Докато светът се затопля поради антропогенните (причинени от човешка дейност) климатични промени, повечето от нас очакват увеличение на броя на дните, в които температурите ще бъдат над 32 градуса по Целзий. От New York Times представят симулация, която показва колко се е затоплил родният ви град от момента на раждането ви, както и колко по-горещ ще става тепърва.
Вземаме средната възраст за България от 43.6 години, тоест човекът ще бъде роден през 1975 г.
София
Важно е да се отбележи, че това покачване на температурите ще бъде изпитано дори в случай, че страните поемат мерки да намалят емисиите си към края на века, показва анализ на Climate Impact Lab, група от учени в областта на климатологията, икономисти, както и анализатори от Rhodium Group, Чикагския университет, Университета Рутгерс и Калифорнийския университет Бъркли. Ако продължим в същия дух на изхвърляне на вредни емисии, бъдещето ще бъде още по-горещо, подчертават те.
Изчисленията, показани тук, предполагат стойностите в случай, че държавите решат да намалят вредните емисии според Парижкото споразумение. До момента повечето държави в света са далеч от това да осъществят поставените си цели по него, подчертават от изданието.
Както се вижда и от българските градове, вече горещите места ще стават още по-горещи. В Джакарта, Индонезия например средните стойности през 1960 г. са пет месеца в годината с температури над 32 градуса по Целзий. До края на века тази жега ще продължава през по-голямата част от годината. 
Ню Делхи, Индия, където живеят 22 милиона души, температурите ще се покачат до осем месеца с температури над 32 градуса по Целзий в сравнение с по-малко от шест месеца през 60-те години на миналия век. 
Промяната ще бъде усетена и в ширини, където има умерен климат. В Мадрид, Испания, където горещите дни са средно 33 на година през 60-те, техният брой ще се удвои и утрои до края на века. 
И макар и по-топлите места да са свикнали на високи температури, за разлика например от градове като Монреал, където 40% от населението няма климатици, в световен план високите температури повишават рисковете от болест и смърт, в частност сред възрастните хора, децата и хората с хронични заболявания.
Населенията с по-ниски доходи често нямат достъп до охлаждаща апаратура и други технологии за адаптация, като именно по-бедните ще страдат повече от екстремните жеги. Хората, които работят на открито, са изключително уязвими към по-честите жеги, но високите температури влияят и на работниците във фабрики, най-вече в развиващите се страни, където тези фабрики не се охлаждат.
Увеличението на горещите дни ще бъде по-болезнено усетено във влажните региони, отколкото в сухите такива. Експерти посочват, че влагата пречи на физиологичното охлаждане на хората и на естественото и ефективно охлаждане на телата ни. Данните, представени в тези графики не вземат предвид влажността, която може да направи дори по-малко екстремни температури много по-опасни.
Високите температури влияят на хранителното производство, що се отнася до по-слаби реколти в земеделието и млекопроизводителната промишленост. Те също така увеличават потреблението на електроенергия.
„Повече по-горещи дни в световен план ще се отразят директно и опасно на хората и системите, от които ние зависим“, казва Синтия Розенцвайг, начело на Climate Impacts Group към института на НАСА за космически изследвания Goddard Institute for Space Studies. „Храната, водата, енергията, транспортът и екосистемите ще бъдат ударени както в градовете, така и в провинцията. Здравословните последствия от високите температури ще бъдат усетени от най-уязвимите.“
