Днес се навършват четири години от трагичната смърт на командоса от СОБТ (Специализирания отряд за борба с тероризма) Емил Шарков в прибързана, зле планирана и недообмислена акция за задържането на един барикадирал се нещастник в Лясковец, провела се на 14.03.2014 година.
Вероятно споменаването на името на градчето предизвиква някакъв спомен у много хора, но през тези четири години се случиха още толкова нелепи, трагични и несправедливи инциденти, отнели човешки животи, че всеки следващ заличава спомена за предишния. Истината обаче е, че много от нас не си дават сметка, че основна причина да продължават да се случват трагедии, които не би трябвало да се случват, е, че у нас виновните почти никога не понасят реална отговорност за своите действия и бездействия, допринесли за нещастията. Особено когато са част от държавната машина. Особено когато се ползват и с политическа протекция.
Затова днес реших да припомня за “героите” на печалната акция в Лясковец и да покажа къде са те към днешна дата. Още повече че преди дни почернената майка на Емил Шарков – Ваня Рибчева, се обърна към настоящия министър на вътрешните работи – Валентин Радев, с призив за обективна проверка и санкциониране на новия-стар командир на СОБТ – Георги Гайков, но от трибуната на Народното събрание самозабравилият се министър Радев обяви, че Ваня Рибчева – данъкоплатец и следователно негов работодател, не можела да му казва какво да прави.
Георги Гайков, командир на СОБТ към онзи момент.
За нарушенията и отговорността на последния никога не се заговори публично от властите. За него говори единствено Ваня Рибчева, която в сигнала си до прокуратурата описва действията му по планиране и ръководене на операцията като некомпетентни, немарливи и претупани. Няма да навлизам в детайли, за тях почернената майка е говорила достатъчно. Важно е само да се отбележат два факта:
- След многобройни писма и неуморно настояване от страна на Ваня Рибчева в продължение на година и половина на 05.11.2015 г. МВР най-после признава в писмо, адресирано до нея, при това с половин уста, че на командир на СОБТ (към онзи момент това е Гайков) е било наложено дисциплинарно наказание за допуснати нарушения при планирането и провеждането на операцията. Какво наказание и за какви точно нарушения не се казва, било класифицирана информация. От медийни публикации обаче става ясно, че Гайков е бил уволнен след акцията. Според друго писмо на МВР до Рибчева справките от извършените проверки са били изпратени на Софийска градска прокуратура за анализ и оценка налице ли е извършено престъпление от някой от служителите на МВР. Същото е искането на Ваня Рибчева, отправено надлежно в писмен сигнал още през месец септември 2014 г. (виж по-долу). До момента няма данни прокуратурата да е извършила такава проверка нито по материалите, изпратени служебно от МВР, нито по сигнала на Рибчева.
- Към днешна дата Гайков е “на кон”. Той е върнат като заместник-командир на СОБТ само година след уволнението му, а скоро след това отново оглавява специализирания отряд. Какви са основанията този човек да бъде преценен отново като подходящ и заслужил да ръководи специалното звено, вероятно също е много класифицирано за низшото ни гражданско положение познание. Факт е, че скандалите около него продължават, този път по сигнал на собствените му подчинени, които се оплакаха на министъра на вътрешните работи, че командирът им оказвал натиск и психически тормоз, както и че извършвал неправомерни назначения и возил приятелката си със служебния автомобил. Краткият коментар на министър Радев се обобщава във: “Нарушения има, Гайков остава на поста си.” Министърът обаче не пропусна да пусне мухата за “политически подтекст” на писмото на подчинените му барети. Колко удобно! Защо не поиска разследване на това свое подозрение , след като всички знаем, че тези структури са задължително деполитизирани?
