SHARE

Тази седмица България има специално място в арабските медии.
Кандидатурата на Кристалина Георгиева и забраната на бурките са отразени от най-големите арабски всекидневници.
Основните теми в близкоизточните медии са събрани и подготвени от Джауад Хамдани.

–––––––––––––––––––––––––––––-

Европейска подкрепа за кандидатурата на Кристалина Георгиева за поста генерален секретар на ООН – България заменя Ирина Бокова заради намаляващата популярност в анкетите

ЕК в Брюксел заяви, че председателят Жан-Клод Юнкер е предоставил на Кристалина Георгиева, която отговаря за бюджетните въпроси, неплатен отпуск, за да се кандидатира за генерален секретар на ООН, наследявайки настоящия генерален секретар Бан Ки Мун, съобщава в обширен материал влиятелният арабски всекидневник „Аш-Шарк Ал-Аусат“. По този начин Европейската комисия сложи край на спекулациите, които се завъртяха последните няколко седмици за евентуалната кандидатура на Кристалина Георгиева, която работи в  изпълнителната власт на Европейския съюз, като беше потвърдена кандидатурата й за поста на ООН. Според думите на говорителката на ЕК Маргарет Хинас „правомощията на г-жа Георгиева ще бъдат прехвърлени на друг комисар по време на този период“. Говорителката посочи, че „Комисията ще се присъедини към българското правителство за подкрепата на кандидатурата на г-жа Георгиева“. Георгиева, която е  на 63 г., е работила преди това като европейски комисар по хуманитарните въпроси. Източници във федералните институции в Брюксел казаха за в. „Аш-Шарк Ал-Аусат“, че европейският орган на изпълнителната власт и на различните европейски институции ще подкрепят кандидатурата на Георгиева и вярват в способностите й. Такава позиция са заявили европейските институции, както и няколко столици на държавите – членки на ЕС. Според европейски медии българският министър-председател Бойко Борисов е обявил номинацията на Кристалина Георгиева за поста генерален секретар на ООН, заменяйки по този начин предишния кандидат Ирина Бокова. Американската мрежа „ABC News“ съобщи, че това решение идва два дни след последното становище за резултатите от неофициалното гласуване на Съвета за сигурност на ООН, след което Бокова беше изместена на шесто място сред кандидатите. Борисов по-рано обяви, че неговото правителство ще продължи да подкрепя кандидатурата на Бокова само ако тя успее да бъде сред най-изявените кандидати в анкетата, която се проведе на 26 септември. От своя страна българският външен министър Даниел Митов обяви, че неговото правителство ще търси подкрепа за Георгиева от съседните страни. Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, досега не е постигнала добър резултат в неформалното гласуване в Съвета за сигурност, за да наследи настоящия генерален секретар на ООН Бан Ки Мун, който е потвърдил, че е време жена да поеме този пост, който досега беше запазен само за мъже.

 

България забрани бурките в борбата си с „ескалацията на салафизма“ на своя територия

Българският парламент одобри закон, забраняващ носенето на бурки на обществени места, по този начин България се превърна в третата европейска страна след Франция и Белгия, наложила законодателство от този тип заради ескалацията на салафизма на своята територия, предава панарабският всекидневник „Ал-Хаят“. Новият закон „забранява да се закрива частично или напълно лицето на публично място“ освен по здравни причини или изисквания на професията. Освободени от тази забрана са джамиите и храмовете. Санкциите са глоба от 200 лв. (100 евро) за първото нарушение и 500 лв. (250 евро) за всяко следващо нарушение.

Бурките, непопулярни сред мюсюлманското малцинство, се появяват преди три години в Пазарджик в бастиона на Ахмед Муса, който се самообявява за имам и е осъден за екстремистка пропаганда. След това се разпространяват в други селища. Пазарджик решава през април да забрани носенето на бурки, налагайки санкции на осем жени, престъпили закона. В четири други града са приети подобни разпоредби. Мюсюлманите са предимно от турски или цигански произход и представляват 13% от населението на България, в която преобладава православно мнозинство. Бурките не се появяват преди възхода на салафитската школа на проповедници като Ахмед Муса. Приемането на този закон един месец преди президентските избори, които ще се произведат на 6 ноември, доведоха до големи протести от партията на турското малцинство ДПС, обвинявайки другите партии в „разпространение на религиозна нетърпимост“. Депутати от тази партия бойкотираха гласуването в парламента. От друга страна, правителството на Бойко Борисов се възползва от подкрепата на националистическата партия Патриотичен фронт, която представи законопроекта. Първоначалният проект на закона предвиждаше затвор и лишаване от правото на социални помощи за носещите бурки.

