Изказването на г-н Радев за това как трябва да бъда регистрирана в някакви списъци, за да може българските институции да имат връзка с мен, ме заинтригува.
Заинтригува ме, защото същият президент искаше да ограничи правото ми на глас поради това, че не живея на територията на страната. Защото и други властимащи – например настоящият вицепремиер Валери Симеонов, който описа нацисткия режим като майтап – отправи послание към мен и още, предполагаемо, два милиона мои сънародници, да не му се „мотаме в краката“ и ни нарече „безродни капризнечещи псевдосънародници“. Но може би се е шегувал.
Още по-странно е, че сънародниците ми стават неволен инструмент на политиката на Радев и Симеонов, които явно искат да кажат, че в чужбина сме различни от тях по някакъв начин. Аз не виня президента и вицепремиера – все пак някои свине наистина са по-равни от други, а казват, че старите навици трудно умират. Човек е толкова голям, колкото са големи разбиранията му. Между другото това са същите държавници, които козируват пред портретите на революционери, изучили се в тая пуста чужбина. Изумително е, да. Но вината не е тяхна – те толкова си могат.
Поредната конспирация – българите в чужбина. Успяхме ли накрая безрезервно да повярваме, че сред тези от нас, които по една или друга причина са избрали да направят стъпка извън територията, има някаква тайна цел, някакво бягство, някакво лично решение спрямо другите? И въобще какво общо имат житейските ни избори с националната ни принадлежност? Защо от другата страна някои от нас гледат с отвращение, защо не и с презрение към България, все едно че тя не е част от нас самите, все едно не я носим със себе си, където и да сме?
Успяхме. Разделихме се успешно на Ние и Другите. А сега си имаме Валери и Румен, които да ни сложат в определените регистри, с подходящите епитети. А нищо чудно скоро да трябва да носим по някоя звезда на ръкава, когато сме си у дома – за да ни разпознавате отдалеч. Предателите.
Случаят на България е безпрецедентен. Никъде никоя нация или президентска институция не е водила подобна офанзива срещу диаспората си в чужбина. В модерна Европа такъв жесток комплекс за малоценност не съществува никъде – може би защото в нито една друга европейска държава няма такъв глад, духовна и интелектуална мизерия, които с мека власт се насочват в подходяща посока от страна на политици като псевдопатриотите и Радев. Основният разделител между българите за първи път, но пък изключително ефективно, е просто по географска линия – ти си там, а аз съм тук. Значи ти си новият враг.
Но нашият режим не знае друго. Нашият режим открай време слага Вражеските елементи, Враговете на Народа, Бившите хора, Дисидентите, Дивергентите, Разложените от западното влияние, Другите, Предателите, Изменниците на партията, Опозиционерите – в регистри. После ги слага пред Народен Съд. После им взема изработеното. Взема им гласа. Взема им правото да бъдат хора. А понякога след регистъра ги слага в масови гробове.
Връзката с България се пази не благодарение на регистрите, а въпреки тях. Личният принос за благото на държавата се прави не благодарение на връзката с властта, а въпреки нея. Г-н Радев, зная, че времето на регистрите и списъците донякъде Ви липсва. Тогава уж е било по-друго – въпреки че и двамата знаем, че сега не е по-различно. Но ако желаете да държите връзка с българите в чужбина и да работите с тях в полза на България, аз лично винаги съм насреща.