АЕЖ – България, издаде символични акредитации за срещата на върха Европейски съюз – Турция във Варна на 26 март за 95 турски журналисти. Събитието е изключително важно и мястото на тези наши колеги е в „Евксиноград“. Те трябва да бъдат там и да вършат работата си – да задават въпроси на политиците и да ги държат отговорни за ангажимента, който са поели, към обществото. За съжаление, тези 95 души няма да могат да присъстват, тъй като са лишени от свобода. Ние каним българските журналисти, които ще присъстват на срещата, да вземат символични баджове с имена и снимки на свои турски колеги и да говорят и от тяхно име.
Посланието ни към политиците е ясно: Журналистите не са терористи и не могат да бъдат третирани като такива заради работата си. Дори да сложите критичните журналисти зад решетки, няма да спрете да ги чувате – с техния глас ще говорят други. С техния глас ще говорим ние. Затова и организирахме тази необичайна акредитация – 95 акредитационни карти, наредени на една маса, изглеждат много. Но представяте ли си, че зад всяка една стои човек, а зад този човек стои неговото семейство, приятели, читатели, зрители, слушатели? В крайна сметка стоим всички ние, тъй като мисията на истинския журналист е да служи на цялото общество. Затова когато толкова много журналисти са лишени от свобода, в най-пълна степен важи максимата, изречена от Мартин Лутър Кинг: “Никой не може да бъде свободен, докато всички не бъдат свободни”.
Настояваме Турция незабавно да освободи задържаните заради работата им журналисти. Европейският съюз в никакъв случай не трябва да мълчи по този въпрос и трябва да поставя съдбата на задържаните журналисти като условие за всякакво сближаване с Анкара.
След неуспешния опит за преврат от лятото на 2016 година Турция се превърна в най-големия затвор за журналисти в света. Стотици представители на медиите бяха задържани или обявен за издирване, а множество редакции закрити от властите. И в момента огромен брой журналисти остават зад решетките. Колко точно? Данните са противоречиви. Според списъка на Стокхолмския център за свобода задържаните са 190, а други 55 вече са осъдени, включително и на доживотен затвор. Според Платформата за солидарност със задържаните журналисти те са 212. Съюзът на турските журналисти посочва 147 имена, а Асоциацията на прогресивните журналисти – 135. При всички случаи броят е внушителен.
Ние сравнихме четирите списъка и изготвихме акредитационни баджове единствено за 95-те колеги, които се срещат във всички четири списъка. Искахме да бъдем сигурни, че няма да получим обвинения в неточност или в преувеличение и затова избрахме този сигурен вариант – да акредитираме символично само журналистите, които се посочват от всяка една от тези независими една от друга организации. Със сигурност извън нашия списък остават задържани колеги. Солидарни сме и с тях и настояваме и те да бъдат освободени незабавно.
Разчитаме на солидарността и на българските и европейските колеги. Нека говорим с един глас – гласа на свободата на словото.
*Символична акредитация, за която използвахме снимки, предоставени ни от Стокхолмския център за свобода. Имената бяха проверени в четири независими един от друг източника.
Текстът е препубликуван от сайта на Асоциацията на журналистите в България. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.