SHARE

От Елен Фуке и Иън Уишарт, Bloomberg

В минималистичен офис в центъра на Париж, съветниците на Еманюел Макрон прекараха месеци в изчисляването на това, коя от идеите на шефа им ще разстрои най-много неговите съюзници.

Под ретро предизборни плакати върху голи бели стени съветниците проверяват числата за това какво най-много ще вбеси германците, какво може да се направи най-евтино и какво ще му спечели най-много внимание, според човек, запознат с работата.

Моделът включва анализ на въздействието на спирането на присъединяването на нови страни към Европейския съюз, ограничаване на правата за пътуване без паспорт и сътрудничество в областта на отбраната. Добавете и провокативното предупреждение за провалите на НАТО и всичко това очертава втората фаза на плана на Макрон за претворяване на ЕС.

Две години и половина след като буквално разби френското статукво, за да влезе в Елисейския дворец, 41-годишният президент се стреми да укрепи позицията си на новия лидер на ЕС. Разочарован в усилията си да призове германския канцлер Ангела Меркел да действа, той решава да атакува сам и част от големия план е да разчупи нещата по пътя си.

„Той смята, че имаме нужда от спешност“, каза Мартин Куенсес, заместник-директор на парижкия офис на групата за политически анализи на Германския фонд „Маршал“. „Макрон смята, че сме свидетели на началото на двуполюсен свят и иска Европа да бъде играч, а не обект в тази игра.“

Клането на свещените крави в Европа ядосва старите партньори на Франция. Но, също така, предизвиква дълго потискани дебати, създавайки неочаквани нови съюзи и, да речем, приятели и врагове, но и може да се окаже, че просто ще проработи.

Екипът на Макрон твърди, че ЕС вече не може да си позволи да работи с традиционните си навици за изграждане на консенсус и постепенни промени. Предизвикателствата пред блока – от технологичните промени, до миграцията, климатичните промени и все по-враждебния свят – са твърде големи, за да могат лидерите му да продължат да се движат с темповете на най-бавния член по всеки проблем.

Има рискове и разриви в резултат на опитите на Макрон да разтърси статуквото, но придържането към него може да бъде смъртоносно за ЕС, както каза един негов официален представител.

Докато лидерите на Организацията на Северноатлантическия договор се подготвят за среща в Лондон следващата седмица, Русия се превърна в „червена нишка“ в голяма част от мисленето на Макрон.

Когато бившите съветски сателитни държави в ЕС гледат на изток, те виждат възраждаща се сила, която вече дестабилизира Украйна и се стреми да покаже мускули.

Макрон вижда потенциален съюзник.

Ако Москва може да бъде изтеглена в орбитата на Европа, вместо в тази на Китай, това би могло да помогне за прекрояване на баланса на Евразийския суперконтинент. Макрон вярва, че Русия ще се умори да играе младши партньор на Пекин и когато това стане, той иска Европа да е готова, заяви Куенсес.

Затова през миналия месец Франция назначи специален пратеник, който да възстанови отношенията на ЕС с Кремъл и да убеди останалите в ЕС, че начинанието е полезно. Макрон вече беше домакин на президента Владимир Путин два пъти и следващия месец той ще води преговори в Париж с Путин, Меркел и президента Владимир Зеленски, за да спре продължаващите военни действия в Източна Украйна.

Русия може да е в центъра на последните инициативи на Макрон, но сърцевината на неговия проект е европейската сила.

Тъй като Китай става все по-уверен в себе си, а САЩ – по-ненадеждни, Макрон изисква от ЕС да въведе механизми за използване на могъществото си като по-сплотен геополитически играч.

Това означава да няма повече право на вето за малките нови членове на Изток и тласък за оптимизиране на вземането на решения, докато Макрон се подготвя да направи Шенгенската зона за пътуване без паспорти – основен стълб на европейския идеал – привилегия, която зависи от подпомагането при имиграцията.

