SHARE

С Константина (Ина) Алтимирска разговаря Мария Маринова за състоялия се на 15 и 16 февруари фехтовален турнир за рапира и шпага “Купа София“, за любовта и магията на този спорт. Ина е дългогонишен състезател по фехтовка – рапира. Републикански шампион – индивидуално и отборно жени в шест поредни години, носител на “Купа България“, сребърна и бронзова медалистка от международни турнири. Понастоящем треньор в собствения си клуб “Ескалибур“. 

След приключването на турнира „Купа София“, на който си съ-организатор успя ли да направиш някаква равносметка?

Турнирът бе един прекрасен празник на фехтовката, който събра много фехтовачи, деятели на спорта, родители, зрители. Дойдоха и много бивши състезатели, които отново се потопиха в завладяващата атмосфера на състезанията по фехтовка. Хубаво е и това, че четири клуба по рапира („Олимпик“, „Шумен“, „Авитохол“, „Ескалибур“) се обединихме и успяхме заедно да реализираме тази проява. Отзоваха се и спонсори, които на които сме много благодарни, че подкрепиха младите спортисти. Съществена роля за успешното реализиране на турнира изиграха именно спонсорите. Кармела 2000 раздаде прекрасни награди за осемте финалисти във всяка от 12-те категории на турнира, бяха осигурили и лакомства за всички участници и зрители. Вода за състезателите, треньорите и съдиите бе дарение от Михалково АД. Изключително радва фактът, че има компании, които подкрепят младите и дават своя принос за тяхното развитие.

Колко клуба и участници се включиха?

Турнирът събра близо 300 участници от 28 различни клуба от България, Румъния, Турция, Гърция, Швейцария и като за първо издание на един спортен форум това е чудесно.

Как се представиха българските клубове според теб и въобще може ли от един турнир да се съди за нивото на развитие на един спорт?

Българските фехтовачи спечелиха 19 медала, като 5 от тях са златни. Конкуренция имаше и това е най-важното за едно състезание. В турнира взеха участие шампионките на Румъния (световна сила в нашия спорт) на рапира , както и медалисти от Европейски купи. Нашите спортисти имат нужда от опит в такива надпревари. Фехтовката е спорт, в който е изключително важно да се срещаш с различни съперници, тъй като всеки има свой собствен стил на игра, излиза от различна фехтовална школа, има различна постановка, физика, стратегия и т.н. Затова и положихме всички тези усилия, за да дадем тази възможност – повече деца от България да премерят сили със състезатели от други държави. За по-опитните ни състезатели беше важно да се преборят за медалите, а тези, които за първи път участваха на международен форум, имаха възможността да се фехтоват с нови противници и да наблюдават на живо оспорваните боеве на най-добрите и да се учат от тях.

В тази връзка как оценяваш участието на състезателите от твоя клуб „Ескалибур“, към който няма да крия имам пристрастие?

Състезателите от нашия клуб спечелиха два медала – сребърен и бронзов, като Калина Стойкова, която е водач в националната ранглиста на България, бе много близо до титлата в най-горната възрастова група – девойки рапира до 20 г. Десет годишният Светослав Иванов спечели бронз при момчетата до 12 г., а Ростислав Иванов, който направи дебюта си на международен форум, остана на два туша от медала и зае престижното 5-то място. Сред първите осем в различните възрастови групи на рапира се класираха и Евангелина Велчева, Силвия Бажлекова и Никола Желязков. Добре се представиха и останалите състезатели на клуба, като сред тях имаше и дебютанти в състезание по фехтовка.

Съжалявам за следващия си въпрос. Фехтовката, а и не само, е спорт, който рядко, да не кажа въобще не попада в полезрението на медиите с национално покритие (телевизиите визирам основно )? На какво според теб се дължи това? И как всъщност се отразява това на фехтовката и спорта въобще?

Отразяването в медиите е изключително важно и трябва да отбележа, че фехтовката в последните години отново стана интересна за тях. Това се дължи основно на успехите, които отново има нашия спорт. Нормално е да обръщат повече внимание на спортовете, в които има призови класирания. Но медиите също така отразяват и детските изяви и турнири. Аз имам опит в ораганизирането на друг голям международен турнир с колегите ми от клуба, който има осем издания и на всички тях се радвахме на сериозно отразяване от журналистите, така че фехтовката има своето място в спортните медии.

