SHARE

Всеки, който е активен в социалните мрежи, е запознат с културата на тролене и немалко са тези, които са ставали нейна жертва. Троловете използват най-различни средства, за да натровят онлайн пространството, те може да започнат с подхвърлянето на обиди или заплахи по ваш адрес, а може и да сменят темата на разговора, така че развалят опитите за дебат.

Някои тролове са платени и тяхната цел е да изпълнят конкретна политическа поръчка – напр. да създадат усещането, че съществува друга правилна гледна точка или да уронят авторитета на изказващия се. Други не са професионалисти, но използват анонимността на интернет, за да захранят собственото си его, като сринат това на другите.

“Психолозите наричат този феномен ефекта на онлайн невъздържаността, в който градените с векове норми за обществено поведение са сринати заради анонимността, невидимостта, липсата на авторитет и липсата на комуникация в реално време.” Това са думи на Джол Стайн, който тази седмица е написал водещата статия на американското сп. Time. “Защо губим интернет от културата на омразата?” е въпросът, който Time си задават тази седмица, а безличният трол е личността, застанала на корицата на списанието – там, където са стояли световни лидери, гении и иноватори.

“Хората, които се наслаждават на онлайн свободата, се наричат тролове”, пише авторът. “Терминът “тролене” идва от начина, по който онлайн крадците са ловели своите жертви.” Но той вече не се използва за онлайн кражба, а за да обозначи “чудовищата, които се крият в тъмата и заплашват хората”.

“Интернет троловете имат нещо като кредо, което гласи, че всичко, което те правят, е в името на lulz – смеха.” От находчивите шеги, през тормоза до грубите заплахи те винаги могат да се оправдаят, че са го направили, за да се посмеем. Те също така може да публикуват ваши лични данни, които ги има в интерент – като осигурителния ви номер или ваша банкова сметка. Също така може да ви направят swatting (от американските специални сили SWAT) – да се обадят на полицията и да им кажат, че в дома ви се е случила беда.

И ако на жервите не им е смешно, троловете просто им казват, че нямат никакво чувство за хумор.

С времето тролските атаки стават все по-масови и тежки. “През 2011 г. троловете започват масово да се подиграват на стените на наскоро починали facebook потребители”, отбелязва авторът на статиятата в сп. Time. През 2012 г. феминисткият активист Анита Саркезян започва кампания за разобличаване на сексизма във видеоигрите. Тази ѝ инициатива и печели тролското внимание. Те започват да подават сигнали за бомба на места, където тя ще изнася речи, започват да публикуват нейни лични данни, да й отправят заплахи за изнасилване и дори създават онлайн играта “Набий Анита Саркезян”.

“През юни 2016 г. Джонатан Уайзман, зам.-редактор на New York Times, напуска Twitter, където има 35 000 последователи, след като е залят от антисемитски послания. В края на юли феминисткият писател Джесика Валенти казва, че напуска социалните медии, след като получава заплахи, че ще изнасилят 5-годишната ѝ дъщеря.”

Проучване на центъра Pew Research отпреди две години установява че 70% от интернет потребителите на възраст между 18 и 24 години са ставали жертва на интернет тормоз, а всяка четвърта жена от същата възрастова група твърди, че е била преследвана в онлайн пространството. През 2014 г. излиза научен доклад в академичното списание Personality and Individual Differences, който открива, че 5% от активните интернет потребители имат изключително високи показатели по четири критерия, ключови за тролския характер: нарцисизъм, психопатия, макиавелност и садизъм.

Една част от троловете действат по своя инициатива. Такъв е случаят с 40-годишния баща и адвокат Джефри Марти, който години наред се представя като републиканския конгресмен Стийв Смит (какъвто не съществува). За три години той напада своите “колеги” републиканци от Конгреса и много обществени личности, подрепящи партията. Но с изненада журналистката от Time открива, че Джефри Марти не е привърженик на демократите и няма никакви причини да се смята, че е финансово стимулиран да напада републиканците. Той дори е привърженик на Доналд Тръмп и си е поставил за цел да подронва авторитета на медиите и политиците, които го критикуват.