Някои представители казват, че това е онзи зов за събуждане, от който Европа просто се нуждае.

Зад кулисите дипломати от няколко държави от ЕС заявиха, че техните правителства са по-благосклонни към визията на Макрон, отколкото са готови да признаят публично. Те биха били щастливи от това, Макрон да поеме върху себе си неминуемите негативи и приветстват начина, по който крайните му позиции тласкат целия блок напред, дори ако в крайна сметка той ще трябва да направи компромиси.

Но той наистина вдъхновява някои хора.

„Политиците в Европа са доста възприемчиви към съдържанието на посланието на Макрон. Но те не одобряват стила му“

Един европейски дипломат заяви, че никога не е виждал германците толкова ядосани, както след атаката на Макрон срещу НАТО в Economist този месец. Не беше само съдържанието на казаното от него, а провокативният език, който той използва, и факта, че те не получиха никакво предупреждение.

В брюкселските централи на ЕС и НАТО, както и в други европейски столици, много официални лица критикуват Макрон заради арогантност, автократичност и самостоятелност, когато сътрудничеството би имало по-добри резултати.

Германия и Италия са в противоречие от години, но изведнъж намират обща позиция, когато Меркел се обръща за помощ срещу Макрон, според италиански служител с познания за тези връзки.

Идеята за затягане на Шенгенското споразумение за пътуване без паспорт обезпокои и двете страни, заяви официалният представител.

„Политиците в Европа са доста възприемчиви към съдържанието на посланието на Макрон“, казва Бруно Тертре, заместник-директор на Парижката Фондация за стратегически изследвания. „Но те не одобряват стила му.“

За да разберем Realpolitik-ата на Макрон, струва си да погледнем къде той строи мостове. И къде ги изгаря.

Анти-брюкселската и нелиберална позиция на унгарския премиер Виктор Орбан,  го изправят в пряко противоречие с просветената визия на френския президент. Но Макрон вижда Орбан като човек, който може да бъде полезен при изграждане на подкрепа на Изток.

Това означава, че Орбан също е бил канен в Елисейския дворец и Макрон го е притискал да убеди Полша да приеме размразяване в отношенията с Русия. С Орбан под обстрел за ограничаване на демокрацията и разрушаване на съдебната независимост в собствената му страна, това е друга връзка, която тревожи някои правителства.

Макрон и неговите съветници прекараха часове на телефона с новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след избора й през юни, за да прокарат совите позиции.

Меркел, от друга страна, получи поредица от предупредителни изстрели от страна на Макрон. През февруари Франция заплаши, че ще инициира по-голям контрол от страна на ЕС за противоречивия газопровод „Северен поток 2“ между Германия и Русия, който Меркел продължава да подкрепя, въпреки широко разпространените опасения в Източна Европа.

Макрон в крайна сметка отстъпи, но епизодът показа сложностите, които съществуват в отношенията между Париж, Берлин, Брюксел и Москва.

Обратно, в модната обстановка на втори район [район или на френски език ‘arrondissement’ е административно-териториална единица, част от департамента (département), a столицата Париж със своите 20 района има особено административно-териториално деление, подобно на това с районното деление на големите общини в България – бел.ред.], между централата на Facebook Inc. в Париж и сградата на фондовата борса от XIX-ти век, екипът на Макрон очертава следващите стъпки от планa му.

В постоянен контакт с Елисейския дворец чрез Whatsapp и Telegram, екипът му проверява със стрес тестове всичките му политически инициативи, използвайки система от метрики, която оценява всяка идея според фактори, като например колко голяма опозиция ще срещне, колко струва и колко голяма промяна изисква.

Освен преговорите за НАТО и срещата на върха в Украйна през декември, френският президент планира да започне новата година с поредната бомба за Шенгенското споразумение.

„Макрон предлага много последователен геополитически поглед върху света“, каза Тертре. “Той вероятно сега е единственият западен лидер, който има такъв.“

SHARE