Терминал 3 продължава своеобразния сериал от материали по започнатата вчера тема за игрите по върховете на британската политика. Представихме ви текста на Йордан Цалов, посветен на случващото се в сценария и извън него във филма на торите – „Brexit-сериал или политика с кръв и зрелища“. Днес продължаваме темата в зададения тон. Представяме ви Част 2 – Красимира Хендри от Лондон – изненадите са на „всяка страница“.
На фона на случващото се днес във Великобритания, интригите с които исторически се слави Римската империя изглеждат като невинни потупвания по гърба. Велика Британия се тресе от вътрешна политическа немощ и неспособност да издигне лидери.
Консервативната партия е раздирана от противоречия кой да бъде следващият министър-председател. Изборът е ограничен между Майкъл Гоув, известен с това че забива нож в гърба на всеки който се съюзи с него, или Тереза Мей – която открито подкрепяше оставането на Великобритания в Европейския съюз, но която ще трябва да води преговорите по излизането от него. Като вариант се обсъжда и до вчера никому неизвестната Андреа Лийдсъм, която вижда себе си като новата Маргарет Тачър и която за три години смени мнението си от IN до OUT. На същата не бе чужда идеята за министерско кресло за Фараж в новото правителство.
Фараж обаче би отбой! Газ назад и с пълна сила. Падна последният стожер на разхлабеното лидерство на Brexit! Поредният, който подви опашка и предпочете личното си спокойствие пред забърканата от него каша. Така де, да не е луд да се нагърби с управлението на кораб, който пътува към скалите.
Дори основно спряганият за негов заместник Дъглас Карсуел обяви, че не желае да се кандидатира за лидерската позиция в UKIP. Карсуеъл е единственият народен представител на UKIP в Парламента и то, само защото през 2014 дезертира от консервативната партия. По време на последните избори той беше наясно, че региона който го издигна симпатизира на UKIP. След оставката на Фараж, Карсуел заяви, че може и да преосмисли оставането си в партията….
Фараж обясни оставката си с удовлетвореност от свършената работа (Великобритания да излезе от Европейския Съюз) и с необходимостта да се посвети на личния си живот.
Той затръшна вратата зад гърба си оставяйки гнева на избирателите да изригне като дух от бутилка. Това няма да закъснее. Защото в момента британците живеят, оставени в абсолютен вакум на безвластие и политическо безсилие. Погледнато отстрани, изглежда, че на никой не му пука за това какво се случва в държавата. И никой не желае да поеме отговорност за действията си, камо ли за действията на други!
На Фараж винаги му е липсвала глобалната визия на мащабен политик. Неговата подривна дейност бе основно в повтарянето на рефрена – чужденците – вън, източно европейците – вън , да си останем само нашите. Фараж никога не е имал, а няма и да има има ясна платформа, за да се придържа към нея. Неговата оставка няма да промени нищо в създалата се ситуация и дори, може би, ще предотврати превръщането на UKIP в крайно дясна партия. Възможно е напускането му да отвори вратите за някой по-подготвен, по-информиран и по-сериозен политик. Но това на този етап са спекулации.
Преди да затръшне вратата обаче, Фараж припомни, че само след година Франция и Германия могат да се окажат в същата ситуация, защото и в двете държави предстоят общи избори и ако излизането на Великобритания не се предоговори на задоволително и за двата лагера ниво, това ще рефлектира в собствените им предизборни платформи. Но и това са спекулации.
Спекулациите са основни и в политическия живот на лейбъристите, които продължават да се залъгват, че имат с кого да заместят сегашния си лидер Джереми Корбин, но така и не успяват да го разкарат и да намерят собственият си Обединител.
На фона на разпадащата се държавна структура в Обединеното Кралство, някак гротескно звучат гласовете някои емигранти от Източна Европа за които в основен проблем сега се превръща правото им на пребиваване и работа в страната, след като тя напусне Евросъюза… Отговорите, които получават на този етап, са повече от противоречиви.
Като капак на всичко Крис Евънс – водещ на мулти-милионното, мулти-печеливше предаване на БиБиСи Top Gear, обяви също че подава оставка, защото току-що завършилите първи серии с негово участие не достигнали многомилионната зрителска аудитория…
Някак си естествено идва отново паралела с Римската империя. Всички знаем какво става с един народ като му отнемеш зрелищата.