Не е вярно, че кандидатурата на Васил Терзиев е извадила наяве забравен дебат – това е внушение с цел манипулация. Вярно е, обаче, че тази кандидатура цели да сложи край на този дебат по безапелационен начин, така че той никога повече да не бъде фактор в политиката в България. Пералнята на самоопределилите се като “добри сили” работи безпощадно – през уж политическите им врагове в лицето на Борисов и Пеевски, които не само са изпрани, но и добре ароматизирани, до голямата тема за мракобесното минало, което символизира самата Държавна сигурност. И кой, ако не внукът на клана “Терзиеви“ в Държавна сигурност ще сложи кръст на тази тема и така ще приключи с последната част от изпирането на мръсното минало във всяко едно отношение? Когато разсъждавате за тежестта на тази фамилия в институцията ДС, е добре да знаете, че основно правило в нейната работа е да избягва всякаква близкородствена връзка именно, за да предпази себе си от това да бъде завладяна от един клан. Фактът, че фамилията Терзиеви е единственото изключение от това правило, трябва да казва всичко за ролята и мястото им в нашата политическа история. И така до наши дни.
Васил Александров Терзиев бе издигнат като кандидат за кмет на София от коалицията ПП/ДБ/Спаси София. Той е бизнесмен, известен с това, че дружеството „Телерик“ АД, в което е акционер, е закупено през 2014 г. от американската Progress Software (сега само Progress) за сумата от 263 милиона щатски долара – и до днес рекорд в придобиванията на технологични компании в България.
Кандидатурата на Васил Терзиев предизвика разгорещени спорове, особено сред тези, които в последните години наричаме „градската десница“. Споровете са свързани със семейната обремененост на кандидата с поколения от най-висшето ръководство на основната бивша репресивна структура на комунистическата партия в България – органите на бившата Държавна сигурност („ДС“).
За да помогнем да се отсее спорното от безспорното, по-нататък ще изложим само фактите, свързани с произхода и бизнеса на Васил Терзиев:
1. Кандидатът носи името на своя дядо по бащина линия генерал-лейтенант от Държавна сигурност Васил Павлов Терзиев – роден през 1912 г. в селцето Габрово (тогава в Османската империя, а сега в Гърция, съществуващо с гръцкото име Калитеа), в близост до днешния гръцки град Ксанти. Става член на Българската комунистическа партия („БКП“) още от 1933 г. – на 21 години. На същата възраст член на БКП е вече и Тодор Живков. Васил Терзиев е активен и високопоставен участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. От 1943 г. е заместник-командир и началник на щаба на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. След 9 септември 1944 г. влиза в структурите на Българската армия, а от 1952 г. – в структурите ДС. В продължение на почти четвърт век – 1952 – 1976 г. Васил Терзиев е ръководител на военното контраразузнаване или т.нар. Трето управление на ДС. Основната задача на военното контраразузнаване е да осигурява и гарантира политическата лоялност на Българската народна армия („БНА“) към комунистическия режим. По тази причина то остава извън структурите на БНА, с единствената цел да контролира и съдейства отвън за безпрекословното ѝ подчинение чрез инструментариума на ДС. В ДС генерал Васил Терзиев достига до званието „генерал-лейтенант“, което е второто по старшинство в ДС и МВР. Най-високото звание, достигано в тази система, е „генерал-полковник“ и то е било присвоявано в историята на не повече от шестнадесет офицери. Ген.-лейтенант В. Терзиев е не само дългогодишен началник в ДС. Той е и висша партийна номенклатура на притежаващата монопола на политическата власт в страната – БКП. От 1971 г. до преименуването на партията в БСП през 1990 г. той е член на Централната контролно-ревизионна комисия („ЦКРК“) на авторитарната партия. Това е основният орган, следящ за спазването на вътрешно-партийната дисциплина и за справянето в зародиш с инакомислещите в БКП. По традиция това е по-ексклузивният (с по-малък брой членове) и по-страховит висш орган на партията, в сравнение дори с Централния ѝ комитет. По традиция членският състав на ЦКРК се попълва от прокурори, следователи, ревизори и офицери от ДС. Не трябва да се подценява и възнаграждението на членовете на ЦКРК, което се повишава многократно, особено през последното десетилетие от съществуването на БКП (80-те години на ХХ в.). Заплатата на председателя на ЦКРК, например, е 1500 лева, а за членове – не по-малко от 550 лева. За ген.-лейтенант В. Терзиев това, обаче, това е само допълнително възнаграждение, върху генералската заплата от ДС. Припомняме, че по официални данни на НСИ по това време 1980 г. – 1990 г. средномесечната заплата в България е 182,50 лева в началото на периода и нараства до 274,33 лева през 1989 г. Няма да бъде пресилено да предположим, че ген.-лейтенант В. Терзиев е получавал десетократно по-големи възнаграждения през това време. Генералът е починал през 1993 г., когато неговият внук е на 15 години и да се твърди, че последният не е знаел с какво се е занимавал дядо му през целия период на комунистическата диктатура в България, е равнозначно на това да приемем, че кандидатът на ПП/ДБ/Спаси София за градоначалник е расъл „в саксия“.
