SHARE

Тъмната страна на Франция е нейният Национален фронт, партията, която днес се свързва с омраза към Европейския съюз и защита на Русия, а през годините и с антисемитизъм и расизъм, за втори път в своята история излъчи кандидат, достигнал до втория тур на президентските избори.

Националният фронт е създаден през 1972 г. от Жан-Мари льо Пен само за да бъде 39 години по-късно изхвърлен от партията не от кого да е, а от собствената му дъщеря Марин.

Жан-Мари твърдо омаловажава действията на Хитлерова Германия срещу израелското население в Европа. Льо Пен баща дори заявява през 2005 г. пред списание Rivarol, че германската окупация над Франция не е била „нехуманна, с изключение на няколко гафa, които са неизбежни в държава с такива размери“.

Жан-Мари носи клеймото на антисемитизма и расизма. То е и причината останалата част на Франция да се обединява, когато кандидат на фронта има шанс да спечели избори. Сред най-ярките примери е именно президентският балотаж през 2002 г., на който Жан-Мари льо Пен успя да загуби със 17,8% от гласовете срещу 82,2% за Жак Ширак.

Наследницата на Жан-Мари – Марин, през цялото това време се дистанцирана от антиеврейските позиции на баща си. Нещо повече – през 2011 г.  тя публично обявява стремежа си да „нормализира“ партията, като печели вътрешните избори за партиен лидер и по този начин измества баща си.

На президентските избори през следващата година Марин, вече лидер на фронта и кандидат за президент, иска подкрепа не от кого да е, а от евреите в страната. В контраст с това през 2015 г. Жан-Мари заявява, че Холокостът е просто „детайл от историята“, като продължава активно да защитава нацисткия режим във Франция. Марин твърдо се дистанцира от тези изказвания на баща си, като следствие на тях той бива дори изключен от партията, макар да остава неин почетен председател.

Тук изскача и въпросът дали и до каква степен Марин осъществява наистина промяна в крайнодясната френска партия, след като поема лидерството й?

Привидно тя променя логото на фронта (на роза, с която иска да покаже по-социалния му облик), поставя само първото си име на предизборните плакати  и отхвърля антисемитските изказвания на баща си. В дълбочина обаче политическите позиции на партията остават непроменени. 

И двамата защитават икономическия протекционизъм, силната държавна намеса и твърдата позиция срещу имиграцията. И баща и дъщеря Льо Пен се обявяват за връщане на франка и излизане от ЕС, като те се борят за въвеждане на по-твърди присъди и смъртно наказание. (Нещо, което е забранено от ЕС.)  И двамата представители на семейството са противници на САЩ. Докато единият се обявява против намесата на Америка в Ирак и дори посещава през 1990 г. Саддам Хюсеин, определяйки го като свой приятел. Другият обвинява САЩ, че води нова студена война срещу Русия. Разбира се, не бива да ни изненадва, че всяка една от тези позиции е в полза на Кремъл.

Марин льо Пен на практика не нормализира фронта, а по-скоро го модернизира, напасвайки го към съвременните политически условия. В началото на XXI век темата за евреите вече е отживелица, поради което партията се насочва към новата изкупителна жертва – бежанците.

Те, както и мюсюлманските имигранти, биват определяни не само като заплаха за френското население, но и като виновник за безработицата и бедността. (Теза, използвана, разбира се, и от Хитлер.)

Марин разкрасява расизма в партията, като му поставя етикета на нормален и основателен за разлика от този на баща й. Поради това остава забравен и фактът, че Марин и Жан-Мари са двете страни на една и съща монета, а от страната на Марин тя изглежда и на копейка.

Не е тайна, че партията на Льо Пен е подкрепяна финансово с руски пари. През 2014 г. НФ получава заем на стойност 11 млн. евро – от тях 9 млн. евро са отпуснати от малката Първа чешка руска банка, която е собственост на Роман Попов, приближен до руското правителство. Преговорите за сделката съвпадат точно с анексирането на Крим. През този период всички европейски лидери осъдиха действията на Русия, Льо Пен обаче зае публично обратната позиция.

Макар Льо Пен да отрича руското финансиране да е оказало влияние върху политиката, впоследствие тя не просто не подкрепи санкциите срещу Русия, но и обяви, че ако стане президент, ще ги премахне. Интересен факт е, че Жан-Люк Шафхаузер, евродепутат от Националния фронт, е водил преговорите за заема. Именно той бе и един от малкото представители на Европейския парламент, който взе участие като наблюдател в кримския референдум. 

През тази година, на 24 март, Марин льо Пен осъществи дори официална среща с Путин, на която и двамата затвърдиха взаимната си подкрепа. Какво ще последва от тази среща – предстои да видим.

Срещата е обявена като първа и единствена между двамата, но бащата на френския кандидат – Жан-Мари льо Пен, твърди, че това не е първият случай, в който те се виждат.

В действителност точно заради антисемитското и расистко минало на фронта френските банки отказват да дадат заеми на партията.

Дали наистина антисемитизмът е останал само в миналото на фронта и разривът в отношенията между баща и дъщеря е истински или просто един PR ход – не е ясно.

Едно обаче е сигурно, Жан-Мари прикрито все още й помага, макар пред обществеността те дори да не си говорят. За това свидетелства заемът, който взима Марин през декември тази година от организацията “Котелек”, собственост на нейния баща. Финансовата подкрепа е на стойност 6 млн. евро. 

Въпреки това до този момент привидната „трансформация“ дава положителен резултат. Младите гласоподаватели не помнят ксенофобските прояви на Жан-Мари, а възрастните французи се осланят на извършената детоксикация. Дали обаче те ще се организират отново и както през 2002 г., когато се обединяват на балотажа срещу крайния Жан-Мари, така и през тази година ще го направят срещу Марин? Ще разберем скоро. Ако не успеят обаче, те рискуват не само да вкарат руското троянско вретено във Франция, но и собственоръчно да убодат на него ЕС, превръщайки го в красива Спяща красавица.

SHARE
Студент по "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски", автор в pravatami.bg. Стажувала в Министерство на външните работи и в администрацията на президента на Република България.