Да се върнем на турнира. Ще има ли своето продължение и развитие?

Да, идеята ни е това да е началото на един традиционен турнир, като имаме желание той да влезе и в календара на Европейските купи за деца до 14 г. и кадети до 17 г.

Това е амбициозно начинание (турнирът и неговото реализиране като ежегоден, бел. авт.) Спомена, че основната мотивация е възможността, която искате да дадете на децата и състезателите да се обиграват, най–общо казано. Какво, обаче, още стои зад решението ти да се включиш в активната организация? Ще попитам така: какво е за теб фехтовката? Какво толкова специално има в нея? 

О, фехтовката наистина е специална! Грабна ме още в 5-ти клас и оттогава не мога без нея. Фехтовката е толкова богата – на преживявания, на това, което ти дава. Тя не може да ти омръзне. Фехтовката е необятна, колкото и години да се занимаваш, постоянно откриваш нещо ново, а с това откриваш и нови неща в себе си. Фехтовката е толкова много – ум, бързина, сила, съобразителност, издръжливост, изящество, красота, уважение към съперника, дори не мога да изброя всичко, което тя развива в един човек. Самият спорт се променя в годините. Фехтовката, която се играе в момента е доста различна от тази в годините, в които аз се състезавах. И това ми харесва. Това налага и аз да се развивам, да търся, да мисля и анализирам.

Как започна с фехтовката?

Започнах я с думите: Да не съм луда! – когато моя съученичка влезе в съблекалнята по физическо преди часа и извика: Кой иска да се запише на фехтовка?! Във физкултурния салон беше дошла треньорка по фехтовка, която формираше група по рапира. Людмила Джубрилова – моята първа треньорка. Тя ме запали по фехтовката. Бях започвала поне 6-7 други спорта преди това, но на третата тренировка ми ставаше скучно и се отказвах. Докато тук се случи точно обратното. Трудности, предизвикателства, но аз не можех да спра. Имаше период от година и половина, в който нямаше при кого да тренирам. Бях малка, нямаше интернет, нямах контакти с други състезатели и треньори, но не спирах да мисля за фехтовката. Тогава имах късмета да започна тренировки при Емилия Димитрова – треньорката, която ме изгради като състезател и от която съм се учила като треньор.

Имаш богата и успешна спортна кариера – републикански шампион, носител на „Купа България“, призови места на международни турнири. Днес вече треньор. Кажи ми , как се става шампион? 

С характер и много труд.

Какво трябва да научат и знаят децата, които влизат в залата за да станат и те шампиони? 

Първо трябва много да го искат. След това трябва да имат характера да се трудят, да не жалят сили, да могат да минават през всички предизвикателства, да са постоянни и целеустремени. 

Ти имаш и друго образование и професия – интериорен и мебелен дизайнер. Наглед две коренно противоположни занимания?

Да, завърших специалност „Интериор и дизайн на мебели“ в Лесотехническия университет и работя по специалността си оттогава. Фехтовката винаги е вървяла успоредно – както с ученето преди, така и с работата сега. 

И накрая искам да те попитам – начин на живот или голямата любов е фехтовката за теб?

За щастие голямата ми любов е и мой начин на живот. Винаги съм се занимавала с много различни дейности и във всяка една влагам голяма страст. Страшно трудно ми е било да се справям с всички. На няколко пъти ми се налагаше да правя избор – да се откажа от някоя от тях. И никога не жертвах фехтовката. Тя остана и в момента заема по-голямата част от живота ми. 

Когато видиш едно дете, което влиза в залата за първи път има ли такива деца, за които можеш да кажеш: – Ето, това дете е бъдещ шампион? Или това се случва само по филмите? 

Да, има качества, по които можеш още отначало да разпознаеш един бъдещ шампион. При някои деца обаче те се разкриват впоследствие, с времето.

Снимки: Мария Маринова

SHARE
Фотограф на свободна практика