След като президентските избори от есента на 2016 година отминаха с трагичен резултат, голяма група активни граждани, уморени от това да избират по-малкото зло в политиката, решиха да поемат по нов политически път и да създадат нов политически субект – „Да, България“.
Партията се създаде против всякакви „утвърдени“ правила на младата българска политическа култура. Без финансиране, в надбягване с времето, само върху голия ентусиазъм на няколко десетки активисти, които до този момент са участвали в безброй граждански каузи и протести. И най-вече от протестиращи, които се намериха на улицата по време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски през лятото на 2013 година.
Тогава, към юни 2013 година, българската държава беше почти превзета от мафията. Медиите бяха опитомени в голямата си част, регулаторите изпълняваха почти само декоративни функции, без да ги е грижа за обществения интерес, но пък много сериозно обслужваха клиентелата си. Уж независимата съдебна система никога не успя да доведе докрай нито едно сериозно корупционно дело, нито пък успя да се отърси от зависимостите си от частни интереси.
Затова и голяма част от протестиращите от лятото на 2013 година тогава участваха на принципа „Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!“.
Чуден ефект имат всекидневното усилие, всекидневният протест, всекидневното намерение да се удря глава в стената въпреки липсата на бърз и видим резултат. Хората се сплотяват, намират сили да издържат много повече, отколкото смятат, че са способни. Те разширяват кръгозора си, мислят за истинските проблеми на обществото и така стигат до по-широка и по-амбициозна визия за това как наистина се осъществява обществената промяна.
И ако следваме максимата, че истинският път е най-трудният, то пътят на „Да, България“ дава надежди. Защото пътят ѝ към изборите е стръмен, трънлив и неравен.
На 7 февруари, само денонощие преди да изтече крайният срок за регистрация в изборите за Народно събрание, три фалшиви и калпаво написани жалби, пуснати уж от учредители на партията, чрез дребен процедурен недостатък спряха временно регистрацията на партията в съда.
Съмненията, че ще има подли удари под кръста, се появиха още отпреди това, още когато „Да, България“ беше регистрирана от съда в първия възможен момент, без никакви възражения от страна на прокуратурата. Тогава от приятели и врагове се избълва по нещо от целия спектър на класическата българска параноя – от намеци за връзкарство до тежки обвинения в участие в схемите на мафията.
„Да, България“ взе с отличен изпита по повторното събиране на подписи. Само за ден събра повече, отколкото беше успяла да събере за предишната седмица – малко повече от 20 000 подписа. Хората на улицата правилно усетиха – „Да, България“ не е удобна за много могъщи, почти невидими сили, които се крият някъде в кьошетата на публичния живот, и това са силите, които държат в плен цялото общество.
Затова и спонтанната подкрепа беше точно такава. Хората сами намираха масите за подписите и чинно чакаха на опашка, за да подкрепят „Да, България!, този път като коалиция, която се оформи между партия „Зелените“ и партия ДЕОС. Не е тайна, че членовете и на двете партии също бяха част от протестната общност, която изтърка множество подметки и скъса множество чифтове обувки заедно по улиците и по площадите.
Затова и последната серия от тази сапунка на провокациите и пречките, генерирани от невидими и анонимни лица срещу ентусиазма на политизиращите се граждани, вече е комична.
Какво можем да очакваме сега?
В момента политическото раздаване на картите въобще не е най-лошото, което можеше да се получи, въпреки че вероятно и следващият парламент ще постави някакъв рекорд по безпринципни управляващи коалиции. Новото е, че на политическия хоризонт се появява сила, която променя в движение българската политическа култура, създавайки нови правила, много повече приличащи на тези в по-развитите страни – във финансирането, самоорганизацията, мобилизацията на доброволци и граждани и във формулирането на политики.
В такава напрегната и бързо променяща се ситуация е трудно да се предвижда спокойно какво би се случило дори само след 2–3 месеца. Вероятното политическо бъдеще на трите партии, де факто (а не де юре) съставляващи коалицията „Движение Да България“, ще зависи от големината на парламентарното им представителство. ДЕОС и „Зелените“ имат съвсем реален шанс да станат част от парламентарно представените политически сили и така да вкарат в мейнстрийма на българската политика две засега пренебрегвани у нас политически традиции – на либерализма и на зелената политика. При достатъчно добър изборен резултат политическият пейзаж в България никога вече няма да бъде същият.
Затова след четиримесечно усилено бягане с препятствия „Да, България“ най-вероятно ще се представи отлично на идващите избори.
