SHARE

За първи път присъствах на произведение, което въздейства тотално на сетивата – усещащ вятъра, мизризмите във въздуха, водата, небето, движението по кейовете, отъркването в оранжевото платно. Творба, която преживяваш.

Кристо…Толкова много се изписа и изговори за неговата личност и последната му работа „Плаващите кейове“ на езерото Изео, Италия.
Бях там за няколко часа. И като че ли за първи път не искам в детайли да разказвам за мащаба, мисълта, творческата енергия, която е вградена в тази инсталация.
За първи път се замислих: къде е силата на Кристо?
Дали в това, че създава на пръв поглед „лесни“ и „прости“ проекти-инсталации, отвъд представата за „художественост“, или в умението му да „вгражда“ изкуството в природата по един необясним, но въздействащ начин.

Природата

Кристо и Жан-Клод я издигат на пиедестал. Както самият той каза: „Този проект е истински, не виртуален. Не ползвам телефон, не карам кола, нямам стол в ателието. Интересувам се само от истинските неща, които усещам и мога да пипна“.
Кристо и Жан-Клод са проумели важна част от смисъла на съвременното изкуство – контакта, който прави с публиката!
За първи път присъствах на произведение, което въздейства тотално на сетивата – усещаш вятъра, мизризмите във въздуха, водата, небето, движението по кейовете, отъркването в оранжевото платно. Творба, която преживяваш. Телесна. Усещаш я със слънчевите лъчи или залеза, с вятъра или дъжда, през деня или през нощта… Не си спомням да съм преживявал подобен артистичен акт толкова физически.
Природа и изкуство. Различни переспективи. Свободата сам да създадеш „картината“.
Чувството , че си художник на момента.

Дали всеки може да понесе тази свобода?

Кристо и Жан-Клод ни правят съавтори, дават ни избора да бъдем артисти тук и сега!
Колко творци ни дават свободата да се „разпишем“ върху тяхното изкуство?
Чувството за свобода е водещо и в други проекти на Кристо и Жан-Клод. Да си спомним само два от последните „Портите“ в Сентъръл парк в Ню Йорк и Опакаването на Райхстага в Берлин, Германия.
Разглеждайки цялата документация и заснети кадри от двете събития не ме напуска усещането за свободен акт на свободни хора.
Затова не се учудвам, че Кристо има отрицатели, които „спорят“ с него у нас и по света…Този текст не е за тях.
Той е за онези щастливи, усмихнати, смълчани или превъзбудени от видяното на езерото Изео хора, които срещнах. Свободни, доброволно избрали да бъдат там, където изкуството и природата се сливат в едно. Където

усещането за цялост е постижимо

в разпадащия се иначе свят.
Имах възможността да интервюирам различни хора, дошли от Австралия, Русия, Америка, цяла Европа заради Кристо. Сред тях имаше магнати, които управляват света, богати колекционери, обикновени хора, семейства, пропътували хиляди километри, българи, спестили пари, за да бъдат част от събитието. Не от снобизъм, а водени от желанието да бъдат част и от света.
Тези хора изпитваха респект пред гения на артиста и говореха за преживяното с вълнение.

Те са истинската публика.

Техният вот е важен, защото е доброволен и категоричен. Вот много по-силен от политическия, защото е предизвикан от таланта на един артист. Хиляди хора от целия свят избраха природната галерия край малкото градче Сулцано, която отвори врати за един истински артист. Всички те знаеха, че той е българин.
За мен Кристо е удивителна, която не поставя въпроси, не дава отговори, а отваря пространство за избор как сам да преживея изкуството днес. И в тленността на неговите проекти се крие нещо от магията на театъра – случването ТУК и СЕГА. Усещане за миг. Свобода.

SHARE
Георги Тошев е журналист и продуцент. Работил е за в. 24 часа и в. Дневник, сп. ЕДНО. МАХ, L'Europeo, ЛИК, БНТ, Би Ти Ви, BBC, ARTE, ZDF, RFI.Автор на 42 документални филми, създател на поредиците"Другата България" и "непознатиТЕ", продуцент на "Преди обед" и "Като на кино".