SHARE

Тази седмица арменците получиха едно дългоочаквано признание за трагедията, която техният народ преживява през 1915 г. от Османската империя – Бундестагът призна арменския геноцид. Така Германия за пореден пък доказа, че е лидер на Европа – не само политически, но и морален. Титла, която би изглеждала немислима преди години.

Тежестта на думите

Всичко започва с Джем Оздемир, един от лидерите на немската зелена партия и син на турски имигранти. На 24 април 2015 г., когато се навършва стогодишнина от началото на геноцида, той предлага немският парламент да осъди арменския геноцид. Немските депутати тогава предпочитат да отложат гласуването.

Но силните думи носят своите последствия, а каквито и да са истините за миналото, то настоящето е по-важно.

Турският президент Ердоган също познава добре силата на словото. От началото на своя мандат през 2014 г. той е образувал над 1800 дела за обида над персоната му. Сред обвинените са множество карикатуристи, журналисти, ученици, дори и една бивша мис Турция. Всички те плашат Ердоган със своите статии, поеми, изображения и изказвания. Защото, без значение дали става дума за исторически зверства или за критика към правителството – от истината боли.

През април 2015 г. вотът в немския парламент изглежда не си е струвал усилието. Цената на гласуването през 2016 г., обаче, е много по–висока – от действията на Германия може да зависи стабилността на цяла Европа.

Тежестта на сделките

Признаването на арменския геноцид се случва докато от Анкара зависи дали Стария континент ще бъде залят от нова мигрантска вълна. Именно за да предотврати такъв сценарий, Европейският съюз сключи сделка с Турция, която трябваше да сложи край на бежанската криза в Европа. Само че още от самото ѝ сключване, тя бе под множество въпросителни.

За да спре мигрантския поток ЕС трябва да даде на Ердоган 6 милиарда евро. Вече пристигналите имигранти на територията на ЕС ще могат да бъдат депортирани обратно към Турция в замяна на сирийци, получили статут на бежанци от Анкара. Като бонус, Европейският съюз обеща да премахне визите с Турция и да възобнови преговорите със страната за членство в Съюза.

Според условията на сделката, мигрантският поток от Турция трябваше да спре на 20 март 2016 г. и по всичко изглежда, че това обещание беше изпълнено. По думите на гръцкия премиер Ципрас „преди няколко месеца имахме поток от 3‘000 до 4‘000 дневно към нашите острови […] Днес влизат около 50 до 60 [мигранти и бежанци] дневно“, предава „Ройтерс“

Това не е достатъчно да успокои Европа. Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че „Турция ще стане член на ЕС най-рано през 3000 г.“, а огранизации като Амнести Интернешънъл и Върховният комисариат към ООН за бежанците предупредиха европейските лидери, че депортирането на имигранти в Турция може да застраши техните човешки права.

А това дори не е най-големият проблем. Ако членството на Турция изглежда далечна перспектива, а депортирането на бежанци засега е хипотетична ситуация, то премахването на визовия режим с Турция трябва да стане до края на юни 2016 г. Ако Турция успее да изпълни условията за това, обаче.

Триумфът за популистите

Либерализирането на визовия режим е проблемно по няколко направления. От една страна, Холандия току-що отхвърли на референдум визовата либерализация с Украйна, на 1 юни бяха отложени и преговорите с Грузия, а за преговори по отпадането на визите чака и Косово.

Европейският съюз няма политическата воля да вземе решение дори за тези, далеч по-непротиворечиви държави. Какво остава за Турция, която към момента дори формално не покрива всичките 72 критерия за отпадане на визовия режим. И как ще бъде обяснено на украинците, че кръвта, която проляха за европейско си бъдеще не е толкова ценна, колкото геополитическото положение на Турция и бежанците–заложници?

От друга страна, свободното предвижване на турски граждани из Европа ще бъде един подранил коледен подарък за крайните европейски националисти. Пропагандата, която се завихри за водопроводчиците от Полша и крадците от България и Румъния ще изглежда смешна като кампаниите на веганите против яденето на месо, на фона на очакваната националистическа и ксенофобска истерия.

Представете си ужаса, който ще се лее от екрана, когато една мюсюлманска държава ще придобие свободен достъп до Шенген – популистите ще предричат настъпващи орди от джихадисти към Европа, а Марин Льо Пен със затаен дъх ще очаква следващия атентат, за да заеме президентския пост във Франция.

Разбира се, това ще са глупости. Както неколкократно разследванията доказаха, атентатите се извършват от лица, родени в Европа, а със или без визи нищо не пречи на терористи да стъпват на стария континент. Все пак, нека не забравяме, че стените, бариерите и визите не могат да спрат притока на туристи и търговци от останалата част на света.

Това, обаче, няма да възпре пропагандата, базирана на затвърденото през последните години убеждение, че Европа няма механизъм, с който да ѝ противостои.

Това е и основната причина визовата либерализация с Турция да не стои на дневен ред, а европейските лидери да опитват да печелят време с Ердоган. Най-силният поток от бежанци е през лятото, тъй че ако до края на сезона те успеят да задържат притока от имигранти, то европейските политици ще са постигнали целта си. Голямата вълна ще е преминала, а датата на британския референдум за излизане от ЕС вече ще в миналото.

Триумфът на Ердоган

Ердоган не е глупав и той навярно също осъзнава това. А докато Европа се нуждае от него, той ще може да си направи чудесна PR кампания на неин гръб. Няма да тръгне да си променя навиците точно сега.

Това бе и причината за заведеното от него дело срещу немския комик, написал подигравателна поема срещу турския султан. В германското законодателство е останала стара разпоредба за обида към чужд държавен глава – lèse-majesté – от 1871 г. Съобразно нея Ердоган изиска от съда разследване срещу осмиващия го комик. И пак съобразно нея канцлерът трябва да разреши това разследване.

Предвид факта, че е абсурдно съвременен немски съд да осъди човек за подобно провинение, Меркел разреши да се даде ход на делото и формално спази закона. С тази постъпка Ердоган показа на своите поданици, че дори немският канцлер се съобразява с неговата воля, а Меркел трябваше да се оправя с политическите последици.

Quo vadis?

Същевременно, Европейският съюз вече мисли за резервен вариант, ако сделката с Турция преждевременно пропадне. Това беше потвърдено и от българския външен министър, който на 20-ти май 2016 г. заяви пред журналисти, че Европа готви план „Б“, при който парите, които са предвидени за Турция, ще бъдат прехвърлени на Гърция. От своя страна, правителството в Атина ще продължи да приема имигранти на своите острови.

Европа трябва да започне да решава проблемите си сама. Докато сред държавите-членки на ЕС има неразбирателство, то ще бъде експлоатирано от популистите вътре и от диктаторите отвън. Междувременно, осъждането на престъпленията срещу човечеството винаги ще бъде знак на сила, който да ни напомня защо сме европейци. Най-силното послание, обаче, ще бъде готовността на Европейския съюз да разреши своите многобройни кризи, за да премине през това трудно време и за да може отново да отстоява своите ценности – вътре и навън.