2. Когато в общественото пространство се дискутира произходът, свързан с ДС, на кандидата за кмет на София, Васил Терзиев, обикновено се коментира само неговият едноименен дядо – генерал от ДС. Де да беше само той! По-малкият брат на този дядо – Тодор Павлов Терзиев – има почти същата съдба като батко си (Васил Терзиев). Като него той става член първоначално на РМС, а после и на БКП. Присъединява се към партизанското движение в т.н. Втора пловдивска въстаническа оперативна зона. След 1948 г. е във военното контраразузнаване под крилото на батко си, но след това – пак за близо четвърт век (1952 – 1976 г.) като В. Терзиев – оглавява IV управление на ДС, което се занимава с техническото разузнаване. Това е едно от най-секретните управления на ДС. То отговаря за подслушването (телефонно и микрофонно), т.нар. „външно наблюдение“, заснемане на обекти, радиотехническото осигуряване на работата на ДС, шифровката, проверката на кореспонденция, криптиране на документи, поддръжка на правителствени комуникационни средства, радиовръзка с българските посолства в чужбина и други. Тодор Терзиев (също като по-възрастния си брат) достига до много високия чин „генерал-лейтенант“ в ДС. Той също е и висша партийна номенклатура. В продължение на 6 години – от 1978 г. до 1984 г. – той е първи секретар на партията в цялото МВР. Организацията е с ранг на Районен комитет на БКП и първият секретар е най-висшата партийна длъжност в репресивните органи на държавата. Тодор Павлов Терзиев е бил не само един от най-висшите по звание офицери в ДС, но и партиен гаулайтер на ДС и МВР.
3. Родовата „обремененост“ с ДС на кандидата за кмет на София Васил Терзиев далеч не се изчерпва с дядо му и неговия брат. Висши офицери в ДС стават и татко му – Александър Василев Терзиев – както и първият братовчед на баща му и син на Тодор Терзиев – Павел Тодоров Терзиев. Александър Терзиев е в Първо главно управление на ДС (външното разузнаване), а Павел Терзиев е в пословичното Шесто управление на ДС – онова, което контролира и гарантира безпрекословната лоялност на партийната върхушка (т.нар. „Политическа полиция“). Така в един и същ момент в ДС работи цял един клан „Терзиеви“ – бащите – братята-генерали Васил и Тодор – и техните синове – първите братовчеди Александър и Павел. Всички те са и активни членове на БКП, клели са се „да бъдат безпределно верни на своя народ, на социалистическата родина, на делото на БКП и на дружбата с великия Съветски съюз“, като бащите са част от най-висшата партийна номенклатура. Тук вече семейната история на Терзиеви придобива своята изключителност. Всеки, който се е занимавал надълбоко с историята на ДС и МВР, ще Ви обясни, че БКП и ДС винаги са се пазили от това да станат жертва на „семейственост“ в своите редове. Няма изключение дори за децата на членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Братът на самия Тодор Живков –Георги Живков – никога не се издига в партийната йерархия. Дори е пратен на тихо и уютно място в чужбина, за да не бъде използвано дори и името му в партийни интриги в София. Георги Живков в продължение на повече от 20 години е несменяем „домакин“ на посолството на Народната република в Берн, Швейцария. Дори не е дипломат, а е част от административно-техническия персонал. По същия начин, далеч от партийните и държавни дела е държана сестрата на Тодор Живков – Цветана. Единственото изключение е любимата първородна дъщеря на „вожда“ – Людмила Живкова – която става за кратко време (от 1979 г. до смъртта си през 1981 г.) член на Политбюро на ЦК на БКП, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 г. е председател на Комитета за култура с ранг министър на културата. Но дори на нея е отредена една много тясна „културна“ ниша, откъдето не може да се включи лесно в най-важната „игра на тронове“ в държавата. По време на режима това не е допуснато за нито един друг представител на партийната върхушка. Каквото важи за партията, това важи и за „щита и меча на партията“ – ДС и МВР. В техните органи не се допуска издигането в йерархията на роднини и деца, тъй като лоялността на служителите трябва да бъде единствено към самите ДС, МВР и БКП. Обратното би създало неоправдан риск за превземане на „органите“ отвътре. Желязно правило и във вербовъчната дейност на ДС е, че децата на щатни служители не се привличат за работа като нещатни сътрудници – агенти. Как и защо това е допуснато заклана „Терзиеви“ е мъчно обяснимо за нас, но вероятно там се крие и причината за успешната им кариера в репресивните служби на комунистическия режим.