Светлозар Лазаров, главен секретар на МВР към онзи момент:
Ваня Рибчева настоява, че главният секретар е превишил властта си, като е разрешил използването на СОБТ за акция, за която не е следвало да се ангажира този отряд, както и че е разпоредил акцията като спешна, с всички последици от констатираните след това недоглеждания, тактически и организационни грешки и пропуски, резултат именно от това “спешаване” на акцията. Някой би възразил – Петко Петков е убил човек и ранил други трима, как да не е била спешна операцията? Не е нужно обаче да си експерт по сигурността, за да прецениш, че когато един психично нестабилен човек е притиснат, той ще реагира като животно в клетка – точно по начина, по който е реагирал. Нищо към датата на операцията не е давало основания да се счита, че той е щял да започне да стреля, без да е предизвикан, такива данни не е имало. Нищо следователно не е налагало акцията да бъде разпоредена като спешна за сметка на изготвянето на пълен психологически профил на лицето, на ясен и строен тактически план и на безупречна организация – все пропуски, които впоследствие са се оказали решаващи за трагичния изход от акцията, както установяват самите вътрешни проверки. В едно е прав министър Радев – Ваня Рибчева не е човекът, който да каже кой е виновен и кой следва да носи отговорност. Има право обаче като пострадала да получи отговор на тези въпроси от компетентните органи. Такива отговори тя никога не получи просто защото отделно и целенасочено разследване на действията на длъжностните лица така и не бе извършено (виж по-долу).
Към днешна дата Светлозар Лазаров е новоизлюпен политик от редиците на „Атака“, пардон, не от редиците – от ръководството. Към визирания период участието на лидера на „Атака“ Волен Сидеров в управлението на страната се характеризираше с вече станалия пишман политически термин “златния пръст”. Някой каза ли нещо за политически чадър?
Атанас Илков, шеф на Криминална полиция в Главна дирекция “Национална полиция” към онзи момент:
Атанас Илков е уволнен от поста си на шеф на Криминална полиция в ГДНП в началото на 2015 г. заради случая в Лясковец и по-специално заради това, че е подвел професионалното ръководство на МВР с психопрофила на Петко Петков, като казал, че последният бил опасен. Самият Илков в едно рекламно интервю за една корпулентна онлайн “медия” по повод новия му пост на шеф на Областна дирекция на МВР – Пловдив, обидено определя уволнението си като “облечено в политическите интереси на предишното служебно правителство” (б.р. – служебния кабинет на Георги Близнашки с министри на вътрешните работи Йордан Бакалов и Веселин Вучков). Интересно какви точно политически интереси е защитило правителството на Близнашки от едно уволнение, преминало в пълно медийно затъмнение.
Към днешна дата и Атанас Илков е “на кон”.
Още през месец юли 2016 г. той оглавява отдел “Криминална полиция” към ОДМВР – Пловдив, а в началото на 2017 г. вече оглавява самото ОДМВР. Шеметен растеж, не бихме и допуснали “политически интереси” в него, както всички обичат да подозират, само когато са в немилост обаче. Разбира се, официално всичко това е предпоставено от отмяната на уволнението от съда като незаконосъобразно. Неофициално обаче си задаваме въпроса дали отмяната на уволнението на Илков е накарала ръководството на МВР автоматично не само да възвърне доверието си в него, но и да го прецени като притежаващ най-подходящия комплекс от качества – морални и професионални, достойни за новите му високи длъжности.
Прокуратурата на Република България (ПРБ):
Най-големият герой, допринесъл за замитането на всяка възможна отговорност на кое да е длъжностно лице под килима, обаче е, както често се случва у нас, почти анонимен или поне с достатъчно размита и разнесена между няколко знайни и незнайни служители отговорност. Това е прокуратурата на Република България в лицето на наблюдаващия прокурор по разследването на физическото убийство на Емил Шарков, провело се в Окръжна прокуратура – Велико Търново – прокурор Цветан Маринов, на Софийска градска прокуратура, мълчаливо препратила сигнала на Ваня Рибчева срещу началниците на загиналия й син на Окръжна прокуратура – Велико Търново, и на главния прокурор Сотир Цацаров, удостоил с височайшото си мълчание искането на Ваня Рибчева за инстанционен контрол на действията на великотърновския прокурор.
