Ги Верхофстад е един от най-ярките гласове на Европа. Той е един от онези, които не са спрели дори за миг да вярват в европейския проект и бъдещето на Стария континент. Бивш министър-председател на Белгия (1999-2008), водач на либералите в Европейския парламент от 2009 г., Верхофстад направи и два опита да заеме поста на председател на Европейската комисия. След избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ той споделя своите мисли за бъдещето на ЕС в статия за Project Syndicate.
Точно както проучванията преди референдума за Brexit в Обединеното кралство, така и проучванията преди президентските избори в САЩ грешаха. И точно както при Brexit, немислимото се случи: Доналд Тръмп е избраният президент на САЩ – сигнал за победата на нативизма над интернационализма. В битката между отворените и затворените общества е видно, че последните печелят и либералната демокрация бързо се превръща в съпротивително движение.
С Тръмп в Белия дом САЩ ще се вглъбят в себе си. Не е трудно да се предвиди, че TTIP между САЩ и Европейския съюз няма как да бъде постигнат. Но президентството на Тръмп също ще окаже вредно влияние на Европа по много други начини. Дори териториалната цялост на ЕС е заложена на картата.
Тръмп много ясно даде да се разбере, че външнополитическите му приоритети не включват европейската сигурност. Той не признава стратегическата нужда от НАТО и е показвал интерес към трансатлантическите отношения само като иска да напомни за неплатените сметки. Президентството на Тръмп ще доведе до епични геополитически промени: за първи път от 1941 г. Европа не може да разчита на защитния чадър на САЩ – сега тя е сама.
На Европа много ѝ се искаше да си направи живота лесен. За последния век трансатлантическите отношения се основаваха на една извратена, неизговорена динамика, в която колкото по активни бяха САЩ, толкова повече Европа се успиваше. Когато американците се месеха навън – както направиха в Ирак, – Европа отговаряше с извисени лекции за “имперски амбиции”. И когато американците не успяваха да се намесят или го правеха късно или неефективно – както в Сирия и Либия, – европейците настояваха за повече американско лидерство.
Тази ера свърши. Тръмп знае, че ЕС има парите, технологиите и познанието, за да бъде световна сила, равна на САЩ, и не е негов проблем, че Европа няма политическата воля да използва пълния си потенциал. Европейците предполагаха с години, че е по-евтино и по-безопасно да оставят САЩ да им разрешават проблемите дори когато те са в задния им двор. С избора на Тръмп (и предвид променливата успеваемост на американската външна политика) трябва да се откажем от тези си убеждения.
Изборът на Тръмп трябва да алармира ЕС, че е време да вземе съдбата в свои ръце. Продължаващите конфликти като кървавата сирийска гражданска война и анексирането на Крим от Източна Украйна пряко въздействат върху сигурността, икономиката и обществата на държавите – членки на ЕС. И въпреки това по-скоро руснаците и американците, отколкото европейците, определят съдбата на Украйна, както и съдбата на другите европейски съседи. В резултат ЕС загърби пълния контрол върху своята сигурност, търговски отношения и мигрантски поток.
През 2014 г., изтече един разговор между зам. държавния секретар на САЩ за европейски и евразийски дела Виктория Нюланд и бившия посланик на САЩ за Украйна Джофри Пиат. В него двамата обсъждаха отговора на САЩ, след като украинският президент Виктор Янукович избяга за Русия – и Нюланд каза “Fuck the EU”. Това е отношението, което Европа позволи. И ако бе достатъчно лошо да чуем подобни изрази от представител на администрацията на Обама, то може само да си представи какво ще чуем при Тръмп, който може дори и да не назначи служител с ресор “европейски и евразийски дела”.
Това е причината ЕС да не може повече да бави изграждането на Европейска общност на отбраната и да създаде собствена стратегия за сигурност. Съюзът трябва да започне да насочва и разширява двустранните и регионалните отношения най-малкото между балтийските и скандинавските страни, както и тези между Белгия и Нидерлания и Германия и Франция. Всички тези различни отношения трябва да бъдат обединени под общото европейско командване с единно спонсорство и споделена система за предоставяне на защита.
Европейският съюз трябва да е по-независим и да подсигури своята собствена сигурност. В противен случай той ще изпитва недостиг за защита на своята територия. Това е трудно, но жизненоважно решение, което Европейският съюз отлага твърде дълго. Сега, когато бе избран Тръмп – това не може повече да чака.