4. Да се върнем към фактите. През 1990 г. – при разпада на комунистическия режим и неговите репресивни органи бащата на кандидата за кмет на София (Александър Терзиев) и неговият първи братовчед (Павел Терзиев) се оказват в положение, в което са готови да се включат в политикоикономическия живот в страната, покривайки целия геополитически спектър. Офицерът от „Шесто“ на ДС, подполковник (вече от новосъздадената НСО) Павел Терзиев, скоро се включва в управителните органи на дружества, които недвусмислено сочат към връзки с Русия – „Източна газова компания“ ЕАД, „Россгаз Асет“ – БЪЛГАРИЯ – както и с друг ноторно известен агент на РУМНО – военното разузнаване на комунистическото Министерство на народната отбрана (а може би и на „Шесто“ на ДС, откъдето вероятно се познава с Павел Терзиев) – Атанас Тилев. Тилев е свързван със собствеността си в поне две фалирали банки – Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка, с вносителя на БМВ в България „Дару Кар“, лихтенщайнската холдинговата компания „Дару“ АД, българската „Дару финанс“ и не на последно място създадената от Тилев компания „Еврохолд“ АД, която в момента е електроразпределителната компания в Западна България. За Тилев се знае също, че е близък приятел на Бриго Аспарухов(познават се още от Немската гимназия в Ловеч), който пък е офицер в Първо главно управление на ДС (където е колега на бащата на кандидата за кмет – Александър Терзиев) и става първият началник на реформираното ПГУ на ДС – Национална разузнавателна служба. Именно Бриго Аспарухов, според запознати, унищожава досието на Атанас Тилев на агент (Агент „Румянцев“) от Шесто управление на Държавна сигурност. За това деяние на Аспарухов е повдигнато обвинение, по което обаче, той никога не е осъден. Всички от изброените по-горе лица са с множество доказани бизнес връзки помежду си. Това е нагледен пример за начина, по който работят след демократичните промени бизнес мрежите на ДС. Павел Терзиев се включва с готовност в тях.
5. Подобно е и участието в икономическия живот на страната ни на бащата на Васил – Александър Терзиев. Тясната специалност на офицера от ПГУ Александър Василев Терзиев всъщност е научно-техническото разузнаване(„НТР“). То е създадено през 80-те години на миналия век като самостоятелно управление към ПГУ и се занимава най-вече с промишлен шпионаж, домогвайки се до ембаргови образци или технологии, които да бъдат копирани или възпроизведени в България или страните от Източния блок. Такива образци са ползвани например в производството на компютри, както и във фармацията. След Втората световна война „Западният блок“ налага ограниченията на т. нар. „Координационен комитет за многостранен експортен контрол“ (Coordinating Committee for Multilateral Export Controls – CoCom). Целта е да не се допуска проникването на върхови технологии в икономиките на държавите с тоталитарно комунистическо управление, особено когато тези технологии биха могли да бъдат използвани във военната индустрия. Така преодоляването на това ембарго се превръща в основна задача на специалните служби на комунистическите държави в Централна и Източна Европа. Това Разузнаването използва за прикритие външнотърговските организации и задграничните им дружества, а има и свои фирми.
Следва продължение
Колаж: от Фейсбук
