Ако искат да сме отново тоталирарна държава, се надяват.
Ако искат да си станем по-близки с Македония (полупрезидентска република), е сигурно.
Ако Радев иска да си отмъщава за орязаните права на президентската институция в Конституцията, е вероятно.
Но и в трите случая не е ясно кой, какво и защо предлага промяна на държавното устройство на България заради собствената си неспособност да развие добри управленски умения и здраво политичеко представителство на суверенната власт на народа. Нека все пак си отговорим на поредица от въпроси какви промени бихме могли да очакваме да “изксочат” от шапката на Лудия Шапкар.
Републиката е форма на държавно управление, в която властта произтича от народа и след Великата френска революция и в трудовете на Монтескьо* се определя като антипод на монархията. Основни принципи на демократичното общество са “народовластието” (изразено чрез избори), “обществените дела” (изразени чрез институциите), “власт властта възпира” (изразено в разделението на институциите).
В Президентската република президентът има най-широки правомощия в държавното управление. Той има както функциите на държавен глава, така и да назначи директно министър-председател. Такъв тип управление има в САЩ, Турция, Аржентина, Бразилия и др.
В Полупрезидентската република и президентът, и парламентът имат взаимно-ограничаващи се правомощия, като все пак фигурата на президента е основна. В полупрезидентската република съществува извънпарламентарен начин за сформиране на правителството, при който парламентът няма право да гласува вот на доверие. Такъв тип управление има в Русия, Франция, Австрия, Египет, Естония, Украйна, Румъния и др.
Парламентарна република – смята се за най-висшата достигната от човечеството форма на демокрацията, отхвърля идеята за еднолична власт и една силна фигура в управлението, разделя ясно представителни от управленски функции във властта, изпълнителни от законодателни и съдебни функции на властта. Парламентът е водещият орган на управление, а начело е министър-председател. Органите на управление са мандатни. Такива са Гърция, Израел, Италия, Словакия, Словения, Финландия, Швейцария, Чехия и др. И ние, България.
Защо искаме друго, освен най–доброто за България?
В последните 3 години инженерите на задкулисието се борят да преформатират властта след падането на последния кабинет Борисов. Понеже не успяха да наложат пълен контрол върху част от спонтанно протичащите процеси в страната, допуснаха две огромни грешки при формирането на нови политически проекти – влизането на голям брой профани в политическия живот, загубата на контрол над част от основните фигури, неяснота относно силния център на деня, около който вече ще се формира властта (Радев, Пеевски и/или Борисов).
Монтескьо най-добре формулира правилото за свободата, като това да правиш всичко, което е позволено от закона. А ние в последните години се нагледахме на погазване на закона под предтекста на фалшивата освободеност. Алиса падна в заешката дупка и се загуби, а злите кралици избуяха и фигурите им пораснаха, защото тя игра с тях на техните игри, без да знае правилата на играта. Сега ни остава само да се надяваме, че не сме загубили последната си и окончателна нормална мисъл в главите си, за да посегнем насред този хаос от бурни деспотични игри и на своя парламентаризъм, за да доунищожим остатъците от демократичност, прокарвани със столетия. Нашите алюзии не ни водят към един свят на чудесата, а към дупката на нонсенса.
„Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?” (Л. Карол), като изместим управлението от демокрацията отново към режим на репресии, автокрация, фиаското на задкулисието.
Оу, уейт, ние и бездруго все сме си там и ни управляват същите хора, на които ние не се харесваме.
Ето и истинската причина да поискат смяната на държавното управление – ние като народ не им гласуваме правилно, даже вече и хич, изхабени сме, затова е време да ни сменят или да забравят за нас. „За какво да устройваме шествия, ако всички ще падат ничком? Нали тогава никой нищо няма да види…” (Л. Карол).
*Шарл дьо Монтескьо (1689-1755) е френски социолог, юрист, мислител и философ, един от основоположниците на френското Просвещение и на теорията за разделението на властите, залегнала в конституциите на страни от цял свят.
Снимка: БТА
