Историята започва през 2013 г., когато журналистът и ПР експерт Ивет Добромирова е говорител на служебното правителство на Марин Райков, а впоследствие участник в спонтанните граждански протести срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Тогава срещу нея от Пеевските медии се изсипват куп лъжи, манипулации и грозни (най-често измислени) истории. Целта е ясна и до болка позната – тя и близките ѝ да бъдат очернени, а протестите – дискредитирани, използвайки всякакви клевети и конспиративни теории.
Част от лъжите са публикувани в медията “Всеки ден” и Ивет Добромирова решава да заведе иск срещу тях за 240 страници статии и коментари, пълни с обиди. Исканото обезщетение е по 30 000 лв. от интернет изданието и от вестника. Делата са заведени през 2014 г. и така започва една дълга съдебна битка, на която още не й се вижда краят.
На първа инстанция в СГС делото срещу вестника постига частичен успех. Съдът признава, че публикациите съдържат лъжовна и непотвърдена информация, но тя не била обидна в някои случаи, а в други оправданието, което съдията открива, е, че това са заявили трети лица и на принципа “хората говорят” обидните и неверни твърдения са счетени за оправдани.
И така, съдът на първа инстанция уважава само частично иска й от 30 000 лв. поискано обезщетение, осъжда изданието частично – за 6000 лв. Това се случва през 2016 г. Добромирова обжалва.
През 2017 г., три години след започването на делото, вече във въззивната инстанция, Софийският апелативен съд отново намира за виновно изданието, но отново само частично признава, че твърденията са обидни и лъжовни.
През цялото това време никой не оспорва, че изнесените факти нямат нищо общо с истината. В решението на Апелативния съд се съдържа следното изречение:
“Ответникът не оспорва по същество предявения иск, като не е направил възражения, че притежаваното от него електронно издание е публикувало процесните статии, нито че липсва неправомерно поведение, обективирано в публикациите, или че изнесените факти са верни и добросъвестно проверени.”
Очевидно дори и самата медия не твърди, че изнесените факти са верни и добросъвестно проверени. И въпреки това съдът, за една от публикациите например, стига до следното заключение:
“Същото се отнася и до твърдението, че ищцата е “основният гръб” на олигарха Иво Прокопиев. Изразът е употребен в смисъл на “поддръжник, подкрепа, опора” и не навежда на обидни или позорящи ищцата внушения. Действително думата “олигарх” носи негативен заряд, но тя е използвана за друго лице, не за ищцата.” Става ясно, че ако наречеш Иво Прокопиев “олигарх”, е обидно, но само за него самия, а ако теб определят като “основния гръб на олигарх”, не можеш да се обиждаш…
Съдът сам си противоречи малко по-надолу в решението, където заявява следното:
“Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. „Всеки ден“ дори не твърди, че в публикуваните материали е изнесена проверена от два независими източника и/или достоверна информация, каквато единствено би могла да представлява израз на правото на гражданите и журналистите за свобода на словото, както и на правото на обществото на информация. Изнасянето на неверни, оскърбителни за хората и по този начин съществено увреждащи обществените отношения, които защитават и гарантират неприкосновеността на човешките чест и достойнство твърдения, не би могло да представлява нито обществено значима информация, нито израз на упражняването на правото на достъп до такава.“
И частичните успехи по делото срещу вестника са само половината история. Заведено е и второ дело срещу електронния сайт “Всеки ден” – което е второ юридическо лице, а на вестника със същото име – съвсем друго.
Обидните и клеветнически статии са публикувани с едно и също съдържание и в онлайн, и в хартиеното издание. И поради това и исковите молби на практика са идентични и заведени в един и същи съд – Софийския градски съд (СГС).
Но тук делото за онлайн сайта заживява свой собствен живот. То е изпратено в Софийския районен съд – макар исковите молби, публикациите и характерът на делото да са едни и същи с това, което продължава да се гледа от Софийския градски съд за вестника.
И до ден днешен то е висящо в първата инстанция, след като беше разгледано от 90-и състав на СРС, но след като бе обявено за решаване, 37-годишният съдия Асен-Иван Бонев почина внезапно, без да е издал решението. Тогава то бе прехвърлено на друг съдия в СРС. Обичайната практика в такива случаи е съдията, който “наследява” делото, да издаде решението на базата на събраните вече в съдебни заседания от неговия колега свидетелски показания, факти и данни.
Законът не позволява пълното преразглеждане на делото отново. Съдията – приемник на делото, обаче изведнъж решава, че делото не е подсъдно на СРС, а по-скоро на СГС и го изпраща на висшестоящия и на двете съдилища Софийски апелативен съд, за да се произнесе по спора за компетентност. Въпросът с подсъдността на делото е отново на дневен ред повече от 3 години, след като същият въпрос е разгледан вече от съдия в СГС и делото е изпратено по подсъдност на СРС и са проведени редица съдебни заседания и са разпитани свидетели.
И така повече от три години делото остава нерешено.
Добромирова ще обжалва и решението от втората инстанция. Ще продължи и битката ѝ срещу “сайта „Всеки ден”, който, разбрахме, е различен от “вестник „Всеки ден”.
“Няма по-трудна битка от тази да защитиш доброто си име в България, когато е оклеветено от кафяви медии по поръчка на техния собственик”, заяви тя в личния си профил във facebook.
Заглавно изображение: Карикатура на Теодор Ушев