“Да кажем, че напиша критично писмо до New York Times, че не харесвам дадена статия за Тръмп. Писмото ми ще отиде в кошчето. Но в Twitter мога да си общувам направо с автора на статията. Това е срив на цялата институционалност”, заявява Марти. “Наистина вярвам, че тези неща имат значение по време на изборите. За 28 дни получавам 1,5 милиона гледания на моите туитове. Това послание достига да много повече хора, отколкото ако се обаждах на хората и ги питам “Обмисляте ли възможността да изберете Тръмп за президент?”.

Истината е, че троленето е до голяма степен политическа борба. Без значение дали целта е да се срине кауза като феминизма, или да се помогне на кандидат за президент. Това го разбират и самите политици. “Не само че Тръмп споделя тези нагласи, но той притежава и отлични тролски умения.” По време на първичните избори Тръмп решава да се заяде с един от опонентите си, републиканския сенатор Линдзи Греъм, като в национален ефир каже какъв е личният му телефонен номер. Оттам феновете на Тръмп заливат сенатора с всякакви съобщения.

Съществуват и организации, чиято цел е да размиват обществения дебат по политически теми. Така е групата alt-right (водена от Мило Йануполис, един от редакторите на пропагандното издание Breitbard, което подкрепя Тръмп). Те, на първо място, нападат всички републиканци, които не харесват Тръмп, с обидни определения и твърдения, че не са автентични представители на партията. От друга страна, те се опитват да натровят всякакъв дебат по обществено значими теми (напр. аборта, феминизма, права на ЛГБТ, легализиране на дрогата и т.н.) с лични нападки и говорене за конспирации. Всеки опит на тях да им бъде отнето правото да коментират те разглеждат като отнемане на техните права.

Една стратегия за справяне с троленето е да се отговори на нападките с доброта.

През 2005 г. Емили Мей съосновава Hollaback! – онлайн платформа, чиято цел е да засрами мъже, които осъществяват тормоз над жени, като им публикува снимките в интернет. “Някой може да нарече това тролене”, коментира журналистът на Time.

Но кампанията на Емили Мей води до вълна от сексистки съобщения към нея. “Първо си мислех, че е забавно”, заявява Мей, която е отдавала нападките на успеваемостта на кампанията. “Но в дългосрочен план осъзнах, че вече не съм толкова активна в Twitter, защото внимавам какво казвам онлайн.” Това е и причината това лято Мей да създаде нов проект – Heartmob, апликация, която позволява на хората да докладват троленето в интернет.

Самият автор на статията също е имал приключения с тролове. “Колумнист съм от достатъчно време, за да съм свикнал със заплахите по пощата. Аз съм хетеросексуален бял мъж и тролските атаки са доста слаби, защото слабостите ми не са толкова видни. Единственият трол, който не е спрял да ме напада за последните две години, е Меган Костър. В повечето случаи тя просто ми обяснява колко са ми зле статиите и винаги ме нарича “опозореният бивш журналист Джол Стайн”. Миналата година, докато бях на откриването на ресторант, тя пусна туит, че и тя е на същото събитие и че иска “едностранната ми вражда с него да отиде на следващото ниво”. След това пусна нов туит: “Срещни се с мен отвън след 15 минути. Искам да ти сритам задника”.

Тогава Стайн не се срещна със своя трол, но след месец получава нова заплаха. Тогава той решава да й отговори, като я пита дали иска да отидат на обяд. Тя, за негово учудване, се съгласява и двамата се срещат.

Оказва се, че тя е 32-годишен журналист на свободна практика, който често списва за Vice, който живее на социални помощи. “На нея й се е струва, че моят кариерен успех не е заслужен и че постоянно се хваля с него в колонката си и в Twitter.“

“Нещата, които мразя в теб, са нещата, които мразя в себе си”, му отговорила тя. Самата Костър също е била подложена на много атаки от тролове. “Но никога не се почувствах зле. Намирам писането ти за толкова неприятно, че не мисля, че заслужаваш симпатиите ми”, продължава тя.

“Когато й предложих да поръчаме вино, тя ми отговори, че е бивш алкохолик, който се е напил преди месец на откриването на ресторанта, на което ме заплаши, че ще ме пребие. Попитах я защо не е дошла при мен онази сутрин и ако не да ме удари, поне да ме нападне словесно. Тя ме изгледа все едно съм идиот и ми каза: “Защо да го правя? Интернет е пространството за страхливците. Това са хора, които много лаят, но не хапят”.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.