През последните години руската пропагандна машина създаде изключително много лъжливи твърдения за НАТО и неговата намеса в конфликти като този в Украйна. Това е и причината на официалната страница на НАТО множество от неверните твърдения, разпространявани от пропагандата да бъдат оборени.
От Терминал 3 решихме да представим на нашите читатели начинът, по който от Алианса оборват тези митове в серия от пет части – Разширяването на НАТО; Нагласи към Русия; НАТО като „заплаха“; Обещания и заявления; Операциите на НАТО.
Текстът е авторски превод на Терминал 3, оригиналният текст на английски, френски, украински и руски може да откриете на официалната страница на НАТО.
Твърдение: Разширяването на НАТО към Балканите е дестабилизиращо
Факт: Всички държави от Централна и Източна Европа, които са се присъединили към НАТО през последното десетилетие се радват на мир, сигурност и сътрудничество със своите съседи.
Страните в региона, които желаят да станат членове провеждат реформи, за да покрият стандартите на НАТО. Тези реформи подобряват демокрацията и сигурността на всяка държава.
Страните в региона играят ключова роля в операциите на НАТО в Афганистан и Косово, предоставяйки обучение на афганистанските военни части и помагайки за създаването на среда на сигурност в Косово. Това е пряк принос към стабилността на по-широкия Евроатлантически свят.
Твърдение: НАТО се опита да „придърпа“ Украйна в Алианса.
Факт: Когато правителството на президентите Кучма и Юшченко ясно заявиха своето желание за членство в НАТО, Алианса работи с тях, за да окуражи реформите, от които страната се нуждаеше, за да се превърне тяхното желание в реалност.
Когато правителството на президента Янукович пожела Украйна да води политика на военен наутралитет, НАТО уважи тяхното решение и продължи да работи за реформите в Украйна по желание на правителството.
НАТО уважава правото на всяка страна да избира своята собствена политика за сигурност. Всъщност, член 13 от Договора от Вашингтон изрично дава правото на съюзниците да напуснат Алианса.
През последните 65 години, 28 държави [Черна гора ще бъде 29-тата членка след ратифицирането на договора за присъединяване; бел.ред.] избраха доброволно и съобразно техните вътрешни демократични правила да се присъединят към НАТО. Нито една не е пожелала да напусне. Това е техния суверенен избор.
Твърдение: Русия има правото да иска „100% гаранция“ , че Украйна няма да се присъедини към НАТО
Факт: Съгласно чл. 1 от Заключителното споразумение от Хелзинки, с което се създава Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през 1975 г. всяка държава има правото да „принадлежи или не към международна организация, да бъде или не страна по двустранно или многостранно споразумение, включително правото да бъде или не страна по споразуменията за военен съюз.“ Всички държави-членки на ОССЕ, включително Русия, са заявили, че ще се придържат към тези принципи.
Съобразно тези принципи, Украйна има правото да избере за себе си дали да се присъедини към който и да бил съюз, включително и НАТО.
Нещо повече, когато Русия подписа Основополагащият акт, тя заяви, че ще „уважава суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички държави и тяхното присъщо право да избират средствата, с които да гарантират своята сигурност“
Следователно, Украйна има правото сама да избере към кои съюзи ще се присъедини и Русия няма право, съобразно изразеното от нея съгласие, да диктува изборът на друга страна.
Твърдение: НАТО провокира протестите на украинския „Майдан“
Факт: Демонстрациите, които започнаха в Киев през ноември 2013 г. бяха породени от украинското желание за по-близки отношения с ЕС и техния гняв когато тогавашният президент Янукович преустанови вървенето към тази цел, в резултат на натиск от Русия.
Исканията на протестиращите включваха конституционна реформа, засилване на ролята на парламента, създаването на правителство на националното единство, слагането на край на широката и системна корупция, предсрочни президентски избори и край на насилието. Нямаше никакво споменаване за НАТО.
Украйна започна да обсъжда идеята за преустановяване на своя военен неутралитет през септември 2014, шест месеца след незаконното и нелегитимно „анексиране“ на Крим и началото на руската агресия в Източна Украйна. Крайното решение на украинската Върховна рада за прекратяване на украинския неутралитет бе взето през декември 2014 г., година след началото на проевропейските демонстрации.
