Говорете каквото си искате за Меркел, но тя постигна забележителни икономически резултати:
– Германия има най-висок икономически растеж от всички големи и развити икономики през 2016 г. Това постижение е още по-забележително, имайки предвид, че 2016 г. беше доста тежка година и заради Брекзит, и заради други геополитически бури.
– Германия отчете рекорден бюджетен излишък от 24 милиарда евро, а държавният дълг спада бързо. Дългът вече приближава нивата отпреди кризата – за разлика от много други страни, които остават твърде задлъжнели.
– Безработицата е рекордно ниска – най-ниска от обединението преди 27 години, както и сред най-ниските въобще в Европа. Това се случва въпреки значителния приток на мигранти и работници, основно от други европейски страни – около половин милион души всяка година (дори без да включваме бежанците в бройката).
Всички тези постижения на Германия през последните години сякаш започваме да ги приемаме за даденост. Но невинаги е било така. В първите години от въвеждането на еврото Германия е наричана „болният човек на Европа“ – например това е заглавието на сп. Economist от 3 юни 1999 г. Германия измина дълъг път от тази незавидна ситуация до сегашната си конкурентна и бързорастяща икономика и този път включваше множество структурни реформи и непопулярни мерки. Много страни биха могли да се поучат от този успешен опит.
Меркел има принос към много от реформите и като лидер на опозицията, и като премиер в три поредни правителства. В много случаи нейната политика беше критикувана като „съсипваща“ – така например твърдяха американски икономисти за твърдата бюджетна дисциплина, но резултатите ги опровергаха. В същото време Меркел се съгласи на създаването на Европейски спасителен механизъм, който да помага на проблемните страни, но заложи изискването „пари срещу реформи“ – и страните, които наистина направиха реформите като Ирландия и Испания, днес отчитат отлични икономически резултати.