Вие член ли сте на Съюза на съдиите, настойчиво питаше Данаил Кирилов Юлия Ковачева от ВСС
След декларацията на шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, че управляващите оттеглят от съдебния закон забраната за ,,външно“ финансиране на магистратските организации, дебатът по проекта се пренесе в правната комисия. За второ четене.
А там се случиха любопитни неща.
Всички се борим за доверие!
Казаното от Цветанов, разбира се, бе изпълнено. Но тъй като парламентарният правилник забранява за второ четене да се оттеглят проекти без изричното разрешение на НС, забраната за финансирането ,,падна“ по-елегантно – просто не бе подкрепена от мнозинството в комисията за второ четене, както прикани шефът й Данаил Кирилов – един от вносителите. Стана с гласуване ,,въздържал се“, в което от БСП и ДПС не участваха. Патриотите обаче – съвносители на въпросния проект, също като партньорите бяха ,,въздържали се“, макар да направиха декларация, че предложението е било добро и разумно.
Преди това Кирилов обяви: ,,Всички се борим за доверието на обществото. И магистратите трябва да се борят – ако си крием източниците и доходите, няма как да го възстановим. Да, в един момент се явиха европейски фондове, в друг момент пък се тръгна на антиамериканско противопоставяне, което е доста злоумишлено тълкуване на предложенията на вносителите. Нека да има мир, спокойствие и равновесие в отношенията между властите, но това не означава, че някои организации, които са най-активно финансирани, не са длъжници на обществото да изяснят целите“.
После стана още по-интересно.
След намесата на директора на НИП Миглена Тачева отпаднаха част от други конфликтни текстове от проекта. Но присъствието на три дами от ВСС – Юлия Ковачева, Галина Карагьозова и Соня Найденова (която бързо си тръгна) – част от шестицата от съвета, изпратила свое отрицателно становище по всички поправки, провокира нападки към тях. На финала включително Данаил Кирилов питаше Юлия Ковачева, която най-често вземаше думата, дали е член на Съюза на съдиите. А след отговора й: ,,Формално да (като член на ВСС тя не е магистрат и съответно членството очевидно е замразено – б.р.), но също така съм и член на Асоциацията на административните съдии“, последва реплика на Кирилов: ,,Ето това е много важно уточнение!“ На въпроса на Ковачева: ,,А това променя ли отношението ви към мен и позициите ми?“, дойде отговор: ,,Прекратяваме дебата!“ По сходен начин миналата седмица председателят на правната комисия се държа и със зам.-шефа на ВКС Павлина Панова, изказала критики към друг ключов за управляващите проект – този за НПК.
Но – по ред.
Бонуси за ВСС, само отчасти – за Инспектората
Вълнения, разбира се, предизвика въпросът за кариерните бонуси за отиващите си членове на ВСС – да не се завръщат задължително на старата си работа, а да могат да отиват и в друг, ,,равен по степен орган на съдебната власт“.
Тук Ковачева напомни отрицателното становище на шестимата от ВСС, а Карагьозова допълни: нарушава се конкурсното начало в кариерното израстване на магистратите, защото има конкурси и за преместване. Как се нарушава? – тутакси попита Кирилов. Но не прие отговорите.
Казано му бе обаче и друго – в сходно положение са съдебните инспектори, обаче за тях поправки няма. Кирилов веднага се съгласи на корекция за инспекторите. А Миглена Тачева обърна внимание: ,,Конкурсното начало безспорно се нарушава, поне напишете да избират в ,,съответния орган на съдебната власт“, защото иначе позволявате на прокурорите да стават съдии и обратното, стига да са били членове на ВСС“.
Тази корекция бе внесена за инспекторите и за главния инспектор, но не и за кадровиците. Сиреч – след изтичането на мандата им, освен че ще могат да избират в кой град да работят занапред, те ще могат и да сменят прокуратура със съд или в обратния порядък.
Търговската дейност, подставените лица и скритите пълномощници
В крайна сметка за второ четене правната комисия праща в пленарна зала ,,коригиран“ вариант за търговската дейност на магистратите. Тя и сега, и винаги е била забранена за тях и води до несъвместимост с тогата и уволнение от системата. Но в проекта на ГЕРБ и патриотите се искаше разширяване на ветото. Първоначалният запис бе за търговска дейност, упражнявана включително чрез ,,други лица“. За второ четене редакцията на корекцията е: ,,включително чрез подставено лице или с явен или скрит пълномощник“.
Това води до заплахата магистратите да са принудени да доказват отрицателни факти, предупреди Юлия Ковачева. Подчерта – съдиите, прокурорите и следователите по закон декларират всяко свързано с тях лице с каква търговска дейност се занимава, има достатъчно гаранции срещу това.
,,И ние имаме огромни притеснения в момента, например когато в някои сдружения има безгранична възможност магистрати да търгуват с акции!“, парира Кирилов. Но не поясни какво има предвид.
,,Какви акции, за какво говорите?“, обади се тук Филип Попов от БСП. Без отговор.
Редактираната поправка мина.
