SHARE

Днес в немския град Хановер ще се проведе неформален разговор между водещите европейски лидери и американския президент.

Барак Обама провежда последното си официално посещение в Европа за своя мандат. След като вече се срещна с британския премиер Дейвид Камерън и немския канцлер Ангела Меркел, днес към тях ще се присъединят лидерите на Франция – Франсоа Оланд, и на Италия – Матео Ренци.

Пред себе си петимата заедно имат дълъг списък от теми за обсъждане: борбата с ДАЕШ, имиграционната вълна, кризите в Украйна, Сирия, Либия, руската агресия, информационната война и начинът, по който Западът ще отговори на заплахите, пред които е изправен. Всъщност списъкът е и своеобразна равносметка на неразрешените международни проблеми през втория мандат на американския президент, породени до голяма степен според анализатори от политиката му на оттегляне от външната роля на САЩ и концентрирането му във вътрешната. Без това да омаловажава ролята на европейските му колеги в контекста на тези проблеми. 

Усещането, че кризите нарастват и се размножават се подхранва много успешно от пропагандата на Кремъл, която вече удря право по европейските лидери. Всъщност неспособността на Европа и САЩ да овладеят ситуацията в Близкия Изток и Украйна захрани пропагандната машина на Путин и реално последващата бежанска вълна не доведе със себе си „заплаха от ислямизация“, а далеч по-страховитата заплаха от радикализация, ксенофобия и възход на крайно десните и крайно леви програми от двете страни на Атлантика.

Какво може да се очаква от тази среща? Със сигурност едва ли трайно разрешение на изброените проблеми. Но тъй като те породиха друга драма – а именно възможността след една година политическия елит на САЩ и Европа да е прегърнал до такава степен популизма, че да не може да приеме споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ (ТПТИ), то се очаква забързване на преговорните процеси по него.

Това бяха и първите сигнали, от проведената вече двустранна среща между Обама и Меркел. „Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) е едно от най-добрите средства за икономически растеж и работни места“, заяви американският президент в интервю за в-к Билд, оставайки убеден, че споразумението може да бъде подписано преди края на неговия мандат. В същото време немският канцлер в свое обръщение допълни, че сделката е „победа и за двете страни“, която ще даде възможност на Европа да се съревновава с конкуренцията от САЩ“, предава агенция „Ройтерс“.

По време на своята визита американският президент също така похвали Меркел за политиката ѝ по отношение на бежанската криза. Той заяви, че немския канцлер води „изключително трудна политика, която не просто изразява хуманност, но и води до практически ползи“. Обама допълни че, политиката ѝ „дава глас на този вид принципи, които сплотяват хората, наместо да ги разделят.“

Сред любезностите между двамата лидери се откроиха и разликите по наболелите конфликти. Американският президент е против създаването на „зони за сигурност“ в Сирия, докато немският канцлер подкрепя идеята.

От практическа гледна точка, за съжаление, е много трудно да се види как подобна идея би могла да бъде изпълнена без да изпратим военни части, които да превземат част от [Сирия]. Това би изисквало голям военен ангажимент, за да бъдат защитени бежанците от нападения.“, изложи своята критика за зоните за сигурност Обама като за пореден път се дистанцира категорично от възможността за сухопътна операция в Сирия.

Интересно е дали на срещата ще бъде променена категоричността на Запада във връзка с отношенията с Русия. Наскоро в свое интервю за в-к „Хандесблат“ немският външен министър Щайнмайер заяви: „Изправени пред терористичната заплаха може би е редно да спрем противопоставянето с Русия. И аз съм оптимист, защото вече има значително затопляне в отношенията между президентите Обама и Путин“. Дали това са ясни индикации за промяна в политиката или поредна захождаща политическа маневра? Можем да очакваме, че ще стане ясно днес (25 април 2016).

В срещата между четиримата европейски лидери и Обама е вероятно да бъде обсъдено и спирането на имигрантския поток от Либия чрез разполагането на европейски морски патрули в либийското море. Това би била най-сериозната военна интервенция в държавата от намесата на САЩ при свалянето на Муамар Кадафи през 2011г. „Все още вярвам, че интервенцията тогава беше правилната постъпка.“, заяви по този повод президента на САЩ. „Но [последващото планиране] не беше толкова успешно, колкото трябваше да бъде. Факт е, че сега имаме правителство на националното съгласие и имаме задължението да го подкрепяме“, предава в-к Guardian. 

Разполагането на европейски морски патрули, обаче, не може да помогне за разрешаването на основния проблем в Либия – разрастването на терористичната групировка ДАЕШ. Преди срещата с европейските лидери Барак Обама беше на посещение във Великобритания. От там дойдоха и първите сигнали за възможна военна интервенция в Либия. Британският външен министър Филип Хамънд заяви, че съществува възможност за изпращане на военни части, които да помогнат на либийското правителство в борбата му с ДАЕШ в областта Сирт. Но в същото свое изявление, той очерта и основната причина над подобна възможност да се гледа скептично: „Ако някога се повдигне въпросът за британско военно участие под каквато и да е форма – земно, морско, въздушно – то ще мине през британския парламент“.

В крайна сметка основната опасност през Запада е неговата крещяща нужда от взимането на непопулярни, но решителни мерки – няма значение дали става въпрос за вътрешна или външна политика. Без такива единствено се подхранва пропагандния образ на западните лидери като слаби и неспособни да се справят с предизвикателствата днес. И на мястото на рационалното идва истерията и омразата към различния, водеща след себе си чувството за носталгия по диктаторските режими и техните тирани-месии, а те имат много имена.

SHARE