Тези дни популизмът в България пак взема връх с репликата, че “кризите изискват нестандартни решения”. В нея няма нищо правилно или вярно, както можете лесно да проверите, ако разгърнете основната литература по въпроса от немската, френската, англосаксонската или ако щете древногръцката теоретични школи. Нестандартен и според българския тълковен речник означава – неспазващ правилата и условностите, ексцентричен, необикновен.
Кризите изискват иновации. Кризите изискват системност. Кризите изискват занижаване на критериите за съвършенство. Кризите идват и си отиват. Кризите изискват адаптивност, незабавна реакция и най-важното – ускоряване на процесите по вземане на решения, за да не се задълбочават!
Преведeно на роден терен това означава, че в рамките на правовата държава, нестандартно решение би било да се сформира:
1. Коалиция от врагове
2. Плаващи коалиции по конкретни теми
3. Правителство на малцинството.
В рамките на правовата държава това са нестандартни решения.
Да се бави умишлено и по прищявка връчването на мандат от Президента на втората (по случайност) политическа сила не е нестандартно, а ексцентрично решение – това е същото като бой с домати в Парламента, разпускането му за една година, за да отидат на курс по Йога и да си настроят чакрите или масова медитация с името на Пеевски на уста, който прави на бегом кръгчета в залата на Народното събрание, за да наглежда стадото и да отслабне отново.
В рамките на правовата държава кризите се решават само и единствено чрез регламентираните правови и институционални средства. Привидно и неочевидно различният фундамент на родните политически субекти предпоставя на пръв поглед непреодолими пречки между няколко воюващи за надмощие доктрини – клиентелистка, корупционна, индоктринирана във властта с десетилетия, за които е трудно да намерят общ публичен и лицеприятен език.
Очевидно обаче зад гърба ни, зад гърба си, зад гърба и на демокрацията, те чудесно си говорят и поредицата изтекли публични свидетелства за срещи на всеки с всеки на четири очи, пет текили, 6 пици, 8 джуджета, 9 ръце и няколко мазни кафета и сухи кюфтета желаят, стремят се, целят се да си говорят дълго, взимат заплатите си още по-дълго и да произвеждат позора на България завинаги.
Вредите са налице. Популизмът е нарушение на обичайния правов ред, защото руши всеки здрав смисъл, зададен от правилата, реда, процедурите и убеждението в тяхната правилност като саботира нормалността и законността.
Предлагаме им нестандартно решение, което ще бъде изключително успешно за България – “или да се подчиняват на правилата на обществото, или да си отиват” (лат. сентенция). То дори не е ексцентрично, а съвсем правилно.
*Снимка: БТА от учението „Тракийска пепелянка“ на Летище Безмер, 16 юли 2024