Аруба, фондацията ,,Али Баба“ и избягалият подсъдим
Тайнствено конспиративни примери бяха дадени от депутатите по други настоявания – този път на директора на НИП Миглена Тачева. Тя предостави на комисията писмени предложения, които да изключат опасността да се стигне до забрана за участието на магистрати в организации на ,,други юристи“, като Съюза на юристите в България (СЮБ) например. Както и да се премахне наличната в проекта заплаха съдиите, прокурорите и следователите да не могат да преподават по международни програми ,,навън“.
Изобщо не сме имали предвид СЮБ, като разбрах за становището им, заявих готовност да търсим варианти, реагира Данаил Кирилов. Обаче според него за ,,писане на право“ не бива да се плаща. После склони и припозна предложенията на Тачева. Така в ЗСВ вече ще се уточнява, че магистратите могат да упражняват научна и преподавателска дейност, включително и по външни проекти, както и да упражняват авторски права.
Хамид Хамид от ДПС обаче се обади с пример: ,,Да, някъде на остров Аруба, финансирани от фондация ,,Али Баба“, която е на избягал подсъдим!“
Слава богу, тази тема поне остана неразвита.
Но пък Кирилов вметна, че един от проблемите на съдебната власт е ,,лидерството вътре в системата“. Обясни – едни получават възможност да се изявяват повече, стават атрактивни говорители, макар че пишат по-бавно решения и гледат по-малко дела, но колегите им ги припознават като лидери. А други, добросъвестни магистрати, остават неизвестни. И призова за ,,равни възможности за всички“. В каква връзка, защо, за кого – остана неясно.
Отстраняването на магистрати – за всякакви престъпления
Остава поправката, че занапред ВСС, стига главният прокурор да поиска, ще отстранява магистрати от длъжност, ако са станали обвиняеми. След мащабните промени в съдебния закон миналата година отстраняването по административна линия – с решение на съдебния съвет, остана само при обвинения за престъпления, свързани с конкретната дейност на съдията, прокурора, следователя.
За останалите случаи пак можеше да се иска отстраняване на магистрата от работа – но от съда, по правилата на НПК.
Да, ама не – в проекта на управляващите занапред ВСС ще е длъжен да отстранява всички. Нещо повече – в първия вариант на поправките пишеше, че това ще става при обвинения за тежки умишлени престъпления, в окончателния уговорката за ,,тежки“ престъпления отпада.
,,Нека ВСС поне да има право на преценка – ако колегата е карал с превишена скорост, карайки жена си до болница, защото е раждала например…“, предложи Галина Карагьозова.
Ако сложим уговорката ,,може“, ще има субективизъм, не се съгласи Кирилов.
,,След като подлагате на съмнение добросъвестността на ВСС, да подложим на съмнение и прокурора, дали е разчел правилно фактите и е повдигнал правилното обвинение“, не се стърпя Юлия Ковачева.
Тя прикани също депутатите да въведат максимален срок за отстраняването на магистратите не само по време на досъдебното, но и на съдебното производство.
,,Не чух мотиви, които да ме разколебаят като вносител“, категоричен бе Кирилов.
Чудесии всякакви
Хамид Хамид от ДПС пък бе поискал в закона да се запише, че съдиите от Административен съд – София-град, вече ще получават заплати на апелативни съдии.
Аргументите – магистратите от АССГ са 300% по-натоварени от тези в останалите административни съдилища. Много натоварени били и съдиите в СРС и в СГС, призна Хамид. Но – не всички от тях, някои много работели, други – не, докато в столичния административен съд всички били много натоварени.
Натовареността не може да е аргумент за по-висока заплата, в закона по тези причини обаче е предвиден по-висок ранг за съдиите от СРС, СГС и АССГ, пак се намеси Юлия Ковачева.
Данаил Кирилов пък каза, че не може да подкрепи такава поправка без становище на финансовия министър и идеята на Хамид за привилегията не мина.
Това обаче даде повод на шефа на правната комисия да обяви, че не вижда реални резултати от ВСС в прекрояването на съдебната карта и да постави въпроса колко пари за това са изхарчени дотук (любимо питане на мнозинството от ВСС към Калин Калпакчиев, който оглавява комисията по натовареността). Това принуди Галина Карагьозова да направи почти отчет за свършеното от комисията на ВСС, несвършеното от останалите две власти и отхвърлените от мнозинството от кадровиците предложения.
А на финала публиката в правната комисия бе направо смаяна от възникнал дебат: може ли главният секретар в един съд (главен секретар имат само ВКС и ВАС) да е и съдия? Питането тръгна от предложение на депутатка от ГЕРБ, а въпросът бе поставен от Данаил Кирилов.
Смайването дойде от факта, че главният секретар е служител в администрацията и очевидно няма как да е магистрат, иначе ще изпадне в така коментираната от правната комисия несъвместимост. Въпреки това обаче се чу включително предложение в закона да се запише, че главният секретар на ВКС и ВАС задължително трябва да е съдия от този съд!
С две думи – чудесии всякакви. (Това за главния секретар не влезе в закона.)
А кога промените в съдебния закон ще стигнат до пленарна зала за второ четене засега не е ясно. От идната седмица парламентът се разпуска във ваканция.
Автор: Елена Енчева
*Текстът е препубликуван от специализирания сайт на правна тематика Defakto с тяхно разрешение. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.
