SHARE

Тази година в България отчитаме 10 години от присъединяването си към Европейския съюз. Също така отчитаме 10 години от съществуването на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) – един вид мек „борд“, с чиято помощ партньорите ни от Европа се надяваха да противодействат на родната управленска слабост, превърнала се в развъдник на корупция, тежка организирана престъпност и въобще довела до феномена „завладяна държава“.

На 25 януари Европейската комисия публикува своя пореден доклад по МСП, който ще разгледам в настоящия материал. Бързам обаче да кажа, че първоначалното общо впечатление от него не е никак обнадеждаващо. През всички 14 страници на документа като червен конец се ниже посланието: „Не се справяте. Вече 10 години циклите на едно място, а по някои от 6-те показателя даже отстъпвате назад“.

На този фон осезаемо мекият и дипломатичен тон, в който е издържан текстът, не предвещава нищо добро. И въпреки че управляващите ще опитат да го представят в своя полза, е повече от ясно, че на партньорите ни им е писнало от нас. Съвсем допустимо е предположението, че досега прилаганите „меки средства“ за въздействие с препоръки са изчерпани и следващите стъпки могат да бъдат доста по-крути.

Какво констатира докладът?

Показател 1 – Конституционна рамка на съдебната власт

Изменението на Конституцията от 2015, получило прозвището „исторически компромис“, се отчита като някакъв плюс, най-вече що се отнася до създаването на отделни съдийска и прокурорска колегия. Подобаващото отчитане като напредък обаче ще зависи от това дали ще се превърне в необратим такъв. Засега не е, защото конституционната рамка на съдебната ни система нито гарантира нейната независимост, нито разполага с някакви елементи на отчетност. Това очаквано не се отнася толкова до съда, колкото до прокуратурата. Да не забравяме, че историческият компромис пропадна именно заради отказа на мнозинството в парламента да гласува изменения, които щяха да рамкират иначе безкрайната власт на главния прокурор и също така щяха да внесат някакви елементи на отчетност.

Посланието тук е, че всяка реформа, която не включва допълнителни конституционни изменения в частта на прокуратурата, е обречена да бъде напълно неефективна.

Показател 2 – Устройствени и процесуални закони

Тук на първо място трябва да споменем измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) вследствие изработената от Христо Иванов и екипа му цялостна стратегия за реформа. Еврокомисията отчита това като добро начало, но си дава сметка, че повече не е свършено и изисква по-нататъшни действия.

На второ място партньорите ни разглеждат развитието при процесуалните закони, конкретно при Наказателно-процесуалния кодекс. Присъдата им е еднозначна – формализмът на наказателното производство продължава да бъде основно предизвикателство за българската правна система. Този формализъм създава сериозни проблеми за ефективното наказателно преследване по сложните дела, включващи делата за корупция по високите етажи на властта и за тежка организирана престъпност.

Нищо не постигаме без задълбочаване измененията в ЗСВ и без пренаписване на НПК. Подобен е коментарът и за Наказателния кодекс, чиито състави за корупция и организирана престъпност засега се оказват напълно ялови.

Показател 3 – Реформа на съдебната власт

Тук констатацията е, че „правителството на съдебната власт“ – Висшият съдебен съвет, работи в политизирана и непрофесионална атмосфера. Нормално, нали помните есемесите, „не го приехме“ и всичко останало? Въобще има ли учудени, че ВСС не съумява да започне реформа за решаване на проблема с неравномерната натовареност в по-големите съдилища в страната, като примерно в Софийския районен съд?

В тази част на доклада специално място се отделя и на другата незарастваща гнойна рана – прокуратурата. Определено впечатление прави подборът на изразните средства, а именно, че през последните десет години прокуратурата е била обект на редица „реорганизации” (да, не е същото като реформи), както и на законодателни и други мерки за подобряване на нейната ефективност. Резултатът? Нула, ниенте, нáда. Над Цацаров все още е само Господ, понастоящем със земното си превъплъщение на депресиран обитател на боянския си сарай.

Показател 4 – Знакови дела

Тук вече щеше да е смешно, ако не беше трагично, за което свидетелства този цитат от доклада: „Досега в България броят на конкретните дела за корупция по високите етажи на властта, завършили с влезли в сила осъдителни присъди, е много ограничен, а увеличаването на броя на тези присъди е най-ясното доказателство, че борбата срещу корупцията е реален приоритет”.

С други думи, не знаем какви ги вършите, но знаковите дела не са ви приоритет, което и обяснява защо резултатите ви са пълна трагедия.

Показател 5 – Корупция

Не е тайна, че България продължава да е сред държавите — членки на ЕС, с най-високи равнища на възприятие на корупцията. Многобройни изследвания (примерно последният Евробарометър) показват, че гражданите и бизнесът продължават да считат корупцията за значителен проблем.

Както другаде, и тук проблемите са много (неадекватен Наказателен кодекс, липса на капацитет в ключовите институции, неорганизирани или разпокъсани структури и тромави процедури), но най-тежкият определено е липсата на управленска решителност и, разбира се, политическа воля.

Предишни правителства поне декларираха намерения в тази насока, докато последните сякаш даже не се свенят да бъдат открито свързвани с ограбващите всички ни тежки корупционни схеми.

Показател 6 – Организирана престъпност

Тук уж е правено най-много, а постигнатото е повече от плачевно. Дължи се на политическата нестабилност от последните години, прераснала в непоследователност и липса на приемственост. Помните непрекъснатите (ре)организациии в полицията, конкретно в ГДБОП, но също така в ДАНС и в следствието, т.е. в основните органи с правомощия за разследване на организираната престъпност. На този фон някак без особено значение остават създадените специализиран съд и прокуратура, както и комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Основният маркер е броят влезли в сила присъди, а там по традиция сме зле, много зле.

Какво ни препоръчват от Еврокомисията?

В общи линии – повече от същото.

Например:

– прозрачен избор на членовете на следващия ВСС (ще се избира тази година), с изслушване на членовете, избирани от парламента, и предоставяне възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите;

– прозрачен избор на висши съдебни длъжности, като това е особено важно за предстоящия избор на нов председател на Върховния административен съд;

– реформа на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност;

– повече правомощия за Инспектората към ВСС, особено с оглед търсенето и получаването на помощ от чужбина;

– подобрен Закон за съдебната власт и нов Наказателен, съответно Наказателно-процесуален кодекс, съдебна карта, решаване на проблема с различната натовареност на съдилищата, така че да има нормален достъп до правосъдие;

– административна реформа, съпътствана от антикорупционно законодателство и ефективен орган, който да го прилага;

– повече контрол над обществените поръчки, както над предварителните, така и над последващите проверки.

Накрая има и добра новина – това не е последният доклад, следващият идва в края на 2017 г. От действията на законодателната, изпълнителната и съдебната ни власт ще зависи дали ще е само доклад или нещо повече.

И понеже се задават избори – прегледайте внимателно програмите на т.нар. „системни“ или „традиционни“ партии. Примерно на 2-те най-големи. Защо техните ли? Ами щото от тях ще зависи най-много. И вижте колко от критиките и препоръките тук ще откриете там. А ако четенето на партийни програми ви е байгън, тогава поне се вслушайте какво казват водещите им лица. Или ги питайте какво мислят, примерно във фейсбук или в туитър. Само не стойте със скръстени ръце. Щото тогава гарантирано е само едно и то е, че нищо няма да се промени. Ако не вярвате, питайте Цацаров.

SHARE
адв. Емил А. Георгиев, член на Управителен съвет на сдружение "Либерални идеи за България и Европа"