Босна
На 11 юли в Сребреница бе отбелязана 21-вата годишнина от най-ужасното масово убийство в Европа след Втората световна война. По време на възпоменанието бяха погребани 127 новооткрити жертви.
Бакир Изетбегович, член на Председателството на Босна и Херцеговина, заяви, че “трябва да има справедливост, защото без нея не може да има помирение и не могат да се създадат предпоставките за прошка и доверие.”
На възпоменателната церемония присъства и турският външен министър Мевлют Чавушоглу, който осъди “онези, които омърсиха невиността и пратиха жертвите в масов гроб.” Чавушоглу също така потвърди желанието на Турция да работи за стабилност, мир и просперитет на Балканите и в частност Босна.
От страна на Сърбия на церемонията присъства единствено лидерът на Либерално-демократическата партия Чедомир Йованович. Представителите на сръбските власти бяха обявени за нежелани в Сребреница, тъй като отричат геноцида.
Йованович заяви, че е дошъл, защото смята това за свое човешко и политическо задължение. ”Отричането на съдебните решения, преди всичко на Международния трибунал и на Международния съд в Хага не води доникъде. Сами по себе си тези присъди не са достатъчни и е необходима ясна политическа позиция, че тук е извършен геноцид. И докато тази позиция не бъде приета, сръбският народ ще носи бремето, което носи”, заяви той, говорейки за решенията на международните съдълища, които обявяват клането в Сребреница от 1995 г. за геноцид.
Той упрекна и президента Република Сръбска Милорад Додик, за това, че не присъства на церемонията, предава БТА.
Същевременно от Република Сръбска продължава съпротивата за приемането на Споразумението за стабилизация и асоцииране с ЕС като това принуди Международния валутен фонд да задържи изплащането на 550 милиона евро. Парите са предназначени за пакет от реформи и инвестии в страната, които трябва да доближат Босна и Херцеговина към Европейския съюз. Правителството на Република Сръбска смята, че не е редно да се предприемат подобни програми след като от автономната територия не желаят да се задълбочава европейската интеграция.
Хърватия
В Хърватия правителствената криза се разсраства с всеки изминал ден. Партиите се готвят за предстоящите парламентарни избори, които се очаква да бъдат през м. септември. В специален репортаж за Терминал 3 българската журналистка и европеистка, живееща в Загреб, Аделина Марини хвърли светлина върху последния мощен скандал в Хълрватия – хърватското седмично списание „Национал”, което през последните месеци се превърна в пощенска кутия за скандалите в HDZ разкри, че един от донорите на HDZ е фондация, зад която стои руски капитал с неясен произход.
Също така тази седмица земеделската “Хърватска селска партия” обяви, че ще се коалира с основната опозиционна партия на социалдемократите. Това може да се окаже ключово при формирането на следващото правителство, макар земеделската партия да има в момента само 2 от 151-те депутата в хърватския парламент.
Турция
И тази седмица продължава сближаването между Москва и Анкара. Във вторник външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че по-близки отношения между Турция и Русия ще помогнат на кризата в Сирия.
Още на следващия ден последва отговор от новия министър-председател на Турция Бинали Йълдъръм, който пожела Турция да подобри отношенията си със Сирия и Ирак. Това изявление е първи признак, че от Анкара вече няма да настояват толкова яростно за падането на Башар Асад от власт и съответно, че Ердоган се доближава до външната политика на Кремъл.
Турският президент също така възнамерява да даде турско гражданство на бежанците. Тази седмица той обяви, че има план за настаняването на сирийски бежанци в държавни жилища, ако те отговарят на изискванията за гражданство.„Турците получават гражданство в Германия, в САЩ, защо да е невъзможно установилите се у нас чужденци също да получат такова? Години наред ние живеем заедно с тези хора в приятелство, братство и мирно съжителство. Поради това нямаме право да ги държим повече по бежанските лагери и празните приземни етажи, където се тъпчат по 10-15 души в стая”, подчерта Ердоган.
По данни на турското правителство в момента в Турция се намират 2 747 000 имигранти от Сирия и Ирак.
От опозицията в страната настояват плановете да се подложат на референдум, тъй като социологическите агенции сочат, че само 10% от турското население одобрява мярката.
Обединеното “кралство” – Румъния и Молдова
Докато в други части на Европа сепаратистките движения набират сила от години, то в Молдова от много време се говори за обединение с Румъния.
Тази седмица сливането на двете държави отново излезне на преден план след изявление на бившия румънски президент Траян Бъсеску. “Рано или късно Молдова ще се обедини с Румъния и парламентът в Букурещ ще гласува решението” заяви той като подчерта, че е “убеден, че обединението ще бъде гласувано в румънския парламент. Ако те направят обединението, те и ще го гласуват. Имаме само един проблем – кога парламентът в Кишинев ще го приеме. Ще видим!”
