Българското национално радио (БНР) е национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Същият нормативен акт постановява, че БНР е и юридическо лице със седалище София, чийто генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджет. С други думи, бюджетът на БНР се формира основно от джоба на данъкоплатеца. През периода 2013-2016 г. БНР има сключен договор за аналогово разпространение на радиопрограмите си. Договорът е на стойност около 14 милиона лева за трите години.
На 30.12.2016 (ден преди приключване на финансовата година!) БНР обяви обществена поръчка за осигуряване на аналоговото ефирно разпространение на територията на страната, включително сателитния пренос на програмите си от студиата до съответните излъчващи предаватели.
Странно защо без ясни аргументи е решено да се обяви поръчка за сключване на договор в рамките на 5 години. А и прогнозната стойност по този договор е увеличена на 30 милиона лева без ДДС. Това е значително увеличение в сравнение с предходния период, равно на около 6 милиона лева без ДДС на година.
Всичко това нямаше да бъде толкова скандално, ако не беше налице един странен факт. А той е, че обявената от БНР обществена поръчка включва и техническа спецификация (неразделна част от документацията на една обществена поръчка), която е цифров документ, изработен от… „Виваком“. Една проста проверка за авторството на файла, качен на интернет страницата на БНР, показва, че авторът е „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК), чиято търговска марка е Vivacom.
Странен е фактът също така, че генералният директор на БНР, който е с мандат от 3 години (изтекли са вече 9 месеца от този мандат – бел. ред.) открива процедура, в която предлага сключване на договор за… 5 години. По този начин това решение ще повлияе и на мандата на следващия ген. директор. Интересно е и защо цената става 6 млн. на година.
На 5 септември 2014 г. БТК („Виваком“) поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да придобие стратегическото за страната ни предприятие – НУРТС – България. Интересно е, че това става във време, в което Корпоративна търговска банка (КТБ), дотогавашният собственик на БТК, е под специален надзор и е ръководена от квестура. По-късно КТБ е обявена в несъстоятелност, а по-късно Софийският апелативен съд реши, че неплатежоспособността на КТБ дори е настъпила още в деня, в който банката затвори и беше поставена под специален надзор – 20 юни 2014 г. През цялото време между юни и ноември 2014 г. (а и по-късно) за БТК и за цялото наследство на КТБ се бореха няколко лобита – това на бившия мажоритарен собственик на КТБ – Цветан Василев, неговият бивш съдружник и “духовен син” – Делян Пеевски, както и други крупни “вложители” в банката. Арбитър на тази битка бе руската държавна банка ВТБ, която беше едновременно кредитор и съсобственик в КТБ и БТК. КЗК даде разрешение на БТК за придобиване на НУРТС – България. БТК (като собственик на НУРТС – България) в момента de facto обслужва клиентите на НУРТС – България. В търговското предприятие на НУРТС – България, останаха да работят двама мениджъри, а целият персонал бе преназначен на работа в БТК.
Има и още странни неща в тази обществена поръчка. БНР включва изискване за разпространение на нова национална радиопрограма – “Радио София”. Още през миналата година при изслушване на генералния директор Велев в парламентарната Комисия по култура и медии народните представители обърнаха внимание, че за да бъде финансирано подобно намерение, е необходимо БНР да докаже професионални възможности за реализация на въпросната програма. По тази причина не бе осигурено финансиране на идеята на генералния директор Велев за нова национална програма, която да бъде с младежка насоченост. Това обаче не пречи на желанието на ръководството на БНР да реализира тази програма въпреки очевидната липса на финансиране от бюджета. Това става именно чрез регионалната програма “Радио София”. Интересно какво повече би дала тази програма от това, което дават търговските младежки радиостанции на своите слушатели? Но какво разбираме ние?!
Недоумение буди и фактът, че в тази обществена поръчка се допуска осигуряване на разпространение на национални програми, за които БНР дори не притежава лицензии към момента. Питате се какво означава това? Можем да го онагледим по следния начин – все едно БНР да включи в обществена поръчка и изграждане на влакче на ужасите, въпреки че за него данъкоплатецът вече плаща на… БДЖ.
Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) по закон (Закон за електронните съобщения) отговаря за правилното използване и разпределение на честотния ресурс в страната. КРС неведнъж е отказвала искания за използване на свободен честотен ресурс за големите градове, като Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Благоевград. Интересно как при това положение младежка национална програма ще бъде предназначена за тях и ще задоволи потребностите им в по-малките градове, където може би все още е останал честотен ресурс, но аудиторията е във възрастова група над 50 години?! Мистерия…
В обществената поръчка има и други странности. Така например от нея разбираме, че БНР ще създава нова регионална програма, която ще се нарича “Радио Велико Търново”. Добро начинание, но… явно самият Велев не е наясно, че радиопрограма с такова име вече съществува и е собственост на Община Велико Търново. Разпространява се на честота 98.00 МHz за района на Велико Търново.
Като оставим настрана екзотичните желания на генералния директор Велев за създаването на нова национална програма, изразени във файл с автор „Виваком“, разбираме, че част от инвестицията е предназначена за цифрово разпространение на програмите на БНР в София и големите областни градове. Дотук добре! Но странно защо инвестираш тепърва в нова национална аналогова програма, ако си решил да минаваш вече към цифрово излъчване?!
Отговори – колкото искаш! Един от тях е – оставете ме, всъщност нищо не разбирам! Има и друг – лесно се харчат пари на данъкоплатеца! Винаги ще намерим как да изхарчим парите на данъкоплатеца, стига те да са предназначени за правилния човек.
Генералният директор Велев явно разбира от това.