 

Първото посещение в Багдад на президента на Кюрдистан от 3 години насам – иракският премиер Абади и кюрдският президент Барзани обсъждат последния етап на освобождаването на Мосул

Иракският премиер Хайдар Абади и президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани се споразумяха за финализирането на плана за освобождаването на Мосул на първото посещение на Барзани в Багдад от 3 години насам, уведомява информационният сайт „Ал-Баян“. Двете страни се съгласиха да се преодолеят пречките за всички случаи и нерешени въпроси между двете страни. Иракският премиер Хайдар Абади обяви, че кюрдските бойци пешмерга са част от иракските въоръжени сили и добави, че освобождаването на Мосул върви по план. На пресконференция с Барзани след срещата им Абади заяви: „Ние се надяваме чрез тези срещи да преодолеем пречките“, като допълни, че „нефтът и газът принадлежат на всички иракчани и ние се стремим да преодолеем различията чрез диалог“. Абади добави, че „Ирак е изправен пред големи предизвикателства, ние трябва да преодолеем пречките и да подкрепим политическата и икономическата стабилност и сигурността в Кюрдистан“, като не пропусна да отбележи, че освобождаването на Мосул е в своя последен етап. От своя страна Барзани заяви, че основен приоритет е „прочистването на Ирак от ДАЕШ“ и допълни: „Ние имаме добра координация между иракското военно командване и пешмергите, като беше предложен един солиден план за освобождението на Мосул, а Багдад е от дълбоко стратегическо значение за Кюрдистан“. И продължи: „Ние се споразумяхме да решим всички проблеми, свързани с кризата във финансите, нефта и газа“.

Кюрдският политически ветеран Махмуд Осман потвърди, че това посещение на Барзани е първото в Багдад от три години насам, където той ще се срещне с президента, председателя на парламента, премиера, лидерите на политическите коалиции и партиите, за да се обсъдят няколко важни въпроса. Осман обясни, че са били маркирани проблемите, които ще бъдат обсъдени от Барзани с длъжностните лица в Багдад относно износа на петрол, битката за Мосул, заплатите на чиновниците, въоръжените сили на пешмерга, както и смяната на финансовия министър Хошияр Зибари (който беше уволнен наскоро от парламента) и въпроса за референдума за независимостта на Кюрдистан. Осман отбеляза, че посещението на Барзани в Багдад не е достатъчно за разрешаването на всички нерешени проблеми, така че трябва да има повече посещения между служителите на Багдад и Кюрдистан, за формирането на съвместни комитети и проследяването на резултатите от тях.

Франция предложи проекторезолюция за налагане на прекратяване на огъня в Алепо

Френският външен министър Жан-Марк Аеро обяви, че Париж е предоставил на членовете на Съвета за сигурност на ООН проекторезолюция за налагането на прекратяване на огъня в Алепо, съобщава „Ал-Иттихад“. Той добави, че страната му „полага всички възможни усилия да се мобилизира цялата международна общност за спиране на войната в Сирия“. Френският министър  каза още, че „всички страни, които няма да гласуват за приемането на проекта, участват във военните престъпления в Сирия“. Той обвини Дамаск, милициите и Иран в подпалването на „всеобхватна война“ срещу народа и заяви, че Париж „няма да стои безучастен“ пред нея. Аеро допълни: „Ние няма да приемем Алепо да се превърне в Герника на 21 в.“, правейки алюзия с безразборния обстрел на цивилни граждани в град Герника по време на Испанската гражданска война.

Аеро добави, че „бруталните атаки в последните дни, системното бомбардиране на Алепо и атаките срещу болниците и конвоите с хуманитарни помощи предизвикват отвращение и възмущение по света. Всичко това потвърждава, че сирийският режим и Иран водят война срещу беззащитни хора.“ Висш източник от френската дипломация заяви, че Париж е подготвил текст с желанието си за дискусия с Великобритания и САЩ, преди да бъде представен този текст на руснаците и китайците възможно най-скоро. Според източника „идеята е да се започне подходящ дебат за спиране на насилието, позволяване на хуманитарната помощ и механизъм за прекратяването на огъня“.

От друга страна, държавният секретар на САЩ Джон Кери уведоми своя руски колега Сергей Лавров по телефона за вероятността страната му да се откаже от двустранния си ангажимент по отношение на Сирия, особено изграждането на съвместен център за военна координация, както е предвидено в споразумението с Русия. Говорителят на Държавния департамент Джон Кърби съобщи в декларация: „Кери изрази сериозната си загриженост относно влошаващото се положение в Сирия и особено непрестанните атаки на сирийския режим над болниците, мрежата за доставяне на вода и другата местна инфраструктура в Алепо“. От своя страна Сергей Лавров информира американския си колега за необходимостта от изпълнението на американските обещания за разделянето между умерената сирийска опозиция и „терористичните групировки“.

Снимка: Премиерът на Ирак Хайдар Абади и президентът на автономен Кюрдистан Мустафа Барзани