Тази му реакция не остана незабелязана от руския вицепремиер Дмитрий Рогозин, който заплаши Молдова с разпадане. „Ако те искат в Румъния, то по-добре да пуснат Приднестровието” заяви Рогозин.
Преговори по македонски
В началото на тази седмица помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд бе на посещение в Скопие. Целта ѝ бе да положи основите за успешни преговори между партиите в страната.
На 12 юли лидерите на основните партии в страната – ВМРО-ДПМНЕ, СДСМ, ДСИ и ДПА – започнаха преговори в резиденцията на ЕС в Пържино.
Основните въпроси пред тях са 1. Изчистване на избирателните списъци; 2. Свободата на медиите; 3. статута на Специализираната прокуратура. Отделно от това, лидерите трябва да постигнат решение по отношение на състава и продължителността на работа на служебния кабинет.
По информация на Balkan Insight е било постигнато споразумение по отношение на състава на служебното правителство – две министерски кресла и трима зам.-министри ще бъдат дадени на опозицията, а предсрочните избори е най-вероятно да са ноември месец или началото на следващата година. По отношение на другите въпроси до момента не е постигнато съгласие.
Сърбия
В сръбската столица продължават протестите за спиране на проекта Belgrade Waterfront и оставка на кмета, вътрешния министър и други държавни лица. Протестът е под надлослов Ne da(vi)mo Beograd – игра на думи между “Не даваме Белград” и “Няма да удавим Белград”. Причината за недоволството е проект на правителството и инвеститори от Обединените арабски емирства за изграждане на мащабен бизнес център в столицата с офис сгради, небостъргач, опера и молове. За да бъде изграден протестиращите твърдят, че април месец тази година са били незаконно съборени постройки в квартала Савамала.
Нова вълна от протести започна от тази сряда, тъй като сръбската прокуратура отказва да оповести резултатите от разследването си за това дали събарянето на постройки е било законосъобразно.
Друга новина от западната ни съседка е, че тази седмица унгарското правителство наложи по-строг контрол на границата си със Сърбия. Това доведе до множество критики от международните наблюдатели като Human Rights Watch, които твърдят, че унгарските власти проявяват особена жестокост дори и към жените и децата, които се опитват да преминат нелегално.
Междувременно, икономическите отношения между Белград и Тирана ще се задълбочат, след като до края на годината ще бъде създадена обща търговска камара между двете държави.
Албанският статистически институт твърди, че през 2014 г. износът на Албания към Сърбия е бил на стойност 11 милиона евро, но обратният случай – износът на Сърбия към Албания е бил 15 пъти по висок и ена стойност от 169,3 милиона евро.
Гърция
По време на срещата на върха на НАТО във Варшава Алексис Ципрас е приканил останалите лидери да бъдат подобрени отношенията на НАТО с Русия. След срещата Барак Обама е провел среща на четири очи с гръцкия премиер. От Белия дом съобщават, че двамата лидери са „обсъдили напредъка, постигнат от Гърция в решаването на икономическите проблеми“ на страната. Обама уверил Ципрас, че САЩ ще продължат да подкрепят усилията на Гърция за уреждане на ситуацията с външния дълг, а също така са обсъдили проблема с мигрантите от Близкия Изток и южна Азия.
Междувременно, гръцкият финансов министър Цакалотус предстваи новo предложение за бюджетния дефицит на страната пред министрите от Еврозоната.
Причината е, че според правителството Гърция няма как да се придържа към настоящата цел от 3,5% бюджетен излишък от 2018 г. нататък. Планът на правителството е единствено през 2018 г. да бъде постигнат съответия излишък, а след това той да бъде смален на 2,5% за 2019-2021г. и на 2% от 2022г.
До момента тези предложения не са срещнали подкрепа сред останалите министри от Еврозоната.
Междувременно, няколко звезди от сериала Game of Thrones посетиха о-в Лесбос, една от основните локации за настаняване на бежанци. Инициативата е по идея на Международния спасителен комитет и целта е да се привлече вниманието на света към условията на живот на бежанците.
Черна гора и Косово
По време на посещението си на Балканите помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд призова граничния спор между Косово и Черна гора да бъде разрешен до края на лятото. От разрешаването на спора зависи и дали ще отпаднат визите между ЕС и Косово. Опозицията в Прищина е против ратифицирането на споразумението за демаркация, защото твърдят, че то ощетявало страната им от към територия. Въпреки това, премиерът на страната Иса Мустафа е поел ангажимент ратифицирането от парламента да стане факт до края на лятото.
