Освен нов президент САЩ скоро ще се сдобият и с нов държавен секретар – Рекс Тилърсън, горд носител на “Орден на дружбата”, връчен лично от Владимир Путин и с бизнес интереси за милиарди в Русия.
Какво означава това за външата политика на САЩ? От Тилърсън чухме коментара към Русия: “Да, взехте Крим, но това спира тук”, което болезнено напомня de facto/de iure размишленията на Румен Радев. Тръмп, Тилърсън и българският президент имат и други общи черти – и тримата искат отпадането на руските санкции. Миналата седмица Тръмп обяви, че е готов да свали санкциите към Кремъл срещу намаляване на ядрения арсенал на двете страни, с което се разрешава измисленият проблем, че светът е изправен пред ядрена заплаха (за което тръби руската пропаганда с нова сила от известно време насам), вместо действителната опасност от руска агресия в Източна Европа, каквато видяхме в Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г.
По време на изслушването му в Сената Тилърсън също така обяви, че иска да премести Русия от категорията на “постоянните съперници” в тази на “понякога партньори, понякога съперници”. Той каза, че не би определил Путин като военнопрестъпник, нито като отговорен за бомбардировките над Алепо, включително над хуманитарни конвои на ООН. Позиция, която е в противоречие не само с докладите на американските служби, но и със заявените от Републиканската партия.
Тилърсън изглежда не просто разбира добри, но и дава зелена светлина на Путиновата политика с изказването си, че „Русия има дългосрочен “географски план” да възстанови това, което вижда като своя роля в световния ред.“ и че „за последните 20 години те не бяха в позиция да се наложат и сега виждаме как те предизвикват този разговор. Русия е тук и тя е от значение.” – това са ключовите цитати на бъдещия държавен секретар на САЩ. Те са в пълно противоречие с казаното от Барак Обама през 2014 г., че Русия е само регионална сила, и скорошния му коментар, че “те са по-малка страна, по-слаба страна, те не произвеждат нищо, което някой иска да купи, освен петрол, газ и оръжия”.
На въпрос по време на изслушванията дали вярва, че Путин и олигарсите му са отговорни за множество убийства на журналисти, политици и общественици, отново последва отрицателен отговор: “Не мога да направя такова заключение”, и цинично заключи: “ужасни неща се случват по света”.
Едва ли някой е вярвал, че ще бъдем свидетели на това как официалната политика на САЩ ще е да споделя руски опорни точки и да търси начини да оневини Кремъл в безспорно тираничната и от тази гледна точка доста противоречива и агресивна външна политика.
За позициите на Тилърсън може да се търси конкретна причина. За последните 10 години той е изпълнителен директор на петролния гигант ExxonMobil, който през 2011 г. се договаря с руското правителство да изследва руските нефтени залежи. В замяна руската “Роснефт”, чийто мажоритарен дял се държи от руската държава, получава правото и изкупува акции от ExxonMobil. Двете компании имат няколко общи проекта за изследване на петрол, като при два от проектите – тези в Черно и Каспийско морета – “Роснефт” държи 66% от акциите, а Exxon останалата една трета. Един от общите им проекти възлиза на $500 милиарда, а до края на 2016 г. Exxon е изгубила $1 милиард от санкциите срещу Кремъл.
С други думи, компанията, която е управлявал следващият държавен секретар на САЩ, е в пряка зависимост от руските интереси и пряко потърпевша от санкциите срещу Русия.
Очакваше се неговата номинация да срещне опозиция в американския Сенат и се търсиха трима републиканци, които да я блокират. В последните дни стана ясно, че такава няма да има, след като основните му критици сред републиканските сенатори Джон Маккейн, Линдзи Греъм и Марко Рубио обявиха, че “с резерви” ще подкрепят кандидатурата му. Партията над всичко.
Каквито и да са им били доводите, след като бъде потвърдена неговата номинация, Сенатът ще има съвсем малък контрол върху външната политика на САЩ. И тази външна политика може да има опасни измерения. Като се има предвид, че неписаното правило в американската политика именно президентът е този, който има последната дума (The Final Say) по всички външнополитически въпроси, изглежда ще имаме взривоопасен тандем в лицето на Тилърсън-Тръмп.
В интервю за немския Bild и британския Times Тръмп обяви, че НАТО е “отживелица”, защото не се борил с тероризма, а точно с Русия новата администрация иска сътрудничество по това направление. В същото интервю той критикува немския канцлер Ангела Меркел и заяви, че Европейският съюз щял да се разпадне и било мъдро Великобритания да го напусне.
Всичко това ясно сочи, че новата американска администрация ще има друго отношение към Европа и нейните проблеми. Не просто ЕС изглежда ще загуби своя партньор в лицето на САЩ, но е възможно Вашингтон да не проявява никакъв интерес към руската агресия в Източна Европа – особено в страните, които не са членки на НАТО. Как ви звучат на този фон думите му от речта му пред ЦРУ (където според уважавани американски медии са били събрани само тези, които му симпатизират и подставени клакьори), в които той казва дословно: „Някои страни воюват. Това е нещо, което ние можем да разберем.“
Президентът Плевнелиев подписа наскоро писмо на държавници и общественици от Европа към Доналд Тръмп, в което се казва, че ако САЩ допусне сфери на влияние в Европа и превземането на Украйна, то това ще доведе и до последици за самите американци.
“Последиците от подобна сделка ще разколебаят доверието в Америка на съюзниците ѝ в Европа и останалия свят. Основаният на правила международен ред, на който лежи западната сигурност от десетилетия, ще бъде отслабен. Съюзите, които са истинският източник на американското величие, ще ерозират. Страните, които са дали от кръвта си, парите си и политическия си капитал, за да подркепят трансатлантическата сигурност, ще се чудят дали Америка още е приятел, на който може да се разчита.
Нямайте никакво съмнение: Путин не е съюзник на Америка. Нито пък той е международен партньор, на който може да се разчита”, пише в писмото до Тръмп.
Американската администация обаче, като че ли се интересува от други неща. Доклади на американското разузнаване показват връзките на Тръмп с Кремъл. Освен тях обаче е видна и амбицията в тази посока на подчинените му. В интервю за CBS отпреди три години Рекс Тилърсън е попитан какво е неговото кредо.
“Философията ми е да правя пари. Ако мога да добивам нефт и правя пари, то тогава това искам да правя.”
Олицетворение на „Доктрината Тилърсън-Тръмп“, в която принципите на Запада ще бъдат пренебрагнати в името на личните интереси и зависимости на новия президент и неговия държавен секретар.
*На снимката: Владимир Путин удостоява тогавашния изпълнителен директор на ExxonMobil и следващ държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън с “Орден на дружбата”.