SHARE

Британският премиер Тереза Мей изненадващо обяви предсрочни избори, които ще се проведат на 8 юни. На пръв поглед изключително умел ход, който обещава на консерваторите огромно мнозинство, консолидирайки вота на всички евроскептични избиратели. Основната опозиция на лейбъристите навярно ще претърпи огромни загуби, тъй като кандидатите в своето мнозинство са проевропейски и умерено леви, но лидерът Джеръми Корбин е крайноляв евроскептик, смятащ, че ЕС е “капиталистически заговор”. Социологическите проучвания дават 20% преднина на консерваторите и Тереза Мей.

Тези сметки са направени и от самата Мей, преди да призове за нови избори. Тя улавя точния момент – в началото на преговорите за излизане на страната от ЕС, но преди последиците от Brexit да са станали видими.

Макар изчисленията ѝ да са логични и социолозите да ѝ дават допълнителна увереност, тези избори могат бъдат фатални не само за нея, но и за Обединеното кралство. Причината: Шотландия.

Шотландия се готви за нов референдум за независимост. Местният парламент вече гласува решението, но то трябва да бъде одобрено и от британския парламент. Тереза Мей категорично отказва и има причина за това – подкрепата за независимостта на Шотландия е по-голяма от всякога – 46% от шотландците предпочитат независимост, показват данните на ScotCen; най-високата подкрепа за отделяне на Шотландия от 1999 г. и двойно по-голяма  от тази през 2012 г., когато реално започва кампанията за първия шотландски референдум, който завърши с 55 на 45 за оставане в Обединеното кралство.

При нов референдум, подкрепен от шотландците, които не искат да напускат ЕС – особено след като Испания заяви, че няма да налага вето върху членството на Шотландия в съюза – вероятността Тереза Мей да бъде премиер на кралството на Англия и Уелс не е далечна.

За това тя отказва да одобри нов референдум, но скоро може да се окаже в шах. На новите избори ще гласуват и шотландците. И се очаква те отново да изберат в почти всички избирателни райони шотландските националисти, които искат отделяне от кралството. В момента националистите имат 54 от 59-те шотландски места в Камарата на общините и агенциите предвиждат, че те ще запазят тази бройка +/- 2 места.  Няма причина нещата да се развият по друг начин, тъй като в Шотландия консерваторите се ползват с голямо неодобрение, лейбъристите са тотално изместени от център-левите шотландски националисти, водени от Никола Стърджън, която се превръща в символ на проевропейското движение, което увеличава подкрепата за партията.

Партията на Стърджън ще заложи ясен елемент в предизборната си програма – референдум за независимост. Исканията за втори референдум ще получат категоричната демократична легитимност, която досега нямаха. Едно е това решение да е взето от местен парламент или на местни избори хипотетично да се говори за нов референдум; съвсем друго ще бъде след тези избори, когато това ще е ясно заявено в програмата на партията и тя ще спечели убедително в почти всички избирателни райони на Шотландия.

Това е само първата негативна последица. Втората е убедителната победа на консерваторите, която също ще засили настроенията за отделяне в Шотландия. Исторически деиндустриализацията и данъчните политики на Маргарет Тачър водят до голям разрив между шотландци и англичани в оценката им за консерваторите. Поради това, когато Британия се управлява от консерватори, недоволството и наклонностите към независимост в Шотландия винаги се покачват.

След изборите през 2010 г. консерваторите управляваха в коалиция с либералдемократите, което значително омекоти удара. След 2015 г. консерваторите управляват с крехко мнозинство от 5 депутати.

Но сега се очаква те да вземат убедителна победа и да вкарат в парламента още по-крайнодесни членове, които да подкрепят политиката на Мей за “твърд Brexit”.

С тези избори Тереза Мей може да бетонира хардлайн консервативно управление до 2022 г. Няма изгледи основната опозиция в лицето на лейбъристите да се съвземе от вътрешната си война между радикали и центристи.

На фона на една център-лява и проевропейска Шотландия това е рецепта за политическо напрежение и засилване на желанието за независимост. 

“Хитрият ход на Мей” може да се окаже нейната пирова победа. Тя може да спечели битката, но с това окончателно да разруши Обединеното кралство.

SHARE