Публикуваме цялата реч на председателя на ВКС Лозан Панов при откриване на дискусията „Когато Върховният съд на Полша отказа да се подчини на политици“, организирана от българския Върховен касационен съд:
Уважаеми дами и господа върховни съдии, скъпи гости,
Заради явните опити за овладяване на съдебната система и рисковете за върховенството на закона Полша стана първата европейска страна, срещу която в ЕС бе задействана безпрецедентна наказателна процедура. Причините за действията на ЕК се крият в започналата през 2015 г. съдебна реформа в страната, последвана от редица законодателни промени, с които полският министър на правосъдието се сдоби с привилегията да назначава и уволнява председателите на съдилищата, а в Конституционния съд и в Съдебния съвет бяха назначени близки до управляващите съдии.
През 2017 г. Полша промени и Закона за Върховния съд, за да намали възрастта за пенсиониране на магистратите в него. Това на практика засегна 1/3 от съдиите във Върховния съд, включително и неговия председател проф. Малгожата Герсдорф. В същото време беше дадено право на полския президент да удължава активната служба на съдиите пенсионери след получаване на становище от Националния съдебен съвет (НСС), което обаче не е обвързващо за държавния глава. Принудителното пенсиониране на съдиите от Върховния съд щеше да оваканти места управляващите да назначат нови доверени им съдии.
Европейската комисия започна наказателна процедура срещу Полша и заради новия дисциплинарен режим, въведен от правителството във Варшава за съдиите, който бе удар по независимостта на съдебната система. Според една от законодателните промени в т.нар. съдебна реформа съдиите могат да станат обект на дисциплинарно разследване и санкции, ако властите сметнат, че техните решения са неподходящи. „Този нов дисциплинарен режим подкопава независимостта на полските съдии, като не предлага достатъчни гаранции за тяхната защита от политически контрол, както изисква Съдът на ЕС“, се посочва в изявление на еврокомисията от април тази година. Полският дисциплинарен съвет е съставен единствено от съдии, подбрани от Националния съдебен съвет, чиито членове бяха назначени от мнозинството на управляващите в парламента.
Европейската комисия започна процедура по чл. 7 от ДЕС срещу Полша, като аргументите за това бяха, че с промените се политизира правосъдието и се нарушава разделението на властите. Само преди седмица СЕС постанови, че с намаляването на пенсионната възраст на върховните съдии в страната и с предоставеното право на президента да преценява дали да им разреши да работят и след навършването на 65 години, нарушава тяхната несменяемост и независимост, което е неизпълнение на задълженията по ДЕС. Според комисията решението на президента не се основава на определени задължителни критерии, нито подлежи на съдебен контрол, и по този начин е налице прекомерна свобода на преценката, позволяваща на държавния глава да упражнява влияние върху съдиите във Върховния съд. Според СЕС това правомощие може да породи основателни съмнения по-специално в съзнанието на страните в производствата относно неподатливостта на засегнатите съдии към външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси.
За съжаление официалните представители на магистратската общност в България в лицето на Висшия съдебен съвет (ВСС) не подкрепиха своите полски колеги. Искането за становище относно замразяването на членството на Полша в Европейската мрежа на съдебните съвети от страна на ръководството на мрежата бе препратено от представляващия ВСС Боян Магдалинчев към българското външно министерство, за да даде становище дали подкрепата на ВСС за полските ни колеги ще навреди на националните ни интереси. На гласуването пък във ВСС едва четирима души подкрепиха полските магистрати. По тази причина България гласува с въздържал се по време на вота за временно прекратяване на полското членство. За щастие полските съдии получиха подкрепата на редица други европейски страни и в крайна сметка членството на Полша в мрежата бе замразено. В тези държави очевидно разделението на властите не е проформа, затова те оцениха напълно адекватно опасността от нарастващия популизъм в Полша, който за съжаление не е само полски феномен. Той съществува вече и в редица други европейски държави и по тази причина предприеха решителна стъпка, за да се спре разпространяването на заразата.
В тази връзка един от най-известните анализатори на популизма, холандецът Кае Муде, професор в американския University of Georgia, предупреждава, че популистите са най-силни там, където се сблъскват със слаба опозиция. Когато опозицията е слаба, популистите започват да се разочароват, че ги ограничават независимият съд или медии, и затова започват да се опитват да ги отслабят, смята проф. Муде. В този смисъл България вече е на 111-о място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“, а резултатите ни в борбата с корупцията достатъчно добре илюстрират как функционира съдебната власт.
„Юристите не могат да мълчат пред лицето на злото, споходило полската съдебна власт от законодателството, прието през последните 2 години и половина. Вредата за съжаление е голяма и, изглежда, няма надежда за възстановяване в близко бъдеще“, казва първият председател на Върховният съд на Полша проф. Малгожата Герсдорф в своя реч пред Федералния върховен съд на Германия миналата година. „Партийната машина може да короняса или да унищожи всеки и всички по прищевките и волята на управляващите. Върховният съд премина през чистка, прикрита с промяна в пенсионната възраст с обратна сила. Съдържанието на жизненоважно съдоустройствено законодателство се променя непрекъснато само няколко дни след внасянето му за обсъждане в парламента и без консултиране или обществено обсъждане“, казва още полската председателка. Според нея мандатът на европейските институции е твърде слаб, особено в случаите на авторитарни и националистки тенденции, на каквито ставаме свидетели не само на европейска територия, макар за съжаление и на нашия континент.
„Добре ми е известно, че правителствата на някои държави членки показват склонност да приемат така наречената реформа на полската съдебна система за вътрешен проблем, с който не следва да се занимават активно. Въпреки това тя е приоритет, инвестиция в нашето общо бъдеще! Щом Европейският съюз и членовете му бездействат при спор за върховенството на правото, то запазената марка на съюза – зачитането на човешките и основни права – може скоро да се стопи до неприятен спомен“, обобщава проф. Герсдорф. Тя отказа да напусне поста и да се подчини на управляващите, очертавайки ясно границите на разделението на властите и давайки пример за отстояване на независимост. Магистратската общност я последва въпреки нестихващите заплахи на полския правосъден министър за дисциплинарни производства срещу тях.
Проф. Герсдорф е специалист по трудово право и дългогодишен преподавател в Университета в гр. Варшава, а нейните академични постижения включват 215 публикации по различни теми от индивидуалното и колективното трудово право и социално осигуряване.
Пред германския федерален съд полската председателка на Върховния съд цитира една прекрасна мисъл на Конрад Аденауер, която заема специално място в нейното сърце: „Историята е сборът от нещата, които е могло да бъдат избегнати.“ За мен е огромна чест да ви представя една изключителна жена, която имаше силата и достойнството да застане открито и да се противопостави на развихрилия се в Полша популизъм, за да поговорим за нещата, които бихме могли да избегнем. Проф. Малгожата Герсдорф!
