#КОЙ води война срещу българите в чужбина

Налаганите от т.нар. „Патриотичен Фронт” промени на изборното законодателствозапочнаха като най-обикновена демонстрация на некомпетентност и с невероятна скорост се разрастнаха до пълноценна война с българите чужбина. Опитът ни да защитим гражданските си права доведе до лавина от обвинения – липса на патриотизъм, неразбиране на сложността на материята, незачитане на българския суверенитет. Аргументите, разбира се, винаги свършват с дъх на ракия: „на вас ви е лесно, уредели сте си живота в чужбина, а ние се мъчим да управляваме тая държава”.

Да спорим с господата от „фронта” по съществото на закона вече просто няма смисъл. Наблюдаваният пълен парламентарен хаос, серията бързи и противоречащи си промени и най-вече публикуваните стенограми убедиха и последния оптимист, че голяма част от българските народни представители просто нямат капацитет да участват в дискусия по същество. Въпреки че предложенията на т.нар. „патриоти” със сигурност имат за цел да ограничат избирателните права на голяма група български граждани, откровената враждебност към българите в чужбина е по-скоро страничен ефект от паниката на народните представители и гореспоменатата интелектуална недостатъчност.

Правилната преценка, особено за някой, който се нарича „патриот” трябва да започне със съвсем просто наблюдение. Ние сме един народ- независимо дали говорим български или турски или цигански, дали живеем в Хасково, София или Виена, дали сме леви или десни и дали вярваме в Господ или не. Разбира се, заплашват ни външни опасности от най-разнообразни посоки. Но ние не можем да се справим с нито една от тях ако сме разделени на изкуствено създадени враждуващи групички. Всъщност най-голямата опасност за България и българите е именно тази омраза, която депутатите „патриоти” така щедро окуражават – софиянци срещу провинциалисти, живеещи в България срещу живеещи в чужбина, българи срещу турци. Слава Богу, до този момент българският народ не показва никакво желание за вътрешен конфликт, но опитите да ни насъскат един срещу друг не спират.

От всички разделителни линии, тази по признак дали живееш в България е най-глупава. Мигрантите са една доста представителна извадка на българския народ – има и образовани и недотам; и българи и цигани и всякакви. Някои се връщат , други –не. Някои от връщащите се носят със себе си нови идеи и амбиции, други носят само тъга и умора. Но най-вече, почти всяко българско семейство има поне по един член в чужбина. И именно заради това, опитът на Валери Симеонов да сатанизира българите в чужбина е особено нелеп. Ако баба Пена от село трябва да избира страна в спора между внука си и някой си депутат, тя няма приеме тезата на депутата, че внука й е корумпиран изменник, който „си живее живота в чужбина”. Разликата между баба Пена и Симеонов, разбира се е, че баба Пена се чува с внук си по скайп и знае за всички трудности през които той минава, знае за носталгията, за мечтите му и знае, че такова нещо като „да си живееш живота в чужбина” просто няма.

Валери Симеонов нагло кастрира възможностите ни за гласуване и ни приканва да сме „патриоти”. Какво знае г-н Симеонов за патриотизма? Знае ли колко работа, нерви и пари коства организирането на изборни секции? Дали той е по-патриот от хората, които огранизират фолклорни групи и фестивали за децата си, родени в чужбина? Дали г-н Симеонов знае за хората, които работят в българските училища, които даряват на българските църкви в чужбина? Знае ли той за десетките хиляди български деца, родени извън България, които научават майчиния си език перфектно единствено заради неуморния труд на цели общности? И дали в крайна сметка българите в чужбина се мотаят в краката на г-н Симеонов или той пречи на нормалното управление на тази държава?