Като претеглям от една страна смъртните заплахи, които грозят българската демокрация, общество, икономиката и нейната международна репутация, произтичащи от сегашното управление и олигархичен елит – възстановяването на АЕЦ „Белене“ – символа на грандкорупцията, призивите за излизане от НАТО и ЕС от парламентарно представени сили, блокирането ни по пътя на еврозоната, Шенген и банковия съюз и онова, което имаме като политически евроатлантически отговор – партии, политици, осъзнат електорат и институции, си мисля, че трябва да се включи режим на оцеляване с тотална радикализация. Лесно е да се каже, трудно е да се извади от сън народът. Но не е невъзможно. Хората трябва да се ядосат.
За да съхрани модела си на власт, този „елит“ има нужда от магистралата от руски зависимости и влияние, защото никак не се вписва в европейския контекст на политика и икономика. Те са мързеливи, не искат да се конкурират за „своите пари“ на пазара, а търсят осигурени канали за „усвояване“ на публични и частни средства. Корпулентните се борят за собствените си империи.
Единственият начин за противодействие е да направим битката битка за собственото си и на нацията оцеляване, т.е. да включим на пълни обороти инстинкта си за самосъхранение. Не може да има място за консенсус нито около Белене, нито около ЧЕЗ, нито около КТБ, нито около провала за влизането ни в еврозоната, Шенген и банковия съюз. Ярката, системна, тотална опозиционност ще ги лиши от легитимност и извади от равновесие.
Ето и поредната „рецепта“ – не атакувайте само и толкова отделните опорни елементи на Кой?, те са достатъчно корпулентни и обръгнали откъм критика, колкото системния проблем, последствията от тяхното оставане на власт без реформи. Ето един елементарен пример – предложението на Борисов монополът върху разстространението на печатните издания да се реши чрез пощите !?! е откровено тъпо и да си мислиш, че в казаното от Борисов е проблемът, означава да паднеш в неговите клопки. Важното е, е че той признава, че има монопол върху разпространението, който се държи от неговия политически партньор Пеевски, и това признание поканва голямата тема – за пленения и блокирания орган – Комисията за защита на конкуренцията – системният фактор който Борисов и сие назначиха и контролират.
Трябва системно решение – промяна в състава и поведението на КЗК, а не отделни малки словесни медийни фоейерверки.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