Твърдение: НАТО планираше да създаде военна база в Крим
Факт: Това е измислица. Идеята никога не е била предлагана, споменавана или обсъждана в НАТО
Твърдение: НАТО възнамерява да създаде военна база в Грузия
Факт: НАТО се съгласи на срещата на върха в Уелс да предостави на Грузия помощен пакет за подсилване на грузинската сигирност и взаимодействие с Алианса. Съгласно договореностите с Грузия, център за обучение ще бъде изграден на грузинска земя, който ще допринесе за обучаването и взаимодействието на грузинския и НАТО-вски персонал.
Това е център за обучение, а не военна база.
Инициативата ще допринесе за по-близкото сътрудничество между грузинското суверенно и международното признато правителство и подобреният тренировъчен и демократичен контрол върху техните военни части. Като такъв, това ще допринесе за стабилността като направи военните сили на Грузия по-професионални и ще подсили демократичния контрол върху им.
Твърдение: НАТО има бази по целия свят
Факт: Военната инфраструктура на НАТО извън територията на съюзническите държави е ограничена до онези зони, в които Алианса провежда операции.
Следователно Алианса има военни съоръжения в Афганистан за поддържане на мисия „Решителна подрепа“ и в Косово заради мисия „KFOR”.
НАТО притежава и цивилни офиси в партньорски държави като Грузия, Украйна и Русия. Те не могат да бъдат смятани за „военни бази“.
Отделни членки на Алианса притежават задгранични бази на основание на двустранни споразумения и съобразявайки се със волята на страната-домакин. Противното, може да бъде видяно от страна на Русия и нейните бази на територията на Молдова (Приднестровие), Украйна (Автономна република Крим) и Грузия (регионите Абхазия и Южна Осетия)
Твърдение: Политиката на отворени врати на НАТО създава разделителни линии в Европа и задълбочи съществуващите проблеми
Факт: Политиката на отворени врати на НАТО помага за премахването на разделителните линии от времето на Студената война. Разширяването на НАТО допринесе за допълнителното разпространение на демокрацията, сигурността и стабилността сред Европа.
Избирайки да приемат стандартите и принципите на НАТО, страните кандидати създават най-силната възможна гаранция за своите демокрации. И когато те заявят, че ще защитават НАТО, те получават насрещната заявка, че НАТО ще защитава тях.
Членството в НАТО не е наложено на страните. Всички суверенни държави имат правото да изберат дали да се присъединят към който и да било договор или военен съюз.
Този основополагащ принцип е заложен в международните споразумения, включително и в Заключителния акт от Хелзинки, в който се постановява, че всяка държава има правото да „принадлежи или не към международна организация, да бъде или не страна по двустранно или многостранно споразумение, включително правото да бъде или не страна по споразуменията за военен съюз.“ И чрез подписването на Основополагащ акт между НАТО и Русия, руската държава се съгласява да уважава „присъщото право на държавите да избират средставата, с които да гарантират своята сигурност.“
През последните 65 години, 28 държави [Черна гора ще бъде 29-тата членка след ратифицирането на договора за присъединяване; бел.ред.] избраха доброволно и съобразно техните вътрешни демократични правила да се присъединят към НАТО. Нито една не е пожелала да напусне. Това е техният суверенен избор. Член 13 от Договора от Вашингтон изрично дава правото на съюзниците да напуснат Алианса, ако това е тяхното желание.
Твърдение: Поканата за преговори за присъединяване на Черна гора към НАТО е посрещната с опозиция в страната и е дестабилизираща
Факт: През декември 2015 г. външните министри на НАТО поканиха Черна гора да започне преговори за присъединяване към Алианса. Това бе историческо постижение, което ще подсили сигурността на Черна гора, Западните Балкани и НАТО.
Никой не може да принуди една нация да се присъедини към НАТО. Членството е национално и свободно решение на суверенни държави. Страните-кандидатки трябва да изразят желание и, както винаги, всички членки на НАТО трябва да дадат своето съгласие.
Въпросът за членството в НАТО касае Черна гора и самите черногорци. Този принцип се прилага и към националното законодателство за потвърждаване на решения за присъединяване. Това не е партиен въпрос, а въпрос на национални интереси.
Всяка държава притежава суверенното право да определя своята политика за сигурност. Никоя трета страна няма правото да се намества по отношение на въпросите за членство в НАТО.
За да се присъединят към Алианса от нациите се очаква да уважават ценностите на НАТО и да посрещнат високите политически, икономически и военни критерии.
Страните които се присъединиха към Алианса съумяха да подсилят своите демокрации, да покачат своята сигурност и да защитят по-добре своите граждани. Разширяването насърчава стабилността и сигурността в Европа и доведе до сближаване на континента като място на свободата и мира.
По материала работи Йордан Цалов
