на гробището, където ловци на глави, себични бандити, каубои и стражари всеки момент ще се избият един друг. В нашия сценарий, ако имаше добри, лоши и зли, да го завършим с това лошите да се избият. Но при нас са само лоши, зли и отвратителни. Пият кафе, обядват и вечерят всеки ден заедно, независимо от драматичната музика на народното недоволство, което бучи, но не като радичкова буря, а като тихия приспивен фон на българската демокрация.
Гражданското участие, лидерството и знанията, необходими за държавното управление се преподават във всички висши училища по политика в света. Сред тях особено значими са факултетите по политически науки в университетите Харвард, Страсбург, Оксфорд, Станфорд, Йейл, Лондоското училище за политика и икономика и Университетът за политически науки в Париж.
Особеното на това преподаване е, че то изгражда локални и международни лидери спрямо конкретните парадигми на политическите системи, които се учат там. Особеностите в държавното управление на президентските, полупрезидентските и парламентарните републики или разликите между монархическите режими на княжествата, кралствата и херцогствата може да не е очевиден на пръв поглед за всеки гражданин, но би трябвало да е естествено знание за висшистите със специалност политически науки.
У нас свикнахме – политиката е само лоша. Резултатите – слаби. Политиците – неуспешни еднодневки или дълголетни мафиоти.
Доброта не се преподава. А знанията и уменията на “нашите” са едни такива по-особени – къде и с кого да пият кафе, да плажуват, да обядват, да се ръкуват, да превземат пристанища…, като в истински екшън филм. За лошата политика свидетелстват – разделението в обществото, слабите институции, изчерпаното доверие, нарастващото недоволство, парализата пред изборите, насилието насред улицата, всеобхватната неграмотност, отсъствието на иновации. Не сработиха кастингите на “Има такъв народ”, селекцията на поколения на Държавна сигурност, намесата на различни Посолства или корпоративните интереси, медийните господства, купеният вот, партиите “чужди агенти” и пр. Нито това да викаме “Осанна” или “Разпни ги”.
Казваме си: сложно е, драматично е. Антропологията твърди, че хората са смесица от добри и лоши гени. Психологията, че преливат от добри и лоши намерения. А различните ни схващания за политиката предполагат и различни политически антропологии. Това означава, че много начини на мислене за политиката могат да бъдат проследени до начина, по който мислим за хората. Ако считаме, че хората в България са в основата си добри, може би ще сме склонни да мислим, че правилните институции, култура на диалог и ефективни политики могат най-накрая да ни доведат до благоденствие. Може също така да мислим, че политиката винаги може да се подобри в посока на нашите идеални стремежи.
Би било реалистично да започнем да вярваме, че образованието тежи точно на мястото си и дава, ако не авторитет, то поне макар и химерична представа за справедлива меритокрация в една страна от дивия див Изток.
Университетските преподаватели ще стачкуват на 20-и май, това ни дава повод за оптимизъм.
