“Терминал 3” продължава да следи скандално провежданата обществена поръчка с прогнозна стойност от 200 млн. лева без ДДС за въвеждане на национална тол-система и електронна винетка в страната, обявена от Агенцията “Пътна инфраструктура” (АПИ), подчинена на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Както „Терминал 3“ първи информира, на 29 декември 2016 година, точно между коледните и новогодишните празници, когато много от заетите, не само в България, но и в цяла Европа, ползват своите отпуски, възложителят реши за пореден път да рестартира поръчката и да обяви краен срок за подаване на оферти за… 5 януари 2017 г. Крайният срок, който съдържа цели 3 (три) работни дни, противоречи най-вече на основополагащите принципи на закона – публичност и прозрачност, равнопоставеност и липса на дискриминация, и свободна и лоялна конкуренция. Този краен срок, дефиниран по този начин, издава недобронамерените намерения на държавата за провеждането на тази обществена поръчка. За държава с тотално разклатени по време на комунистическия режим християнски традиции и всякакви ценности това е напълно разбираемо и на нас не е непознато. За потенциалните участници от други европейски държави това е пълно безобразие.
Но да се върнем към това, което стана след обявяването на поредното рестартиране на поръчката на 29 декември миналата година. Още на следващия ден чешкият национален тол-оператор, “ТолНет”, обжалва решението на възложителя за рестартиране, поиска обезпечителна мярка и закономерно процедурата бе отново спряна на 3 януари тази година. Междувременно новоизбраният президент Радев публикува мнение по отношение на възобновяването на поръчката и скандалния краен срок. АПИ побърза в първия работен ден на 2017 година да публикува официална позиция, а премиерът (в оставка) задължи подчинената си Лиляна Павлова, министър (в оставка), лично да обясни на Радев, че всичко в поръчката е наред.
При по-внимателен прочит обаче позицията на АПИ не издържа проверка въз основа на фактите.
АПИ излъга избрания за президент
В позицията на АПИ се съдържа следният текст: “2. Стойността на обществената поръчка е 200 млн. лв. Важно е да се отбележи, че размерът на тази инвестиция няма да е за сметка на държавата. Предвижда се изграждането на самата система да бъде за сметка на избрания изпълнител. Той трябва сам да я плати, да я авансира и едва след успешното й заработване да започне изплащането й с пари от събраните приходи”.
Остава впечатлението, че системата се изплаща постепенно от получените приходи, едва след като работи през един по-дълъг период от време. И това е така, НО в повечето тол-системи по света и особено в Европейския съюз (всички без една-единствена!) избраният изпълнител изгражда и след това оперира тол-системата и от част от приходите изплаща направената инвестиция. Логиката е не държавата да прави инвестиционните разходи, а изпълнителят за своя сметка и на свой риск.
Не е такъв случаят с България обаче. АПИ (като възложител) е преценила, че България може да си позволи да плати диектно изграждането на цялата система. Цената не се плаща на избрания изпълнител разсрочено във времето от приходите от системата, както те твърдят в своето обяснение. Плаща се на две твърди, фиксирани вноски – 40% (четиридесет процента) след доказване на ефективността, функционалността и постигането на заложените параметри в частта, свързана с електронното събиране на такси на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т (електронна винетка) – максимум 13 месеца след подписване на договор, и 60% (шестдесет процента) след доказване на ефективността, функционалността и постигането на заложените параметри в частта, свързана с електронното събиране на такси на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т (тол) – максимум 19 месеца след подписване на договор.
Крайният срок за въвеждане в експлоатация на системата и на тестовете за постигане на заложените параметри е 19 месеца и в края на този срок изпълнителят следва да е получил 100% от цената на системата. Сравнете това със системите в други държави в ЕС, където изплащането продължава 10-15 и дори повече години, за да си възвърне инвестицията изпълнителят.
Има още един текст в позицията на АПИ, който буди интерес: “От стартирането й до този момент тя беше нeколкократно временно спирана поради обжалвания и след произнасяне на компетентните институции на Република България – Комисия за защита на конкуренцията и Върховен административен съд, съответно възобновявана. Видно от всички правови решения досега жалбите са били несъществени” (правописът от позицията е запазен).
Действително всички определения и решения на КЗК, а и няколкото определения и решения на ВАС са в полза на АПИ. При изтъкнатите недостатъци в процедурата, както и в некомпетентното водене на процедурата от възложителя обаче този факт е по-скоро изненадващ и обезпокоителен за международните играчи. Ние вече сме свикнали, че “независимият регулатор” – КЗК – се държи по-скоро като адвокат на възложителя. По друг начин не може да се обясни как така даваните разяснения в процедурата от АПИ често си противоречат едно на друго, при това в много съществени части на поръчката, които добавят (или намаляват с) милиони левове финансовата оферта, която има 70% тежест в комплексната оценка. Боб ли да хвърля участникът дали да оферира определена дейност или не, след като в едно разяснение се казва, че тази дейност следва да се извърши, а в друго разяснение – не?! Това обаче се оказва недостатъчно за “независимия регулатор”, КЗК, да се произнесе с акт във вреда на АПИ.
Въпросната обществена поръчка е христоматиен пример за това, че проблемите в този сектор са не само в некомпетентността на възложителя (а може би и в неговите користни цели!), но и в липсата на независимост и професионализъм у регулатора.
Да припомним, че още с обявяването й тази поръчка е съпроводена с най-различни проблеми, научаваме от статия в „Капитал“. Опасенията са, че поръчката е зададена така, че облагодетелства определени местни играчи, а отблъсква големи международни изпълнители. Особено голямо е предимството за фирми като „Контракс“ и „Телелинк“ според седмичника. Причината е, че именно те вече са монтирали точно онези преброителни устройства по рамки над пътищата за Агенция “Пътна инфраструктура” („Контракс“ по магистралите и първокласните пътища, а „Телелинк“ – по пътищата втори и трети клас), които се изискват и според условията на „новата“ обществена поръчка. В бранша на информационните технологии директно свързват тези две фирми с една турска етническа партия балансьор и с един корпулентен депутат от нея.
Източници на „Терминал 3“ твърдят, че зад три (!) консорциума, които са и основните кандидати за изпълнение на поръчката, наднича корпулентната сянка на депутата/следовател/директор на ДАНС. В единия от тези консорциуми КОЙ дори си партнира с един много известен “бизнесмен с прякор”, свързан с хазартния бизнес. Единият консорциум е с участието на „Водстрой ’98“ (неотдавна придобита от „Хидрострой“), другият е с участието на „Телелинк“ и „Контракс“, а третият – с „Българската телекомуникационна компания“ („Виваком“).
След първите публикации на „Терминал 3“ по темата (на 10 ноември 2016 г.) мистериозно си подаде оставката тогавашният председател на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) г-н Лазар Лазаров. Изтъкна, че го прави “по лични причини”. Последва и друго развитие – процедурата бе удължена за пореден път отново със скандално кратък срок от цели 7 (седем) дни. Това от своя страна бе обжалвано от 3 (три) фирми поради очевидната дискриминация на потенциалните участници – международни играчи. Обжалвалите компании се оказаха водещите в света в този бранш фирми от Германия, Унгария и Чехия, които реално са участвали и участват в много европейски проекти.
Очевидно е, че целта да се фаворизират местните корпулентни играчи за сметка на световните лидери се изпълнява по план.