Европейци ли се чувстват народите на ЕС? Това е въпросът, който изследва проучването на Европейския съвет за външни работи (ECFR) и подробният доклад на Йозеф Янинг.
През последните 10 години България е постигнала напрадък в своето сближаване, но много повече със структурите и еврофондовете на съюза, отколкото по отношение на връзките между обикновените хора.
Но Янинг вижда и проблемите, които могат да доведат до разграничение на Централна и Източна Европа от задълбочаващата се интеграция на Западна Европа.
За България изводите са, че тя е „показвала слаба структурна и идивидуална обвързаност през 2007 г., но до 2017 г. е усетила значителен прираст в структурната си обвързност (надигайки се от 16-о на 8-о място) най-вече заради огромния приток на средства от ЕС.
В същото време икономическите връзки на страната с ЕС са намалели значитеелно. България остава стравнително назад в индивидуалната обвързаност, местейки се от 21-во мяасто на 20-о“, пише Янинг, но подчертава: „Българите имат най-голям потенциал да подобрят структурната си обвързаност в областта на отбраната, икономическите връзки и общите политики.“
Структурната свързаност според проучването е преди всичко интегрирането на икономиката в европейската, зависимостта й от еврофондовете в икономиката и баланс между това колко внася и колко получава от бюджета на ЕС страната.
В това отношение България е една от най-силно обвързаните страни дори малко над Румъния като показатели.
Индивидуалната свързаност се измерва чрез какъв процент от населението е посещавало друга държава от ЕС, владеене на чужди езици и културния обмен, както и активността по време на европейските избори. България отново е една от положително развиващите се страни, но резултатът й далеч не е толкова висок, колкото при структурната обвързаност.
Тук не трябва да се пропуска факторът, че страната ни използва различна писменост и възрастното ѝ поколение години е било насърчавано да набляга на руския за сметка на западните езици.
Въпреки това остава фактът, че българите не водят достатъчно комуникация – бизнес или културна – с останалите народи от ЕС.
Прави впечатление как Унгария напр. е една от страните с най-високи нива на структурна обвързаност, а индивидуалната й обвързаност е отрицателна.
Резултатите показват, че за последните 10 години отделни държави са станали по-изолирани, но общото равнище на сближаване и привързаност към общия европейски проект се е увеличило.
Седем от деветте страни, които са увеличили структурното и индивидуалното си сближаване, се намират на изток. Полша и Унгария са извън водещата тенденция, като при тях индивидуалното сближаване е особено засегнато от намаляващата им ангажираност с европейския проект. Тук са отразени и надигащите се евроскептични и популистки партии, както и избирателната активност на националните и европейските избори.
В повечето страни населението се чувства все по-европейско, като отново балтийските страни са водещи за Източна Европа, а от другата страна с негативен резултат са Гърция, Италия, Франция, Полша, Унгария и Испания.
Италия е в най-критично състояние – както структурно, така и индивидуалното ѝ сближаване е сред най-ниските в Европа. От една от най-проевропейските държави тя се е превърнала в една от най-недоволните в Европа.
„ЕС е много по-устойчив, отколкото таблоидните заглавия биха искали вие да мислите, а кризата с бежанците няма да доведе до рухването на Европейския съюз в скоро време. От резултатите обаче можем да видим, че кризите оказват влияние върху ангажираността на гражданите. Ако искаме да защитим и укрепим Европейския съюз, това е мястото, където трябва да се съсредоточим. Ако искаме хората да бъдат ангажирани и да подкрепят Европейския съюз, трябва да се наблегне не върху институционалната интеграция и финансовите трансфери между държавите, а върху това гражданите да могат да се свързват по-пряко, например чрез програми за обмен или премахването на таксите за роуминг“, казва Йозеф Янинг.
„Много по-силна роля играе говоренето за „те и ние“, както и раздразнението и недоволството от някакви често въобръжаеми „други“ – чужди правителства, бюрократи от международни структури или международни съдилища, взимащи решения за живота на гражданите. В този наратив основният проблем идва от наблягането на нуждата да се подсили националният суверенитет, за да се попречи „те“ да взимат решения за „нас“.
