Докато светът се занимава с необяснимото желание на един остров да отплава в океана, представителните на българската патрЕотична левица не спят. Те неуморно работят за Родината. Не за моята и вашата родина, разбира се, но не си струва да се хващаме за подробности.
Конгресът на „Единна Русия“ даде повод за дружеска надпревара за титлата „бакърен гръмоотвод – най-добър проводник на руския интерес в България“ между бившия президент Георги Първанов и новия лидер на БСП – Корнелия Нинова. Двамата се състезаваха в дисциплините: церемониален поклон пред (портрета на) Кремълския самодържец, ритуален отказ от eвроатлантическата ориентация на България, весел южно-поточен танц по музика на Йосиф Кобзон и аранжимент на Газпром и изпълнение на избрани арии от класическата опера „Ние знаем, че сме много виновни пред вас, mili bratu6ki, бийте ни, но не ни правете големи синини”.
Първанов беше по-силният състезател. В реч той успя да отрече на практика всички основни принципи, на които е изградена съвременната българска държава. Въпреки че представлява партия с едноцифрен рейтинг, той се изказа от името на целия българския народ против европейските санкции срещу Русия и жаловито заключи, че от тези санкции страдаме най-вече ние, българите. Най-меко казано, разбира се, в българското общество няма консенсус против санкциите. Твърдението, че от тях понасяме големи загуби може да бъде елементарно опровергано с икономически данни. Търговията с Русия е дребна до незначителна част от българската икономика, „необятните руски пазари“ са около десетократно по-малки от обятните европейски такива, до които имаме неограничен достъп. Но когато сърцето говори, фактите трябва да мълчат. Претоплена беше и старата мечта на Първанов да вкара огромни руски корупционни, извинете, енергийни проекти в България и по тоя начин по магически начин да докара на България (или поне на някои кръгове) приказни богатства.
Продължаващата две десетилетия битка да се доподчини енергетиката ни на чужд интерес, не оправдава пълното невежество на г-н Първанов по въпросите на икономиката на 21-ви век. За да бъде поне донякъде достоверен радетел на просперитета на българския народ, той трябва да знае, че енергетиката е просто смазка за реалния икономически процес. Просперитетът идва от иновации, нови технологии и най-вече знание. Фундаментално, не е проблемът с кого Първанов иска да търгуваме, а какво. Първанов надълго говори и против войната и най-вече намесите на Америка по света – от Югославия до Ирак. Подчертавайки важността на международния мир, лидерът на „АБВ“ някак успя да забрави, че говори пред управляващата партия на държава-агресор, която в последните десет години воюва в Грузия, Украйна и Сирия, а и поддържа „замразени“ конфликти в почти всичките си съседи.
Пропусната беше и темата за хибридната война – тази особено мръсна атака срещу истината, която вече от няколко години всява страх и раздори в редица европейски държави, включително и в България. Пропускът особено ни натъжава; като при определени обстоятелства човек може да предположи, че самият г-н Първанов е запознат с хибридната война, така да се каже в интимни детайли. Истински опасно обаче беше виртуозното извинение за неосъществените учения на българската армия в Черно море. Прийомът е класически – една напълно манипулативна история доведе до напълно абсурдната ситуация български политик да се извинява че едва ли не сме създали военна опасност за чужда държава –нещо което не се е случвало и няма да се случи.
От другата страна на подиума, Корнелия Нинова повтори същите тези: против санкциите, дълбоко извинение за участието ни в НАТО и открита заявка за много по-близка връзка с партия „Единна Русия“. Представлението й би било съвсем прилично, ако Първанов не блестеше в добре отработения си стил. Нинова едва ли може да бъде толкова интересна на „Единна Русия“ – тя представлява една умираща партия, която през годините не винаги поддържаше изцяло про-руска линия (за разлика от Първанов, който никога не изневери). Самата Нинова няма особена лична популярност и на практика няма шанс да получи реална власт. Ходът й е рисков, тъй като е напълно реално от Москва да я притиснат да подкрепи кандидат на Първанов за президентските избори. Намираме в принципно нов етап на атаката срещу евро-атлантическата ни ориентация. Карнавалните изпълнения на Волен Сидеров вече са в миналото, български политици с известна тежест в парламента открито предлагат подкрепа на един режим, който също така открито е в конфронтация със собствения ни цивилизационен избор. Наборът от лъжи е опасен – от класическия мит, че България е бедна защото не купува достатъчно (газ, петрол, продукти, туризъм) от Русия (а не защото е ужасяващо корумпирана) до значително по-опасната инсинуация, че едва ли не сме станали военен агресор.
Не бива да забравяме: България е суверенна държава и има право да обучава и поддържа армията си и да се защитава. Заедно с това, смехотворно и напълно безотговорно е да се твърди, че някога сме или ще представляваме каквато и да е заплаха за Русия. Освен, ако разбира се, на определени кръгове не им се иска bratu6kite да ни освободят отново. Унизителните поклони в Москва показват и друго. След Брекзит е ясно, че из цяла Европа ще се правят опити да се стимулира „евроскептицизмът“. Атаката няма да подмине България. Твърде лесно е да обвиняваме Русия в агресия срещу евроатлантическата ни ориентация. По всичко личи, че така наречените bratu6ki просто се възползват от едни страшно ентусиазирани български политици. Инициативата идва, в случая, от прислугата, а не от господаря. Това дава надежда: българският народ обича да говори русофилски и да действа про-западно. Никоя от откровено про-кремълските партии не е в особено силна позиция. Българите продължават да учат, работят, пътуват на Запад. По улиците ни не се движдат лади и москвичи, а множеството магазини Березка изглеждат предимно непосетени.
Можем да се надяваме, че в някакво близко бъдеще у нас ще се появят политически лидери, които действително искат да защитават българския интерес и просперитет. Може да ни се струва невъзможно, но и на румънците им се струваше невъзможно само преди десетина години.
На снимката: Нинова и Първанов тренират на 9-ти май за посещението в Москва