Сдобихме се с нов правен термин – паралелизъм. Въведе го официално председателят на КЗК, опитвайки се да обясни защо не е открит картел в дейността на основните вериги бензиностанции. Само преди няколко седмици от същата тази квазисъдебна институция твърдяха, че са открити сериозни доказателства за реализиране на съгласувани политики за определяне на цените на дребно на този пазар.
Тове беше преди изборите. Какво се случи след тях…
Паралелизъм отвсякъде. Всичко се разви като в комедиен сериал. Нямало вече доказателства за съгласуване на политики по ценообразуването, а просто от основните търговци на горива си съобщавали взаимно цените, на които продават бензина, ей така като комикси си ги споделяли хората. То не било забранено от закона, а пък защо са го правили никой не знаел.
Забраниха им, скараха им се, не бивало да правят така, като в V „а“ клас стана работата. И то забележете, те сами си избрали наказанието и указанията. Питали ли ги какво да правим сега, учениците (петролните магнати) предложили, учителката (КЗК) се съгласила, даже родителска среща няма, всички са доволни!
Така постъпиха и от ДКЕВР, зер да не останат назад – две седмици преди изборите заявиха, че няма достатъчно обоснован анализ и мотивирани данни за повишаване цените на водата и газа, седмица след изборите вече такъв имаше и хоп – от 18 % до 30 % нагоре за цената на водата и синьото гориво. Чист паралелелизъм, напълно законен между впрочем.
Ама че следва точно в този момент да натиснем „Газпром“ за ново споразумение, след като ЕК ги принуди да направят промени в договорите и правилата за доставка и търговия поради злоупотреба с господстващо положение, ни дума, ни анализ, ни идея даже! А срокът си тече, ние още нямаме предложение към руския газов гигант и дано не си останем единствената държава от Източна Европа без ново споразумение!
Всъщност регулаторите на ЕС не откриха паралелизъм в начина на формиране на цените на „Газпром“, а директно монопол и злоупотреба с него. Ама защо така, можеха да се консултират с нашите правни титани от КЗК и готово, паралелизъм отвсякъде и сини газодолари?!
И много други неща си вървят паралелистично в „паламентарната република“ открай време. Откриват се крупни злоупотреби с обществени поръчки и директни грабежи на наши и европейски пари, но после се оказва, че може да се поправят с по някоя и друга „корекция“ (почти винаги за сметка на общините) и хоп далаверата си остава, проектът криво-ляво се изпълнява и готово – съвършен паралелизъм. После и виновни няма, те са инвеститори хората, които ще създават работни места – паралелистични благодетели, така да се каже.
Така и в Копривщица стана наскоро, защото онбашиите отдолу гледат големите падишаси отгоре какво правят – някой от онова далечно ООН казал, че Копривщица е архитектурно-исторически резерват със световно значение… Ама я си гледайте работата бре, ние тук искаме да строим – млекопредприятие (второ в град от десетина хиляди души?!); ски писта на баира (конкуренция на Супер Боровец явно?!); СПА център в подножието и във възрожденски стил явно (може би с българска, а не с турска баня?!); конни бази… Само голф липсва.
Пълна демократична българска бутафория, осветена добре, слава Богу, от един български турчин. Ето това вече е класически паралелизъм – според ООН резерват от световно значение, според видните копривщенски общинари такъв няма и „ще строим завод“ за Народа!
Иначе паралелизмът в политиката е пълен – две „турски партии“, но едната леко руска, в люта вражда помежду си; три десни партии (едната май не толкова), всички вкупом извън парламента с по три процента; след две непредизвикани от никого оставки преди края на мандата, управляващата партия пак печели изборите, но ще управлява с двете патриотарски партии/коалиции, които също са с дълбок поклон на Изток, но иначе ще водим прозападна и европейска политика!
А в съдебната система отдавна си имаме хармоничен паралелизъм: има си съдилища, които си предлагат ръководители, и ръководен орган на съдебната власт – ВСС, който винаги гласува обратните на тези предложения. И винаги шумно обвинените са в крайна сметка напълно невинни… Но едни шест милиарда ги няма!
Паралелизмът като капиталистическата проява на уж забравения диалектически материализъм води винаги до победата на олигархичния егоцентризъм. А иначе сме парламентарна република и цялата власт поризтича от Народа! Това е, точка.
Желая ви паралелистична неделя!
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.