Отново разговаряме с Димитър Бечев, изследовател в Центърa за европейски изследвания в Харвард и директор на Института за европейски политики – един от най-информираните и точни анализатори на процесите в Турция, както и на тези в Русия, за новината, която светът следи с интерес и любопитство – срещата между Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. „Реално Путин и Ердоган не произведоха кой знае какви новини“, каза той пред Терминал 3. „Очакваше се такива да дойдат след специалната им среща за Сирия, но изглежда и там няма изненада. Досега по този въпрос схемата на действие беше, че се съгласяват, че са несъгласни и се концентрират върху двустранните отношения, а сега изглежда, че руснаците се опитват да изтръгнат някакви отстъпки по отношение на Сирия, но какви точно не е много ясно.
В икономически план това, което се разбраха за газовите проекти и по-специално за „Турски поток“, прозвуча като размахване на пръст към България. На практика хем директно беше казано от Путин: „Да, ние видяхме, че те сега ни се молят за този проект“, хем в същото време той си настоява за гаранциите, че дори и въпреки европейското законодателство, този проект ще бъде реализиран така, както той го желае.
По „Турски поток“ отново няма нищо ново. От четирите тръби, които всъщност са „Турски поток“, има съгласие само за една, която е изцяло за турския пазар. Обаче, въпреки че имат добрата воля да се разберат за нея, пак стои на дневен ред въпросът на каква цена ще се продава газа, който ще върви към Турция по тръбата, и докато не са се разбрали за отстъпката от сегашната цена, не виждам как Турция ще даде зелена светлина на този проект. Защото тя използва това, че Русия излезе с проекта, за да бъде спечелена някаква отстъпка за цената на газа. Само че, сега, може би, Русия е в малко по-силна позиция, защото държи коза “потенциална отмяна на санкциите” и малко са по-изравнени в преговорите. Но и тук отново няма съгласие. Съгласието е рестартираме и действаме. Но те ще се разберат на министерско ниво и на ниво компании. Т.е. двамата лидери дават зелена светлина, но пък дребният шрифт в тези отношения е много по-важен и там не виждам някакво съобщение.
Т.е. реално няма никакво мърдане?
Връщаме се в ситуацията преди ноември 2015-та. Това е мърдането. Те са уточнили трасето, уточнили са за една от отсечките на Турски поток, че има съгласие и ситуацията остава на ниво “Дайте да говорим пак по детайлите”. Според мен в случая те са по-важни, отколкото дали ще има или няма да има Турски поток.
А какво послание отправят те в контекста на отношенията и на двете страни с Европейския съюз и въобще със западните партньори, което и за двете страни е на дневен ред по различни причини – на едните заради санкциите, а на другите заради особения режим, който се установява там в момента и нарушаването на определени европейски норми?
Посланието от Ердоган е ясно. То е, че има и други стратегически партньори и че не е само ЕС. Че има възможност да се развиват отношения и със съседни страни, вкл. и Русия. Това е схема на действие, която и преди се е случвала. Примерно през 1997 г. при началото на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС в Люксембург. Тогава Месут Йълмаз обясняваше, че имат и алтернативи – силни връзки с Централна Азия и Кавказ, дори и Русия. Но Русия не може да замести ЕС в икономическите отношения на Турция. Нито пък може да замести НАТО и САЩ като партньор в сигурността. Така че, този тип залитания към Русия са винаги метод, за да се напомпа турската позиция спрямо Запада. Същото е валидно и за Русия. Посланието е, че имайки Турция на своя страна, тя е в малко по-силна позиция в пазарлъците с Америка и със западните съюзници – че много важна НАТО-вска страна е “по-скоро нейна”, което дава козове в пазарлъка с Европа и САЩ. Путин направи няколко визити в нашия регион. Първо в Гърция и след това в Словения. Има активизация с Турция и разговор по телефона с Бойко Борисов.
