SHARE

Вижте как да отличавате пропагандата от истинските тези и мнения. Вижте как пропагандата и интересите на Кремъл все съвпадат. Вижте как едни и същи сайтове и опорчици захранват тази пропагадна:

Примерът със супер волната интерпретация на Истанбулската конвенция всъщност е симптом на много по-сериозен проблем с критическото мислене, на което никой от нас не е научен в училище. Това важи за почти всяка тема – хващат ни за тънкото място, погъделичкват чест, гордост , самоидентификация, а дори и тясната ни професионална експертиза – и хоп, вече сме в мрежата ИМ.

Ето 10 (десет) въпроса ориентири, на които трябва да си отговорим по теми, по които нямаме експертиза, преди да налапаме кукичката:

1. Прочетохме ли в оригинал въпросния документ или новина или неин достоверен превод? (в огромна част от случаите хората коментират коментари и заглавия, където вече е изкривена информацията)
2. Кой е източникът, който е я произвел? (известна организация, чужда утвърдена медия или еднодневна хибридна медия? Или някоя конкретна българска медия, транслатор на източни гледни точки?)
3. Защо се е случило събитието – произход, причини и повод? (не можем да разберем нещо, ако не знаем защо е трябвало да се случи)
4. Какво казват експертите по темата, които не се занимават с политика? (внимавайте за мнението на хора, които етикират всяко мнение, различно от тяхното, като идеологическо)
5. Каква е преобладаващата практика в развитите държави от Западна Европа по тази тема? (повечето теми са били подложени на обширни многогодишни, вкл. експертни дебати, преди да са станали практики в демократичните държави)
6. Какви са официалните възражения или контратези по тази тема? (Съвпадат ли те с възраженията на опонентите у нас?)
7. Кой е опонент по темата и има ли експертиза по темата? (почти никой по медиите в България не е експерт по темата)
8. Какво казват българските експерти по темата, които не са известни с политическите си пристрастия? (проучете какъв е опитът по темата на експерта, който се изказва)
9. Кой е говорител срещу темата в България: медии, публични лица, политици и има ли съществени различия между тях? (ако не, ясна е индикацията за опорна точка)
10. Чие становище съвпада със становището по темата на Кремъл и кое не? (историята през последните 10 години сочи, че възраженията почти по всички теми в ЕС съвпадат с гледната точка на Кремъл – включително за конвенцията.)

 

 

Това не значи, че няма две мнения по много теми, но помага да отсеем тези, които са внушени като “естествено правилните”. Аз поне така се ориентирам – чрез уважението към мнението на хората, които знаят повече от мен по дадена тема.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието, акцентите и уводът са на редакцията на „Терминал 3“.

***

Не останаха много медиите в България, които наричат нещата с истинските им имена. Ти се чувастваш част от тази общност, защото ни четеш. Подкрепи каузата за истински медии в България, която „Терминал 3“ отстоява, като дариш.

Можете да ни подкрепите, като отидете на заглавната ни страница и натиснете червения бутон „Направи дарение“, който се намира отдясно – http://terminal3.bg

Или по банков път на следната сметка:

Уникредит БулБанк

BG71 UNCR 70001522876579

Център за гражданска активност

 

SHARE
Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.