SHARE

I. Турция

Напрежение с Германия и готовност за сближаване с Русия

Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен посети в края на миналата седмица Турция и германските войници, разположени във военната база „Инджирлик“, които участват в мисии срещу ДАЕШ.

Между Берлин и Анкара съществува напрежение от дълго време, като негова кулминация бе признаването на арменския геноцид от страна на Германия наскоро. Това бе причината турските власти първоначално да откажат подобна визита на немския министър, но в последствие Ердоган реши да покаже своята благосклонност.

В същото време, отношенията между Турция и Русия продължават да се подобряват. Ердоган изяви интерес да проведе среща с Путин преди началото на форума на Г-20 през август. Също така на 4 юли стана ясно, че Анкара има и интерес да си сътрудничи с Русия в борбата с ДАЕШ в Сирия.

От руска страна са отговорили с обещание да свалят всички санкции срещу Турция, наложени след свалянето на руския изтребител .

Израелски газ за Турция

Освен сближаване с Русия, Ердоган търси и подобряване на отношенията с Израел. Действията му явно са плодотворни, след като от израелското правителство изразиха готовност да изградят нови пътища за доставка на газ през Турция. Една от опциите, по думите на израелският енергиен министър, е „газ от Израел и Източното Средиземноморие да бъде транспортиран през Турция към Европа. Тогава Истанбул може да се превърне в международен енергиен хъб.“

Ердоган овладява турската съдебна система

В края на миналата седмица турският парламент (Междлис) прие закон, с който радикално ще промени структурата на съдебната система, предава „Хюриет“. Чрез закона броя на съдиите във въховните съдилища в страната ще бъде драстично намален и ще бъдат избрани нови съдебни състави.

Изключение ще бъде направено единствено за председателите на въховните съдилища. Към тях най-честите критики са, че често придружават Ердоган в обиколките му из страната. Опозицията в страната е силно критична към законодателството като смята, че с него Ердоган ще установи пълен контрол върху съдебната власт в страната.

Същевременно, този вторник, Ердоган представи план как част от 3-те милиона бежанци от Сирия в страната могат да получат гражданство. С предимство ще се разглеждат лицата, които притежават умения, които могат да са в полза на Турция, предава „Ройтерс“.

II. Румъния

Премиерът на Румъния Дачиан Чолош смени четирима министри във вторник като обясни това като цел да „повиши ефективността на правителството“. Сменените министри са в ресорите образование, съобщения, транспорт и живеещите в чужбина румънци. Между новите имена е и бившият директор на „Рено“, който ще поеме транспортното ведомство.

Румъния може да изгуби от напускането на Великобритания европейско финансиране за 80 млн. евро на година

Ежегодното участие на Великобритания в бюджета на Европейския съюз е на стойност 13 млрд. евро. Ако се извади тази сума, то европейският бюджет за Румъния ще намалее с 2-3%“, заяви министърът на селското стопанство Аким Иримеску.

Макар че това намаляване няма да бъде осъществено равномерно и ще има преговори, предварителните изчисления показват, че Румъния може да загуби около 80 млн. евро на година, допълва Иримнеску.

III. Гърция

След Brexit eвропейската левица дава нови сигнали за край на строгите икономии на континента. На 30 юни се проведе среща между германският вицеканцлер Зигмар Габриел и премиера на Гърция Алексис Ципрас. Двамата призоваха за край на политиката на строги икономии в Европейския съюз, с което Габриел се разграничи от водената политика на Меркел.

Според лидерът на немските социалдемократи, в Европа трябва да бъде преодоляна сегашната ситуация на разцепване „между тези, които се справят добре като Германия, и тези, които имат затруднения като Гърция и Южна Европа“.

В същото време, гръцкото правителство планира приватизация на железопътния транспорт, което доведе до 24-часова стачка от служителите на метрото и градската железница в Атина, която започна тази сряда.

Приватизацията на железниците е част от програма за икономии и реформи, които гръцкото правителство прие с цел да намали разходите на държавата. В същото време, директорът на МВФ Кристин Лагард подкрепи идеята Атина да е постоянен домакин на олимпиадата.

Но проблемите в Гърция не са само икономически. За първото полугодие на 2016 г. в страната са регистрирани рекорден брой смъртни случаи на имигранти – 2‘900 души, според данни на международната организация за миграция.

Лошите новини за Гърция, обаче, придружават и едно важно събитие за газовата независимост на България. След дълги години натиск от Европейската комисия и съпротивление от „Булгартрансгаз“ в България вече може газ да се търгува „виртуално“. С други думи, без да се осъществява физическа доставка, ще може да бъде закупуван природен ресурс от различни търговци, които разполагат с количества в Гърция чрез така наречените суапови сделки, предава „Капитал“.

Първата такава сделка бе осъществена между гръцката компания M&M и търговеца Vitol, който ги е доставил на българската „Химмаш“.

Цената на газта е имала „малка отстъпка в сравнение с българските цени“, предава агенция „Фокус“, а обменът е бил осъществен на интерконектора Кулата-Сидирокастро.

IV. Македония

В Македония политическата криза и протестите продължават. От 6 юли на посещение в страната е немска делегация, която ще се опита да постигне консенсус между основните четири партии в страната. До момента единственият резултат е, че от ВМРО–ДПМНЕ заявиха след срещата си с немските пратеници, че „изборите са приемливо и единствено решение на настоящата политическа криза, но не трябва да се дават дати, които впоследствие ще бъдат изместени.“

Дори и да не могат да постигнат политически консенсус по отношение на кризата, партиите в страната осъдиха подписаните декларации за „военнен неутралитет“ от балканските русофилски партии на партиен конгрес на Единна Русия в Москва. На въпросният конгрес присъстваха и Георги Първанов и Корнелия Нинова, които също подписаха декларации, в които обаче отсъстваше клазузата за военен неутралитет.

Тя обаче присъства за останалите русофилски партии от държавите Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Единствен представител от Македония на конгреса на „Единна Русия“ бе участващата в управлението с един депутат Демократическа партия на сърбите в Македония. Тя е подписала декларацията за военнен неутралитет и от опозицията в страната остро осъдиха действието. От ВМРО-ДПМНЕ подчертаха евроатлантическия курс на страната и заявиха, че действията на малкия партньор в управлението няма да променят поетия от Македония път.

V. Пътят към Европейския съюз за Западните Балкани

Излизането на Великобритания от ЕС няма да попречи на влизането на Западните Балкани в Общността. Това е изводът от провелата се среща на ръководителите на 6-ге държави от Западните Балкани, които са на различен етап от присъединяването си към Съюза в Париж.

Има още много задачи пред нас. Не мога да кажа, че вратите са широко отворени, но ние ще имаме възможността да забързаме процеса на членство в ЕС, ако си свършим добре работата.“, заяви сръбският министър-председател Александър Вучич. В резултат от срещата, Сърбия получи зелена светлина за отварянето на глави 23 и 24 от преговорния процес за членство на 19 юли. Миналата седмица се смяташе, че Хърватия ще наложи вето на тези действия.

След срещата докладчик на Европейския парламент предложи визова либерализация на ЕС с Косово, но чак след като страната ратифицира граничното споразумение с Черна гора.

През седмицата, също така, Ангела Меркел проведе среща с ръководството на Босна и Херцеговина, след която стана ясно, че от Берлин ще се опита да помогне за членството на страната в ЕС като посредничи между различните политически институции и лидери в страната.

През февруари тази година Босна и Херцеговина официално подаде заявление за членство в Европейският съюз, но от Брюксел поставиха изисквания към страната, които тя все още не е привела в действие.

SHARE