Иницииран от Бойко Борисов, обаче, с уплах, че ще претърпи по-голяма критика, отколкото може да понесе и благодарност за благосклонното отношение от страна на руския президент…
Да, но пък тези спамове за рестарт на „Южен поток“ са малко теоретични, защото трябва да се намери първо компромис на ниво Брюксел и Русия как ще се прилага третият енергиен проект. Дори да се намери такъв компромис, Русия трябва да има финансовите средства, за да предприеме такъв един проект. Това означава, че Газпром трябва да ги намери отнякъде тези пари, а много международни финансови институции не искат да дават пари на руснаците, дори и на фирми, които не са под санкции, като Газпром. Така че това опира малко и глобално до отношенията на Русия с ЕС и Запада, в контекста и на санкциите най-вече. Но какви ангажименти е поел Бойко Борисов точно и какво иска Русия точно – това пак е много неясно. Всичко изглежда малко като театър – няма нищо реално. „Южен поток“ уж е отменен, ама не е отменен… Какво ще се строи, какво ще се прави…? Бойко Борисов има интерес да изглежда, че не е съвсем загробен проекта, защото България има някакъв шанс да спечели някакви пари. Според мен това е някакво тупкане на топката, а не е нещо сериозно.
Или е предизборен трик…?
Да.
Знаем, че той иска да изглежда, че затопля отношенията с Русия за пред определен електорат, който иска да привлече преди президентските избори…
Да. А пък и той има и още един коз с арбитражното решение за Белене. Така че усилията са нещо да изглежда, че прави. А дали го прави и как го прави или върти на празни обороти, е съвсем различен въпрос.
А заигравката на Путин със Словения сериозна ли е?
Не е много ясно какво преследва там. Най-вероятно търси една по една страни в ЕС, които имат по-благосклонно отношение. Но акцентът беше изцяло в бизнес отношение и какво може да спечелят различни руски фирми. Словения, каквото и да си говорим, не е някакъв много важен играч. Няма да наклони везните в една или друга посока, но е ясен знак, че Путин има нови и нови приятели в ЕС, че не е в изолация. Дори и ЕС да реши да остави санкциите или голяма част от санкциите през декември месец, той ще може двустранно с различни правителства в Съюза да си прокарва интересите и да сключва икономически сделки.
И накрая – коментар за митинга на Ердоган?
Той е опит на Ердоган да докаже, че по-голяма част от електората и политическите партии стоят зад него. Вчера (9 август 2016) излезе интересно изследване на една от най-големите социолигически агенции в Турция “Конда”, което казва, че над 80% от присъствалите на митинга и на всички подобни митинги са електорат на АКП (Партията на справедливостта и благоденствието, от която са Ердоган и правителството – бел.ред). С други думи, другите две опозиционни партии, въпреки че бяха представени на ниво “лидери” на митинга, са отсъствали като електорат. Техните хора ги няма там. Кюрдската партия не беше представена въобще. И по-важното са не такива символични актове на национално единство, а какво се случва на ниво парламент – там дали опозиционните партии имат възможност да оформят политики и дали гласът им тежи, или АКП ще си прокарва своите си решения едностранно. Това е истинският тест, а не дали лидерите в момента показват национално единство. Иначе това място [площад Йеникапъ] винаги е виждало големи митинги. И по времето на Гези бяха организирали голям митинг, и по общинските избори и президентските избори пак имаше големи митинги – може би не в такива мащаби, но пак не бяха малки.
Да, но в условията на извънредно положение, след всички арести и цялата репресия срещу инакомислещите, която наблюдаваме там, е малко стряскащо.
Малко е особено, защото пък много от враговете на Ердоган и неговите опоненти имат много по-стар зъб и много по-голяма омраза към Фетхулла Гюлен. И в момента Ердоган играе на тази струна – “мен не ме харесвате, но пък моя противник е сторил още по-големи зулуми”. Тези процеси срещу генералитета бяха инспирирани от него. Така че една голяма част от опозиционно мислещите в момента са кооптирани поради това, че чистката е изцяло насочена към хора от мрежата на Гюлен или пък техни идеи и спътници. Това внася разделение. Защото една част от опозиционно мислещите казват, че тази надежда, че бурята ще отмине и само ще засегне гюленистите, е измамна и, залагайки на Ердоган тези партии, пък и близки до тях медии и опозиционно мислещи коментатори и журналисти, си правят илюзия, че правят нещо добро за страната, докато всъщност помагат на Ердоган да концентрира повече власт. Както казах, ще видим. За мен този митинг е една символна проява, но не е чак толкова важен. Той произвежда някакъв медиен ефект, но по-важно е накъде ще тръгне политическия дебат – ще има ли конституционни промени, какво ще стане по кюрдския проблем, какви конкретни действия ще произтекат оттук нататък. Това ще го видим след август, когато започне новия политически сезон.
