Вчера [17.I. – бел. ред] по неведоми причини заседанието на общинския съвет НЕ беше излъчвано пряко от страницата на общината (протокол не се води и съответно не се предоставя при поискване). Случи се нещо невиждано и неучвано досега. Затова се чувствам длъжна да ви го споделя.
Кметът Фандъкова изпадна в ярост от въпросите ми за създадения от Столичната община проблем пред църквата „Света Неделя“.
По време на коледните празници от правителството на Москва до храма беше поставена „елха“, която не признава празника Рождество Христово и на която традиционните украшения бяха заменени с тоталитарни символи. Неудачното решение се изразява във факта, че църквата „Света Неделя“ беше взривена именно от Москва през 1925 г., която уби над 200 и рани над 500 български граждани -12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и стотици граждани, включително и деца.
Извинение за неподходящото решение, предизвикало обиди към български граждани от страницата на руското посолство по време на светлите празници, не беше поднесено.
Напротив, с изказването си Фандъкова получи бурни аплодисменти и поздравления от групата на комунистите. Единственият аргумент срещу добронамерените ми въпроси беше заявлението й, че „Вашите патрони никога преди 1989 г. не са ходили на църква!“. Не знам каква е нейната представа за „мои патрони“. По моето виждане това са българските граждани, които са чувствителни към униженията на националното ни достойнство.
Единственото, което стана ясно, е, че Йорданка Фандъкова преди 1989 г. е следила кой ходи на църква и кой – не.
Бесовете от това признание я накараха три пъти да идва до мястото ми в общинския съвет и крещи пред лицето ми. Очаквам Столичният общински съвет, макар и постфактум, да пусне запис, тъй като се чуха още много интересни заявления. Едно от които беше това на представителка на ВМРО: „Тези, които се чувстват травмирани (от избиването на българския елит), да ходят на психолог“.
общински съветник от ДСБ
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.