Още през 2014 година Ваня Рибчева подава сигнал до Софийска градска прокуратура, в който излага хронологично всички известни й факти, даващи й основание да твърди, че Светлозар Лазаров и Георги Гайков са извършили нарушения на служебните си задължения във връзка със злочестата акция, налагащи разследване на техните действия. Противно на очакванията, сигналът на Рибчева не е жален и стрелящ напосоки вопъл на една почернена майка, той е изключително грамотен, последователен и добре обоснован с действителни факти и приложимата нормативна уредба. Все пак, както вече писахме, и Инспекторатът на МВР, независимо от нея, е преценил да изпрати по компетентност на прокуратурата (СГП при това!) резултатите от своите проверки. Рибчева освен това съвсем правилно е адресирала сигнала си до СГП, защото нарушенията, които визира, са извършени на територията на столицата. По класическия за нашите органи принцип “не сте за тука” обаче СГП бързо се отървава от сигнала и го изпраща “по компетентност” на Окръжна прокуратура – Велико Търново, където, незнайно защо, е присъединен към преписката, разследваща физическото убийство на Емил Шарков. Всъщност по информация на Ваня Рибчева първоначално е била образувана нова преписка и от разследването на убийството са били отделени материали, касаещи евентуални нарушения на длъжностни лица, и така е следвало да бъде, защото става въпрос за съвсем различни видове деяния с малка допирателна, неналагаща скупчването им в едно общо разследване. “Грешката” обаче бързо била поправена и сигналът бил отново пришит към разследването срещу убиеца Петко Петков, за да потъне там завинаги, без отговор, без специално насочена към действията на длъжностните лица проверка, без постановление за отказ да се образува досъдебно производство по сигнала на Ваня Рибчева, без постановление за частично прекратяване по разследването за извършени длъжностни престъпления, както би следвало да се приключи едно такова разследване, ако го е имало. Но явно и очевидно не е имало. През 2015 г. Ваня Рибчева подава молба до великотърновския наблюдаващ прокурор с искане за информация на какво основание сигналът й е присъединен към друго разследване, какви действия за проверка на данните, съдържащи се в него, са извършени и как се е прознесъл той по него… Глас в пустиня. Отговор на въпросите си Рибчева не получава от прокурор Маринов, за сметка на това получава от последния разсъждения в епистоларна форма (вместо в дължимото постановление), според които счита, че няма извършени длъжностни престъпления. Без мотиви, разбира се. Тогава Ваня Рибчева входира молба до главния прокурор Сотир Цацаров с искане за извършване на служебна проверка на действията на великотърновския прокурор Цветан Маринов. Майката на Емил Шарков иска да получи отговори, които й се дължат по закон, отговори на прости, но явно твърде неудобни въпроси: какво се случва с нейния сигнал и въобще разследвала ли е прокуратурата на Република България евентуални длъжностни престъпления, извършени и допринесли за смъртта на сина й, предвид обстоятелството, че Инспекторатът на МВР е установил (вярно, тихомълком и вярно, от втория опит, след като отново Ваня Рибчева не ги е оставила на мира) нарушения, заради които са наложени и дисциплинарни наказания. Близо три месеца по-късно Рибчева получава ювелирен в своята витиеватост и нищоказване отговор (подписан от говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова), изпълнен с кухи декларативни фрази за правилност на всички решения на отделните звена на прокуратурата – от препращането на жалбата от СГП на ОП – Велико Търново, през присъединяването й по преписката, разследваща съвсем друг вид престъпление, до решението на наблюдаващия търновски прокурор да не се произнесе изрично по жалбата на Рибчева. Мотиви? Не! Отговор на въпросите на Рибчева по същество? Не! За сметка на това писмото завършва с неописуемо абсурдния извод, че… наложената на Петко Петков най-тежка присъда доказвала, че прокурор Маринов не само правилно бил определил правната квалификация на престъплението, но и неговия безспорен автор! Сякаш Ваня Рибчева е твърдяла, че физическият убиец на сина й е друг и сякаш с жалбата си не е искала проверка на съвсем различни по вид деяния. Така тя си пита едно, прокуратурата си отговаря друго и случаят е замет… приключен.
Към днешна дата ПРБ също е “на кон”. В безупречен тандем с полицията, тя отбеляза зашеметяващи резултати в борбата с битовата престъпност, домашното насилие и корупцията. В редките случаи на провал причината е, че “те ги хващат, а съдът ги пуска”. Доверието в институцията е толкова високо (около и под 7%), че народът по-скоро би взел нещата в свои ръце, би променил закона дори, отколкото да позволи и дума да се обели срещу нея (справка – случаят Доктора срещу Плъха). Прокуратура да си в днешно време.
В памет на Емил Шарков (13.03.1974 – 14.03.2014)
